ShadowDance

Не виждам да има тема за този филм, а той вече е в България и е едно от кино-събитията поне на месеца - което, всъщност не е особено трудно .

Снощи го изгледах и честно казано ми допадна изключително много, особено предвид това, че отидох в Арена с нагласата, че ще стана свидетел на нещо тъпо, но ефектно. Е, при все че сюжетът повтаря почти всяко клише, познато ни от масата от апокалиптични филми

Spoiler: show

(Докога главният герой ще прекарва една от оставащите му да спаси хората 2 и половина минути в това да прегръща и целува драматично любимата, докога ще успява да ги спаси в последните десет секунди, и, ако там е въпросът, докога ще имаме благороден чернокож американски президент, готов да умре с народа си при положение, че има легитимна възможност да се спаси?)

всъщност не е чак толкова глупав, колкото ми изглеждаше от трейлърите. Плюс това

Spoiler: show

понеже в момента гледам Ентърпрайз, адски се забавлявах с това, че участва актьорът, който играе Флокс .

Ефектите даже надминаха очакванията ми. Все пак цялостното усещане за филма печели най-вече от тях, така че не виждам особен смисъл да се гледа по друг начин, освен на кино.

Не мога да пропусна възможността да се похваля. Оказа се, че един приятел е работил по специалните ефекти и по-конкретно по

Spoiler: show

сцената с приземяването на самолета в Хималаите, измъкването с Бентлито и разбиването на самолета след това.

Гордея се, че го познавам - както и всеки друг, който доказва, че с много трудно и талант може да постигне огромен успех, въпреки цялото ни черногледо и неамбициозно общество .

Накратко - филмът не е нещо гениално, но си заслужава!

Слабичък според мен. 6-ца му давам заради ефектите и уникалните гледки.

Иначе самия филм ми беше твърде комичен. Твърде много нереалистични моменти, но най-големия проблем, който имам с филма е, че атмосферата изобщо не беше такава все едно иде края на света. Няма го това усещане за идеща заплаха. Просто някви пичове преминават през някакви изпитания, като пичове. А у и филма свърши. Баси страховитата 2012. По ми мязаше на смешен action flick.

Имаше няколко силни момента, но само това.

Не съм го гледал филма и не планирам да го гледам, но той все пак оказа своето положително въздействие върху мен. Каквито и теории да съм имал за митичната година, след като холивуд се е захванал да направи филм за апокалептичното събитие, те са вече просто невалидни! Все пак, холивуд е в състояние да опошли всичко, включая края на света. Тъй че към момента 2012 ми е силно безразлична.

е ще видим като ПРИДОЙДЕ

Според мен е ужасно дълга недомислица, която ми беше прекомерно отегчителна. По качество ми клони към Deep Impact. Просто категорично не ми допада идеята за структуриране на всеки филм на въпросния пич, като с епочне от ID4, минем през The Day After Tomorrow и сега това. Той на практика, изхабява ВСИЧКО, което има д апокаже през първите 50 минути и после ми губи времето с некви опити да ме убеди да съчувствам на герои, които в самото начало са ми били толкова кухи, че трудно ги понасям за още час и половина...

Ама Deep Impact беше як филм пък! В смисъл, де да знам, ако го сравним с едносюжетния Армагедон, Импактът рути. За мен 2012 е по-скоро Армагедон. Ами де да знам. В смисъл, откакто знам кой е режисьорът на нещото, се настроих, че ще е героично-епична мелодрама с елементи на хорър и комедия, зачудих се кво ше прайм тоз път, като няма да има как да хакнем кораба на елиъните, приготвих се, че ще е тъпо и зрелищно и... не се разочаровах. Но пък се наскучах. Така де. Десет минути с катаклизми, двайсе минути с катаклизми... Накрая просто се изнервих и на катаклизмито, и на всичкото му там. И въобще, поуката е, че който очаква филм на Емерих, получава филм на Емерих и въобще не следва да се оплаква, щото си знае предварително ко що.

Ами The Day After Tomorrow си заслужава 7-цата понеже за разлика от 2012, нещата, които виждах на екрана ми бяха доста по страшнички и самия филм си беше доста по-тъмен. В "2012" всички тия катаклизми бяха просто поредното препятствие, през което трябва да преминат на косъм главните герои. Иначе и двата филма споделят проблема с кухите персонажи. Макар в The Day After Tomorrow да не е толкова осезаемо. Явно толкова си може пича.

Еми на мен ми хареса повече от The Day After Tomorrow най-вече, защото беше по-мащабно, а нямаше само някви виелици и леки превалявания.

Аз имам един специфичен въпрос относно филма.Само на мен ли не ми харесват тия новите дигитални камери, които Майкъл Мен ги използва в Public Enemy и Miami Vice и очевидно сега и Емерих.Като гледам кадрите с тях все едно гледам Перла ебати и някъв репортаж на бтв?

Остро не си само ти. Аз не мога да ги дишам.

Еми на мен ми хареса повече от The Day After Tomorrow най-вече, защото беше по-мащабно, а нямаше само някви виелици и леки превалявания.

За мен филмът също е по-добът от The Day After Tomorrow, както и от Армагедон и Deep Impact - с уговорката, че последните два съм ги гледал преди повече от пет години, така че разчитам на спомени.

Иначе съм много съгласен с Amikae (това за комичната атмосфера, която грубо прецакваше съспенса) и донякъде с Вивиан (за дължината). Не съм съвсем съгласен, че всичко важно е показано в първите 50 минути обаче.

