Ето ги и моите:
5. Бъфи Съмърс (Buffy the Vampire Slayer, Angel) - Сара Мишел Гелар
При все мощния хейт спрямо Бъфи, истината е, че за мен най-великият сериал на Уидън не би бил това, което е, без ТОЧНО такава главна героиня и без перфектната игра на Гелар през целия сериал. Както пишеше и в горния линк, факт е, че не винаги я харесваме, но Бъфи успява, при все могъщия съпортинг каст, пълен с нема-такива-гениални-герои, да бъде колоната, на която се опират всъщност повечето идеи на сериала. А това са си седем сезона, не е шега работа. Освен това Гелар успява да вкара в героинята си точно правилния баланс между лабилност, ранимост и Сила На Духа, за да я направи убедителна в рамките на абсурдния свят, в който живее. Плюс перфектен комедиен тайминг, квото и да си говорим. За мен Бъфи си заслужава мястото във всякаква класация на уидънови герои с положителен знак, най-малкото от уважение.
4.Уесли Уиндъм-Прайс (Buffy the Vampire Slayer, Angel) - Алексис Денисоф
Тежък избор между Уесли и Корделия за титлата Персонаж с Най-голяма Еволюция, но все пак Уесли има предимството неговата да не е през половината време нагла симулация на древно божество. Мисля всички ще се съгласим, че промяната в него между
Buffy и първи сезон на
Angel и финала на
Angel е колосална. И разбира се Денисоф е разкошен както като надут британски галфон с хомо-бастун в задника, така и като леко брадясал дегенерат, който държи жени в BDSM мазета и ги оставя да пикаят в кофи, и който е способен да простреля чиновник в коляното, защото не го кефи. За мен Уесли е шедьовърът на Уидън откъм израстване на герой във всичките му сериали.
3.Спайк (Buffy the Vampire Slayer, Angel) - Джеймс Марстърс
Тук не знам има ли смисъл изобщо да пиша каквото и да е. Спайк е зомг, ебаси! Каквото и да изсловоеякулираш за този бисер на вампиризма, няма как да е достатъчно. И в случая колкото и да хвалим Уидън и другите сценаристи за култовите реплики, за мен истинският принос е на Марстърс, благодарение на който вместо S02E02, имахме още пет сезона с него в
Buffy + един в
Angel. Едно от най-яките неща в него е това, че не е нито само комик рилийф, нито само зъл изверг, нито само свестен пич, а постоянно комбо от двете. Умрях от кеф, когато Уидън показа среден пръст на Ейнджъл в шоудауна между двамата за чашата, когато Спайк му каза в прав текст, че ТОЙ е онзи, който се е БОРИЛ за душата си. Което води до другата разкошна концепция на Спайк - проклятието му да върши глупости заради жени, което е ТОЛКОВА очарователно при такъв мачо-типаж! ^_^ Освен това сумарно сигурно повече от половината гениални лафове в тия два сериала идват от него, а излъчването на "ВЕЧЕ съм те опрашил, нищо, че току що ни се срещнаха погледите" е нещо, за което дълбоко завиждам. Жалко, че човек се ражда с него. Плюс перфектно изигран британски акцент. Плюс Вогонска поезия! ЗОМГ ВЕЛИК Е! ОБОЖАВАМ ГО!!!
2.Уинифред "Фред" Бъркъл (Angel) - Ейми Акър
Тук имаше лека драма дали да сложа Фред, или Уилоу, но колкото и да обичам по един силно гушкав начин Алисън Ханигън, фактът е, че за мен Ейми Акър е много по-добрата актриса, а Фред - доста по-дълбокият от двата образа, дори само защото се намира в доста по-мрачния сериал. За мен обаче освен страхотните изблици на жестокост, гръбначност и твърдост, които така ярко контрастират с принципната миличковост на Фред, най-впечатляваща беше трансформацията в Илирия. И не заради жестоката драма със смъртта й (която е великолепна), нито защото Илирия е ултра пленително творение на сценарния гений (тя е, но не е в това въпросът), а защото съумя за точно два епизода да ме накара да изключа -
буквално да изключа! - че двете героини ги играе една и съща актриса. Епизодът към края на пети сезон, когато Илирия залъгва родителите на Фред, ми подейства като някакъв чудовищен шок, сериозно. Така или иначе никога не съм страдал повече за художествен образ, нито съм изпитвал толкова силна привързаност, колкото към Фред. Соу...
1.Малкълм "Мал" Рейнълдс (Firefly, Serenity) - Нейтън Филиън
Много е трудно да се сложи "любим" персонаж, когато ВСИЧКИ са толкова добри. И все пак Мал печели с един простичък факт - той е най-богатият и сложен образ, който Уидън някога е измислял. Всички други наистина силно развити негови герои стават такива с времето, израстват, променят се. Но Малкълм Рейнълдс е вече оформена личност и ние го виждаме директно такъв, какъвто е, при това от години. А той е един от най-сложните и многопластови герои в телевизията изобщо, поне за мен. Състрадателен и човеколюбив в един момент, себичен мизантроп в следващия, смъртно сериозен и безхуморно смъртоносен сега и гууфи кретенеещ в следващия миг. И всички тези черти СА един и същ човек и ти ВЯРВАШ в този човек. Бях чел разни есета по въпроса за това колко сложен образ е Мал и останах поразен от дълбочината, до която може да достигне човек, ако го анализира. Трудно ми е да повярвам, че Уидън наистина го е мислил толкова богат като образ, но в крайна сметка якото на изкуството е, че еволюира извън контрола на създателя си. Същевременно имаме Нейтън Филиън - един от най-яките дедпан комици, които съм виждал, с няма такъв тайминг и такъв спектър на излъчвания, на които е способен. A match made in heaven. И най-страхотният герой, който Уидън някога е създавал.