ShadowDance

наскоро с мои приятелки си говорихме за това. кога започваш да се чувстваш възрастен? кое е критерии за да спреш да се наричаш дете?
аз не претендирам че съм възрастна. дори съм си наистина дете. но може би напоследък започнах да гледам по-реално на живота. може би наистина съм порастнала. поне малко.
някои веднага ще ме контрира с тезата че можеш винаги да си останеш дете, че зависи от човека. да, и това го има.
но според вас кое е определящо? кое ви е накарало да се почувствате по-големи? и кога?

Ми...един човек престава да бъде дете, щом родителите му умрат, мен ако ме питаш - то е логично...А лично аз се почувствах пораснал, когато на 4 годинки си заклещих главата между два железни пръта, където съм я пъхал допреди седмица - това беше неоспоримо доказателство, че празното пространство между ушите ми набъбва, следователно и аз раста...Но повечето хора престават да се мислят за деца, още когато станат на седем, това е доказано - "Аж шъм мъш, нема ме гледаш отго`е, лазбла ли!" или пък "Не съм малка, ма мамооо, искам и аз да ти видя червилУто, няма само Мария!", което е най-голямото доказателство, че имат още доста хляб да ядат. Иначе казано, аз се смятам за дете, и това ще продължи докато заковат пироните на ковчега на Джиджи...още дълго, демек.

ами, когато си получих първия хонорар и си казах, че в крайна сметка ставам за нещо и не съм, чак такъв боклук.

но разбира се в много отношения, съм си дете, най-вече на акъл и прехласване по играчки )

Не претендирам, че съм вече възрастен човек, камо ли да съм кой знае колко зряла, но лично аз почувствах, че вече не съм дете от момента, в който заживях сама и започнах да я карам изключително и само на собствена издръжка. В тази насока да си кажа, че за мен понятието "пораснал" някак си се връзва с това сам да управляваш живота си, да не зависиш от другите и изобщо важните за теб решения да си ги взимаш сам. Ей такива неща.

Според мен да си възрастен означава сам да поемеш отговорност за живота си и да зависиш само от себе си. Което аз още не съм достигнал...

Преминаването от дете към възрастен е доста бавен и постепенен процес. Аз лично, отдавна чувствам, че съм надживял много от детското, но в по-голямата си част съм си още хлапе. Може би първият показател е, че започваш да мислиш самостоятелно, да си изграждаш мнения и позиции. Когато започна да се издържам сам, когато започна сигурна работа и имам ясно начертано бъдеще, когато започна сам да отговарям за някой друг, е, тогава може би ще съм пораснал. Ма не ми се иска много, честно казано.

Според мен човек може да се нарече "възрастен" тогава, когато започне да поема отговорността за своите постъпки и последствията от тях, без да се крие зад някого и без да казва "ми не знаех, ми то така се получи" и т.н.

Не знам?
Странно е, но май е така...
Все още съм си търтей и едва ли ще се почувствам самостоятелен преди да започна сам да се издържам. Това май важи за всички, но при мен е малко по- сложно... Ми аз дори не знам дали искам да ставам самостоятелен. Поне знам, че преди не исках. Сега уж искам, но...
По принцип съм от хората които нямат нужда от маса паплач околко тях за да се чувстват добре. Дори съм си малко единак...
Оплетох се. А може би точно такъв трябва да си за да си порастнал?
Проблема е, че всеки си има някакво разбиране за значението на тези думи и наистина ще се оплетем.
Обичам да казвам, че съм си недорасъл, но това е по- скоро шега. Понякога се налага да порастнеш, да остарееш и това може да е толкова гадно!

Ами и аз съм си все още само едно недорасло търтейче. Въпреки че днес остарявам с още една година. Но за сега и дума не може да става да живея самостоятелно със занаят като моя.
Затова пък носенето на отговорност добре си го владея. Още от първи курс като заминах за първи път на разкопки. Бяхме в едно село на турската граница за три седмици. Не е много време, но в ония гадни условия се научих на елементарните неща, които са ти нужни за живеене извън опеката на мама и тати. Научих се сама да взимам решения. И на самодисциплина се научих. И да пера качествено и да готвя.

Оооооооо, честит рожден ден:)))))) Не Ги слушай - каквото и да ти говорят, винаги ще си си дете, стига да искаш:Р

Честит Рожден Ден!!!

1 етап - когато поченеш да носиш отговорност за себе си.
2 етап - когато почнеш да носиш отговорност и за друг.
Възрастта не е от значение.

Можем винаги да си останем деца в някаква степен, независимо колко и какви отговорности носим. Дори да се смятаме за възрастни, детското в нас трудно изчезва. То е още едно от онези неща, скрити дълбоко в нас, които ни влияят странно, а понякога дори не съзнаваме, че присъстват.

1 етап - когато поченеш да носиш отговорност за себе си.
2 етап - когато почнеш да носиш отговорност и за друг.
Възрастта не е от значение.

Много вярно, Драгън.
Иначе кога ще помъдрееш и ще станеш по зрял може да бъде и по-рано.