Spoiler: show

На прима виста се сещам за корабите, които между другото, са донякъде свеж елемент в апокалиптичната тематика. Че изобщо ги има се разбра точно преди всичко да започне да се скапва, което може и да е било в първите 50 минути, но цялата останала информация за тях пристигна чак към края. За мен беше неочаквано, че се строят плавателни, а не космически съдове.

Това в никакъв случай не прави сюжета по-малко клиширан и недомислен на места. Ефектите и мащабът са това, което прави филма гледаем. От тази гледна точка 2012 ми изглежда малко като третия Властелин или Междузвездни войни, така че не е само Емерих .

На мен филмът ми подейства донейде депресиращо

Типично за блокбъстърите през последните години е ДЪЛЪГ и С ЕФЕКТИ (ама бяха яки). Иначе Емерих умее бомбастичната образност десетки пъти по-добре от Бей примерно и именно две-три от тия сцени наистина ми създадоха усещането за Апокалипсис

Spoiler: show

Например Голямата Вулканична Гъба минус джъмп'н'рън преследването на самолета с летящите огнени топки, въпреки че беше куул.

или падането на "Свети Петър" минус Символичната цепнатина между пръстта на Бог и човешкия.

или заливането на планините и частта с корабите, които си бяха величествени. Това си беше безусловно яко.

Иначе депресията ми се дължи доста на

рандъм умиращите хора, които преди това ни бяха показани във фокус, което от една страна на няколко места беше ефективно показано, а и според мен трябва да е част от естетиката на един апокалиптичен филм, но от друга страна манипулирането на емоциите на зрителя беше в 90% от случаите твърде явно и злобнаво. Що примерно Саша трябва да спре на ръба, да се прекръсти облекчено и да падне в пропастта?! Или що Гордън трябва да бъде смазан с хрущене от задвижващи механизми, само за да може да запазим стандартния формат на американското семейство - мама, тате, две деца и куче? Светът свършва и започва наново, егаси, be braver with the family format!

Spoiler: show

Във връзка с горното - филмът, при все че не развява американски знамена на фона на залеза и поне се опитва да не е американоцентристки, е потопен в Евтин и Неясен Жизнеутвърдизъм, който не зная дали вече е запазена марка само на американците, но е най-вече тяхна философия.

Иначе Средностатистическото Американско Семейство премина през Апокалипсиса благодарение на своя Pluck'n'Luck, Достолепни Негри плачеха по телефона, а Храбри и Достойни Млади Тъмнокожи даваха Епични Речи - дори Дребната Душица (Юри) демонстрира Благородство в Лицето на Смъртта (спаси хлапетата си).

За комичността не съм много съгласен бтв - Майкъл Бей-хуморът почти отсъстваше, а комик-рилийф моментите не отнемаха от Драматизмизма (ТМ) и Съспенсизма (ТМ) (който беше ефективен, но и доста евтинджос манипулативен на повечето места).

Вчера го гледах. Хм... не знам дали не е срамно да си го признавам, но ми хареса... всъщност хареса ми много. Някак си разчувства ме, повлия ми, впечатли ме. Според много от коментарите, които чух и прочетох, очаквах някаква абоминация в стил "Трансформърс", но за мен 2012 е на съвсем друга плоскост. Въпреки че апокалиптичните сюжети от много години насам са безспирно пре-експонирани, за мен този филм съчетава по един силно въздействащ във визуално и емоционално отношение начин всичко, което мога и ми се иска да видя от подобен род филми - зрелище, драма, относително адекватна вътрешна логика. Адекватна дотолкова, доколкото...

Spoiler: show

когато нашият писател плаща на един пилот да ги изведе от Калифорния и пътува с колата към летището сред хаос от всеобщо разрушение, аз си казвам, че няма пилот, който би го чакал дори и за всичките пари на света. Оказва се, че пилотът вече е загинал и аз въздъхвам облекчено, защото в това има логика. Когато се питам как всички посветени в тайната за края на света вече не са се разприказвали за случилото се на роднини и близки приятели, се оказва, че зорко следят цялата им комуникация и ги убиват при необходимост, в което също намирам логика. Когато семейството на Кюсак пътува към спасителните кораби с руския милиардер и аз се чудя откъде накъде ще ги пуснат и колко ли като тях биха искали да се спасят, а няма как да са платили за оцеляването си, съвсем закономерно, щом китайските войници ги откриват, пропускат милиардера и близнаците, а на останалите теглят една майна и насочват автоматите си към тях.

Имаше и други такива моменти. Обожавам, когато по време на филма си задавам въпроси и впоследствие се оказва, че сюжетът се е погрижил за тях. О, със сигурност има безброй недомислици, няма как да се лъжем. Но аз не разбирам достатъчно от физика и геология/география, за да ми направят особено впечатление.

Освен това почти всички герои (освен глупавия доведен баща) ми бяха симпатични. А тъй като, докато гледах Трансформърс, където Мегън Фокс и Шия Лабъф също са готини, в нито един момент не ми пукаше за тях, смея да твърдя, че явно визията не е всичко. Може да е било дори настроението или нагласата ми. Не знам. Но моята оценка е 8 от 10.

абе на някой да му се ходи още на туй?

На мен. Или по-скоро не ми се ходи, ма трябва Жалко, че не те устройвам...

А аз след Нинджа Асасина днес се вмъкнах инкогнито в залата, където щяха да пускат 2012. И просто не можах да го дочакам. Оставаха 15 минути, имах си книжка и айпод, но не можах. Излязох и си тръгнах. ТОЛКОВА силно не искам да го гледам тоя филм...