Брандън Сандерсън
- beliefcontrol
- Paragon
- Posts: 532
- Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm
- beliefcontrol
- Paragon
- Posts: 532
- Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm
Е тя цената е еднаква.
3 по 7.99 + 1 бонус от 4-for-3 са 24$, бокссета е 16.30$ на преордер + Елантрис за 7.99 - 24.29$
Тия 30 цента едва ли са фатални, освен ако не искаш да си вземеш и четирите още сега, понеже бокса илзиза след 2 месеца.
3 по 7.99 + 1 бонус от 4-for-3 са 24$, бокссета е 16.30$ на преордер + Елантрис за 7.99 - 24.29$
Тия 30 цента едва ли са фатални, освен ако не искаш да си вземеш и четирите още сега, понеже бокса илзиза след 2 месеца.
Disillusion is common place.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
И аз чета в момента трилогията за The Final Empire и е много зарибяващо! Стигнал съм до средата на втората книга.
При все че има някакви леко не-мои характеристики (стилът му и по-специално някои конструкции ми се струват доста повтарящи се и малко бедни, а героите му твърде много разсъждават/спекулират на големи буци), това са по-скоро моменти, които вече не ми правят толкова силно впечатление. Сандерсън обаче мисли блестящо. Намирам паралели между него и Скот Кард (не само в религията им).
Именно това ми помага да изтърпя и даже да харесвам начина, по който са представени мислите на героите и разните обяснения за това кое как и защо се случва. Може да са на буци и да ми седят малко изкуствено, но са толкова добре измислени, че компенсират недостатъците си.
Да не говорим за уърлдбилдинга му, който е на страшно високо ниво.
При все че има някакви леко не-мои характеристики (стилът му и по-специално някои конструкции ми се струват доста повтарящи се и малко бедни, а героите му твърде много разсъждават/спекулират на големи буци), това са по-скоро моменти, които вече не ми правят толкова силно впечатление. Сандерсън обаче мисли блестящо. Намирам паралели между него и Скот Кард (не само в религията им).
Именно това ми помага да изтърпя и даже да харесвам начина, по който са представени мислите на героите и разните обяснения за това кое как и защо се случва. Може да са на буци и да ми седят малко изкуствено, но са толкова добре измислени, че компенсират недостатъците си.
Да не говорим за уърлдбилдинга му, който е на страшно високо ниво.
Днеска дойде Box-a! Изкефи ме и реших да ви го покажа:
http://picbg.net/u/4407/17423/380541.jpg
http://picbg.net/u/4407/17423/380542.jpg
http://picbg.net/u/4407/17423/380543.jpg
http://picbg.net/u/4407/17423/380541.jpg
http://picbg.net/u/4407/17423/380542.jpg
http://picbg.net/u/4407/17423/380543.jpg
Миналата година реших да се запозная със Сандерсън, като дам шанс на (най-краткото му произведение, като за начало ) Елантрис. Доста приятно четиво, което би се харесало на феновете на Колелото, а може би и на анти -тоя-джордън-прекалено-ги-разбози-не-можах-да-го-издържа- феновете, с магическата си система и с това, че е еднотомна, напълно завършена история.
Бр. С. пише с прости, разбираеми думи и за човек с моето посредствено ниво на английски беше лесен за четене.
Бр. С. пише с прости, разбираеми думи и за човек с моето посредствено ниво на английски беше лесен за четене.
Зависи какви са били очакванията ти. Предвид нещата, които четеш обикновено, The Final Empire е просто в друга сфера от фантастичната литература. Това важи и за подхода към героите, и за този към историята.
Освен това не намери ли прозата на Сандерсън за чудесно "подредена"? В смисъл на навременно и добре поднасяна информация във всяко едно отношение - уърлдбилдинг, сюжет и т.н. А и чудесно описва разните му там схватки. Аз реално имам леки възражения само към леко буцестия му подход към разсъжденията на героите, но не е нещо, на което да не съм свикнал от, да речем, Октавия Бътлър.
Освен това не намери ли прозата на Сандерсън за чудесно "подредена"? В смисъл на навременно и добре поднасяна информация във всяко едно отношение - уърлдбилдинг, сюжет и т.н. А и чудесно описва разните му там схватки. Аз реално имам леки възражения само към леко буцестия му подход към разсъжденията на героите, но не е нещо, на което да не съм свикнал от, да речем, Октавия Бътлър.
Мне, нямам проблем с този тип фентъзита, ако следват своята си логика. Тук обаче има разминаване между това какво авторът иска да представлява романа му и какво реално се е получило. Разсъждава се за религия, месианство, принципи на властта и т.н., все сложни идеи, а в същото време самият сюжет и герои, така поднесени и развити, не отговарят на претенциите за дълбочина и стоят наивно. Ако Сандерсън бе отделил повече време да обмисли как да покаже идеите си по-убедително, а не да ги разкаже в диалози и монолози, щеше да е постигнал амбицията си.
Що се отнася до подредеността на прозата му, има нещо такова, но аз го свързвам повече с някаква сухота и прекалена функционалност, не мисля, че му харесва да е описателен, там е най-слаб като че ли (описанията на Лутадел например са ужасни:
Що се отнася до подредеността на прозата му, има нещо такова, но аз го свързвам повече с някаква сухота и прекалена функционалност, не мисля, че му харесва да е описателен, там е най-слаб като че ли (описанията на Лутадел например са ужасни:
- Spoiler: show
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest