Posted: Tue Sep 29, 2009 5:41 pm
Май само аз смятам филма за grossly overrated... 
Page 1 of 1
Posted: Tue Sep 29, 2009 6:18 pm
Аз просто го гледах на 15, за тва ми е на сърце. Малко като Ферди мравката.
Posted: Tue Sep 29, 2009 6:24 pm
бе аз и двойното колекторс двд имам.Muad_Dib wrote:Аз си имам същото издание ама в ДВД-версията му, много е добро.
ти ако обясниш кое му е гросли овъррейтнато, аз ще ти обясня къде грешиш.Vivian wrote: Май само аз смятам филма за grossly overrated...
Posted: Tue Sep 29, 2009 6:28 pm
Викам да си отворим отделна тема, ако искаш?Scourge wrote: ти ако обясниш кое му е гросли овъррейтнато, аз ще ти обясня къде грешиш.
Posted: Tue Sep 29, 2009 9:55 pm
ако не се конотираш много в нея. че иначе само ще си мерим...конотациите. 
Posted: Tue Sep 29, 2009 10:38 pm
Окей, утре ше постна само едно денотация тогаз. 
Posted: Wed Sep 30, 2009 6:18 pm
Все пак май по-добре без отделна тема...
Казабланка е чудесен филм, попадащ в категорията ‘много добър’, но така и не успя да ме спечели тотално да ме прибави в групата на боготворящи го хора. Какво ми пречи да го смятам за истински ‘шедьовър’? Нескопосаната режисура на Къртиз (то не че в другите му филми я бива, но тук просто прозират всички професионални проблеми, които е имал с екипа, с две думи –съгласна съм, че Уайлър е бил подходящият режисьор за това), калпавата сценография, супер-дървеното изпълнение на Богарт (да, съжалявам, знам, че е иконично, но всеки човек, който го е гледал в някои от другите му продукции, би могъл да потвърди мнението ми и да сподели хипотезата ми, че може би се дължи на ужасяващите семейни проблеми, които са му били на главата по онова време)...и стигаме до сценария...Ама че работа! Култовата реплика ‘Here's looking at you, kid’ повторена нездрав брой пъти...в смисъл, култова реплика е достатъчно силна сама по себе си, за да ме убеди, че ще ми залепне в съзнанието без да я чувам през половин час. Представи си какво щеше да е да чуваш ‘Show me the money’ на всеки половин час във филма или ‘Frankly, my dear, I don't give a damn’ …Приемлива фабула с разкошен край, но истински озадачаващо психологическо развитие на основните образи. Не съм някакъв безумно страстен привърженик на семиотичната школа или на Еко, но определено относно виждането ми за сценарното съдържание, се припокриваме в частта за съзирането на лавината от клишета (а аз съм човек, често обичащ добре работещите клишета). Тъй че във вечният двубой между ‘големите’ стари романтични филми, винаги съм предпочитала Отнесени от вихъра с целия му over-the-top стил, може би просто не съм дорасла за изказа на Казабланка.
Казабланка е чудесен филм, попадащ в категорията ‘много добър’, но така и не успя да ме спечели тотално да ме прибави в групата на боготворящи го хора. Какво ми пречи да го смятам за истински ‘шедьовър’? Нескопосаната режисура на Къртиз (то не че в другите му филми я бива, но тук просто прозират всички професионални проблеми, които е имал с екипа, с две думи –съгласна съм, че Уайлър е бил подходящият режисьор за това), калпавата сценография, супер-дървеното изпълнение на Богарт (да, съжалявам, знам, че е иконично, но всеки човек, който го е гледал в някои от другите му продукции, би могъл да потвърди мнението ми и да сподели хипотезата ми, че може би се дължи на ужасяващите семейни проблеми, които са му били на главата по онова време)...и стигаме до сценария...Ама че работа! Култовата реплика ‘Here's looking at you, kid’ повторена нездрав брой пъти...в смисъл, култова реплика е достатъчно силна сама по себе си, за да ме убеди, че ще ми залепне в съзнанието без да я чувам през половин час. Представи си какво щеше да е да чуваш ‘Show me the money’ на всеки половин час във филма или ‘Frankly, my dear, I don't give a damn’ …Приемлива фабула с разкошен край, но истински озадачаващо психологическо развитие на основните образи. Не съм някакъв безумно страстен привърженик на семиотичната школа или на Еко, но определено относно виждането ми за сценарното съдържание, се припокриваме в частта за съзирането на лавината от клишета (а аз съм човек, често обичащ добре работещите клишета). Тъй че във вечният двубой между ‘големите’ стари романтични филми, винаги съм предпочитала Отнесени от вихъра с целия му over-the-top стил, може би просто не съм дорасла за изказа на Казабланка.
Posted: Thu Oct 01, 2009 12:15 am
режисурата е ок, върши си работата, без да се набива на очи. не е лесно да се режисира филм, развиващ се предимно на една локация. ъглите и осветлението всъщност са добри и изобразяват пространството в бара в дълбочина. има изобилие от т. нар. rich blacks, без да се стига до ноар екстремности. колкото и да не е некъв показател, все пак за тоя филм къртиз взима оскар за режисура. той си и има такъв ненатрапчив стил.
богарт е дърво по принцип (кои са тия продукции с него, дето да ни впечатлят с игра?), което не го прави по-малко як, то харизмата си стига. в интерес на истината, leading man-ът на епохата е по дефиниция дърво, щото стереотипът налаган от студията е за куулнес и прочие. иначе и той е с номинация за тая роля, де. не че годината е кой знае колко силна, но пък и точно тоя филм не е правен с цел да събира оскари, та пак е нещо. и самата роля е по-резервирана и не предполага към кой знае кво вихрене на талант.
развитие на образите практически няма. ако не броим за такова преминаването от начално състояние А в крайно състояние Б без некви плавни преходи между тях. тва обаче не е минус точно в тоя тип филми, където "какво и как става" е в известен смисъл по-важно от "защо става".
изобщо, филмът е солиден във всичките му аспекти:
- изпипан диалог със стилови забежки към ноар (snappy & catchy); тва за няколкото повторения не е недостатък пер се
- сравнително проста история, подсилена по естествен начин от сетинга (място, време, международна ситуация)
- изгряващи звезди в главните роли, все още неизхабени от машината холивуд, привнасяйки свежест по тоя начин
- много добър ансамбъл от character актьори (рейнс, лоре, грийнстрийт)
- кротка режисура, по-характерна за по-късни периоди, отколкото за его-тата от 40-те
- соундтрак достатъчно добър, че да стане иконичен
за клишетата може да се каже, че много от тях са станали клишета в медията кино заради тоя филм (та чак споуннали блатантни рип-офи като „да имаш или да нямаш", който въпреки (или поради ) туй харесвам доста, де). клишетата на еко няма да ги коментирам, щото не помня в детайли, във всеки случай той не се изказваше негативно, а по-скоро чрез тях се опитва да определи откъде иде продължаващата популярност на филма (отделно от факта, че хайпът се самовъзпроизвежда и самоусилва и т.н.).
богарт е дърво по принцип (кои са тия продукции с него, дето да ни впечатлят с игра?), което не го прави по-малко як, то харизмата си стига.
в интерес на истината, leading man-ът на епохата е по дефиниция дърво, щото стереотипът налаган от студията е за куулнес и прочие. иначе и той е с номинация за тая роля, де. не че годината е кой знае колко силна, но пък и точно тоя филм не е правен с цел да събира оскари, та пак е нещо. и самата роля е по-резервирана и не предполага към кой знае кво вихрене на талант.развитие на образите практически няма. ако не броим за такова преминаването от начално състояние А в крайно състояние Б без некви плавни преходи между тях. тва обаче не е минус точно в тоя тип филми, където "какво и как става" е в известен смисъл по-важно от "защо става".
изобщо, филмът е солиден във всичките му аспекти:
- изпипан диалог със стилови забежки към ноар (snappy & catchy); тва за няколкото повторения не е недостатък пер се
- сравнително проста история, подсилена по естествен начин от сетинга (място, време, международна ситуация)
- изгряващи звезди в главните роли, все още неизхабени от машината холивуд, привнасяйки свежест по тоя начин
- много добър ансамбъл от character актьори (рейнс, лоре, грийнстрийт)
- кротка режисура, по-характерна за по-късни периоди, отколкото за его-тата от 40-те
- соундтрак достатъчно добър, че да стане иконичен
за клишетата може да се каже, че много от тях са станали клишета в медията кино заради тоя филм (та чак споуннали блатантни рип-офи като „да имаш или да нямаш", който въпреки (или поради ) туй харесвам доста, де). клишетата на еко няма да ги коментирам, щото не помня в детайли, във всеки случай той не се изказваше негативно, а по-скоро чрез тях се опитва да определи откъде иде продължаващата популярност на филма (отделно от факта, че хайпът се самовъзпроизвежда и самоусилва и т.н.).