ShadowDance

Включила съм поддържащи и главни роли и тъй като сърце не ми даде да ги сведа до 10 (макар че с женските потенциално тъй ще постъпя, вероятно), ги разтегнах до красивата бройка 25. Също, стремях се да сложа един актьор само с едно изпълнение...

25. Мат Дилън /Crash/ -Дилън е доста...посредствен актьор, а Crash е един от най-слабите и измъчени филми за изминалите 10 години за мен; странното е, че превъплъщението му в мега-гадняра тук работи ужасно добре.

24. Дон Чийдъл /Hotel Rwanda/ -изключително въздържано и методично точно изпълнение, което при мен оказа максимум въздействие.

23. Джоузеф Гордън Левит / Brick/ -Левит показваше завиден потенциал и преди тази независима ниско-бюджетна драма, но тук съумя да изгради за първи път достатъчно силен и убедителен главен образ. Както и да задържи вниманието върху себе си в продължение на целия филм.

22. Томас Хаден Чърч /Sideways/ -докато за повечето зрители Пол Джамати е центъра на продукцията, аз лично бях ужасно впечатлена от Чърч и за мен това е едно от комедийните попадения на изминалите 10 години. Безоткатно добър тайминг.

21. Бен Кингсли /House of Sand and Fog/ -същата година Шон Пен се сополиви, подсмърча и бесува в продължение на малко над 2 часа в наградената му с Оскар роля в Реката на тайните. Кингсли успя да пресъздаде точното количество и точния нюанс на същите емоции за...9 минути.

20. Крис Купър /Adaptation/ -Купър е феноменален в Адаптация, човек трябва да види изпълнението му, за да усети дозата на 'игра' вложена там. Вероятно едно от най-звездните поддържащи изпълнения за десетилетието.

19. Киерън Кълкин /Igby Goes Down/ -разкошен! Идеален! Толкова хармонично нюансирано изпълнение и така чудесна самоирония се виждат твърде рядко на голям екран, за да го подмина.

18. Ейдриън Броуди / The Pianist/ -изпълнението на Броуди за мен тук е всичко, което е музиката на Шопен - много красиво, крехко и адски идеално нещо.

17. Хейли Джоуел Озмънд /A.I./ -рядко добро попадение при пресъздаване на фалшивост и ...изкуственост. Плашещо идеално улавяне на граница между човек и машина.

16. Филип Сиймур Хофмън / Capote/ - ако някой някога напише учебник 'Как се играе в биографичен филм', убедена съм, че Капоти на Хофмън ще се откроява като най-яркия и забележителен пример.

15. Джейми Бел /Billy Eliot/ - ако Били беше още малко разгърнат като образ, Бел вероятно щеше да се приземи нейде из челната ми 5-ца.

14. Кристоф Валц /Inglourious Basterds/ -Валц успя да направи изпълнението си достатъчно иконично, че във филмови критики да се употребява Landa-performance. Мисля, че това само по себе си е постижение.

13. Мики Рурк /THe Wrestler/ -ако Ранди не беше толкова отчетливо доста много самия Рурк, може би мястото му щеше да е в челната десятка. Което, разбира се, не омаловажава доста хващащото за гърлото изпълнение.

12. Хавиер Бардем /Before Night Falls/ -избрах Бардем тук, а не в No Country for Old Men. Избрах го, защото това е по-финото и толкова по-дълбоко изпълнение. Избрах го и защото за мен е прекомерно достоверно пресъздаване на поет и емоциите му на голям екран.

11. Джони Деп /Pirates of the Caribbean: the Curse of the Black Pearl/ -не, тук не пищи Джони-фенката в мен. Тук пищи идеята, че Деп създаде в цялата му прелест съвършен полу-комиксов герой, който е така ярък и толкова залепващ в съзнанието, че заслужава прехласването, което се стече към него от всички възрасти.

