ShadowDance

Каквото и да стана после, каквито и недоносчета да роди преходът у нас, това си остава едно от най-значителните събития в новата ни история. Символ на обединението, но освобождаването, на преодоляването на границите. На нещо съвсем ново.
Честита годишнина.

Spoiler: show

Spoiler: show

Предлагам за четене
http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/11/09/ ... jivota_mi/

За слушане:
http://www.youtube.com/watch?v=R2Eyao-2KWo

За гледане бих препоръчала един всъщност много деполитизиран и балансиран филм - http://1000filma.wordpress.com/2009/04/ ... %B8%D0%BD/

Бях малък, но си спомням, че и у нас имаше ревове и прегръдки. Хората като цяло изглеждаха по-щастливи и гледаха с надежда напред.

Честита годишнина.

Точно предишната година - 1988ма бях на екскурзия в ГДР с цел Дрезден - Берлин - Потсдам и успях да видя Стената преди да я разрушат Принципно в Берлин има и по-интересни неща от нея, за това тогава не и обърнах особено внимание

Събитията, които сближават непознати хора, винаги имат магнетична сила. Някои не са за добро. Но ако сме наистина достойни за свободата си, мисля, че малко са били по-добри от това

Предполагам, че ако можех да намеря малко време да нахвърлям спомените си за ОНЕЗИ времена, биха се получили стотина доста забавни странички, които децата да четат и да се кискат. Но не мога.
Иначе утре се навършват 20 г. откакто един Исторически пленум на Партията ни дари свободата. Ми, да ни е честита
Освен това помня, че на първия "опозиционен митинг" любимата ми група "Джендема" изпя Испанската песен:

Spoiler: show

Не помниш ли човека от отбора
със много мазни, лепкави коси?
Той плачеше от ужас всяка пролет
убихме го, но сякаш, че е жив.
Главата му бе лесно наранима
бодеше се на всякакъв бодил.
На всяка дума слагаше и рима,
на всеки шеф му слагаше пасквил,защото...

Свободата брат е нещо приблизително.
Свободата брат е нещо съблазнително.
Свободата брат е нещо относително.
Свободата брат е нещо изключително.

Той караше се с всякакви контроли
и пееше в обществен писуар,
и плачеше от ужас всяка пролет,
че люлякът смърди на хлорна вар.
Веднъж се втурна бесен в трафопоста,
направи късо с някакви жени
и хвърли се полупиян от моста
и с луда крава сгази три коли.

Разбира се попадна в затвора
и включи се във футболен отбор,
но никак не престана да говори
и неведнъж си вкара автогол.
Затворниците, много лоши хора,
го смачкахме с чугунени глави,
но нека затова да не говорим,
но нека затова да помълчим,защото...

Свободата брат е нещо приблизително.
Свободата брат е нещо съблазнително.
Свободата брат е нещо относително.
Свободата брат е нещо изключително.
Свободата брат е пъпа на живота.
Свободата брат брънка от хомота.
Свободата брат е кръв по твойта риза.
Свободата брат е блюдото,което вчера си облизал.

При тях свободата проработи, да им е честита.

Помня доста развълнувано тия дни. Оттогава припевът на ОНАЯ песен на "Скорпиънс" неизменно ме просълзява.

Надеждата винаги е хубаво нещо.

Днес в София имаше друго събитие – събаряне на софийска Берлинска стена срещу националната галерия. Реших да отида, беше ме хванала някакъв вид носталгия.

И това, което видях ме разочарова дълбоко.

Не беше това, че я имаше 100-150 човека заедно с кибиците, я не. Не беше това, че стената беше някакво бледо подобие, вероятно правено в кръжок по декор към НАТФИЗ.

Беше тълпата от журналисти и кандидат-кметът Йорданка Фандъкова. И Николай Младенов, министърът на отбраната, и Асен Агов, и още някакви политици отзад. Които под дружелюбните светкавици на предварително подредените журналисти, бутнаха стената. Разбира се и други хора бутаха, но политиците бяха в центъра, усмихнати и позиращи за камерите. Не зная дали осъзнават каква пародия на падането на берлинската стена е това. Не зная дали осъзнават колко голям триумф за всички хора от двете страни на стената беше това и колко нямат право да го ползват за собствена реклама. Толкова грозно.

Накрая хората (които седяха като в небрано лозе и се чудеха какво да правят) бяха приканени да си вземат парчета от стената, имало за всички.

Добрата новина е, че стиропор ще има за всички, ако трябва да перифразирам един известен виц, зародил се точно по време на комунизма.