ShadowDance

Идеята е от тази дискусия.
http://forums.comicbookresources.com/sh ... p?t=299130

Според мен тя е достатъчно интересна дори сама по себе си, но ще е чудесно ако тукашните киномани се включат със свои мнения и примери.

Аз като профан предпочитам да си трая поне засега. Пък и обръщам повече внимание на филми, отколкото на цялостно творчество на режисьори.

Personally I don't judge a director by what people consider their best work. I judge them solely on their worst film or what they consider their worst film. I find it a better way to gauge their actual talent.

For example ask David Lynch what his ultimate failure was he would say Dune. Ask Sam Raimi the same thing he might say Spider-Man 3.

So I was wondering what the board thought about this. Out of all the great directors; Kubrick, Scorsese, Polanski, Hitchcock, etc; what do you consider to be their worst films and why. I'm curious to see what you guys think.

EDIT: Please don't take this as a hate thread.

Не съм убеден, че имам какво точно да кажа конкретно по темата, но за мен принципно това е еднакво погрешна позиция с тази да ги преценяваш по най-добрите им филми. За мен самият факт, че си стигнал дотам да оценяваш режисьор, вместо отделен филм, означава да се ангажираш да видиш поне един триножник негови произведения, по които да триангулираш (ама съм нинджа с тия термини, а? ). Т.е. никой ЕДИН филм, а и никои ДВА филма (понякога дори повече) не могат да бъдат точен индикатор за качествата и спектъра на даден творец.

Оф-топик - за мен винаги е по-далновидно да се гледа на всяко произведение (независимо филм, книга, игра, комикс, квоттам) в по-широк контекст - като част от канона на даден жанр, като представител на определен времеви период и тенденциите му, и най-вече като част от нечие творчество. Не казвам, че така ТРЯБВА, но на мен лично като възприемащ тези произведения, подобен подход ми носи много по-богат набор от състояния, защото вкарвайки го в контекст, усещам, че възприемам по-голяма част от това, дето е там да бъде възприето. Да не се бърка със сух анализ, бтв. Това е заден информационен план, който си къкри под директното възприемане на нещото, или да речем филтър, а не фокус.

Personally I don't judge a director by what people consider their best work. I judge them solely on their worst film or what they consider their worst film. I find it a better way to gauge their actual talent.

Абсолютно грешна логика. Първо, в 99,9% от случаите режисьорът няма пълен контрол и може да се наложи примерно да ореже брутално филма заради настоявнето на продуцентите или за да угоди на звездата и така да стане боза, за която не е виновен и не показва дали има талант. Второ, ако някой е като Уди Алън и прави филми много бързо, неизбежно е да направи поне няколко доста слаби, обаче при наличието на доста повече добри не може да се каже, че няма талант или че е по-слаб от друг режисьор, който снима по един филм на 3 години, прави го прилично добър, обаче няма шедьоври в кариерата си. А и наличието на слаби филми в творческата биография на един режисьор често показва желание за експериментиране и новаторство.

Определено трябва да се оценява поне по няколко филма, за предпочитане най-добрите, но не задължително. Винаги като пробвам нов режисьор, считан за добър, не се отказвам дори ако първият негов филм ми се стори ужасен.

Добре де, егати, толкова ли не можете да посочите слаб филм на ваш иначе любим режисьор? То това е идеята основно.

Спилбърг и Война на световете

Остро несъгласен, филмът е страшно як. Иначе аз не се сещам честно казано. Когато наистина харесвам един режисьор, е малко вероятно да смятам кой да е от филмите му за чак "слаб".

Тарантино и Death Proof и Kill Bill.

Случва се и най-великите да направят нещо ужасно, особено най-продуктивните от тях. Бергман примерно има поне 2-3 филма, които са ужасни дори за ултрафенбой като мен - The Serpent's Egg, След репетицията и т.н.

Юен Уо Пинг и "Винг Чун".
Ридли Скот и "Легендата".
Спилбърг и "Изкуствен интелект".

по повод на цитата в ОП-а, държа да отбележа, че хичкок няма слаб филм. дори недобрите му неща са като минимум ставащи.

Спилбърг - Амистад, Терминал
Финчър - Играта
Мендес - Away We Go (WTF, really...)
Земекис - The Polar Express, A Christmas Carol (малоумията от 70-те и началото на 80-те ги подминавам)
Ридли Скот - A Good Year, American Gangster, Body of Lies

Това са издънките на тия дето следя какви ги вършат.

Не съм съгласен, Амистад и Играта са страхотни филми, а A good year и American Gangster на Ридли Скот са в най-лошия случай много добри. И какво му е якото на Война на Световете? Филмът няма почти нищо общо с книгата и на всичкото отгоре вместо фантастика получаваме семейна драма.

На кого му пука дали вместо фантастика получаваш семейна драма, след като получаваш толкова много първокласна режисура? Този филм можеше да си позволи да бъде няколко пъти по-тъп и пак щеше да си заслужава мястото в кариерата на Спилбърг. В Амистад имаме един иконичен шот на Хонсу в началото и толкова сополи нататък, че не искам дори да си спомням. Ако сцената, в която двете маймуни са докарани до екстаз докато разлистват Библията беше с идеята да е ироничен коментар колко лесна работа всъщност е мисионерството, или ако я нямаше сцената, в която крещят на развален английски за свобода на фона на някакъв абсурд сътворен от Джон Уилямс - ок, можеше да се преглътне. Но сега - не. Btw, Хвани ме, ако можеш (сега като се замисля) и последният Индиана (как пък одеве го пропуснах) са също за тоя списък - особено тва последното е много срамна работа.

Играта, поставена до Боен Клуб, Седем, Пришълецът 3, дори поставена до Паник стая изглежда просто смешно. Наскоро го гледах пак с мисълта да не би да съм се объркал нещо първия път и вместо филмът който всички благославят да съм гледал някакво предвидимо трилърче на дебютант, но после наистина се оказа, че е онзи същият филм, който куцо и ската харесва заради репликата с преебаването. В интерес на истината Печалбата на Магърдич ми беше по-интересен.

Но вкусове всякакви де.

Аз веднага се сещам каква болезнена глупост беше Мъглата. Не, че Дарабонт е голямото величие, ама все пак е от доказано много добрите 'масови' режисьори иначе.

И още два титанични провала: Panic Room на Финчър сигурно никога няма да му го простя, макар че с Бътън почти успя да се самонадмине.

А Goya's Ghosts на Форман дори не искам (аз и не мога де) да си го спомням.

Ами Jen, не, Паник стая е от онези технически изпълнения, които ги правиш не заради някви кой знае какви послания и дълбочина, а за да си го излъскаш едно хубвао в очите на зрителите. Може и да е неприятно от някакъв ъгъл, но както и с Прозрачно минало на Земекис, резултатът е кухо техническо съвършенство с много атмосфера и глупости вътре. Простено да им е.

За Дарабонт - цяло чудо е колко е як Шоушенк, като му има предвид човек всичко останало.