10. Хоакин Финикс /Walk the Line/ -трудно се играе Джони Кеш, а още по-трудно се пее като него. Без капка претенциозност Финикс успява да удари най-правилните струни с изпълнението си.

9. Майкъл Дъглас /Wonder Boys/ -никога не бях подозирала, че ще видя подобно изпълнение от Дъглас. Тук той е...умилителен, вдъхновяващ, твърде забавен, безкомпромисно безотговорен и така човешки.

8. Хийт Леджър /Monster`s Ball/ -да, виждам ококорването. Отчитам го. Забелязвам и размахването на пръст. Сега ще се пробвам да обясня: навремето харесвах Хийт като тийн-гърлка, която просто си 'пада' по него. После взех да си наумявам, че 'разбирам' от кино и се случи така, че това посъвпадна с гледането ми на въпросния филм и несметната ми изненада, че Леджър може да играе по натоварващо перфектен начин. За има-няма 20 минути присъствие във филма и със съвсем малко диалог, той открадна за мен всяка една от сцените, в които беше. Последвалата му работа през изминалите 10 години просто не успя да ме стъписа на нивото на това му изпълнение, тъй като го очаквах.

7. Виго Мортенсън /A History of Violence/ -стъписване #2 за десетилетието -Виго може да играе. Още повече -Виго може да играе ужасно сложен и дълбоко изненадващ образ. Бях в много 'уау'-състояние след филма.

6. Леонардо ДиКаприо /The Departed/ -може би е малко завишено, да. Но така зряло и твърде несебично изпълнение лично аз не очаквах от него на този етап и просто винаги ми идва като глътка свеж въздух колчем се присетя.

5. Бен Фостър /The Messneger/ -перфектен актьорски диапазон, без капка преиграване в наситено мелодраматични моменти. Адски съвършено екранно присъствие без необходимост да изрича и една дума.

4. Том Уилкинсън /In the Bedroom/ -моментът, в който стваме свидетели как нещо в Уилкинсън се пречупва и природата му взема рязък завой е покъртителен. Уилкинсън е неестествено идеален в ролята.

3. Едуърд Нортън /25th Hour/ -много се чудех кое изпълнение на Нортън да сложа и накрая се спрях на обречения му Монти. Монти е сополив средностатистически копелдак, който започва да се осъзнава', когато ножът опира до кокала, а именно броени часове преди да бъде тикнат в затвора. Самата аз не можех да повярвам, че към края на филми изпитвах кофи съжаление към мизерника.

2. Райън Гослинг /Half Nelson/ -тук също ми беше трудно да избера една от трите съвършени изпълнения на Гослинг, като накрая избрах тази, в която успя да ме накара да се разрева. Малко стереотипно, но пък изпълнението е така въздействащо, че ми е простено.

1. Даниъл Дей Луис /There Will Be Blood/ -Даниъл Плейнвю е образ, който е труден за разбиране. Поправка -той е невъзможен за разбиране, защото е един от онези larger than life characters, които главата ти не може да побере. Всеки един пласт от огромното количество щрихи към образа е уловен и предаден зашеметяващо от Дей Луис. Hail to him!

уцелила си топ 1

ама само американски филми?

Интересно ми е защо си предпочела There will be blood(още се надявам този който е измислил това най-подвеждащо заглавие на десетилетието да го сподели заслужената съдба от хемороиди + денонощно анално изнасилване от носорози ) вместо gangs of new york където той беше буквално целия филм.

There Will Be Blood ми се струва кошмарно надценен филм. Скучен, протяжен, безсъбитиен и на всичкото отгоре общо взето предвидим. Макар че наистина Луис играе много добре.

Аз мисля, че и 5 (без определен ред) са ми предостатъчни, така че мога да прескоча разните претенциозни ролички:

Robert Downey Jr (Iron Man) - Най-якото пресъздаване на комиксов герой според мен. Макар че се поколебах малко за Роршак.

Mickey Rourke (The Wrestler) - Все едно Sin City не му беше достатъчен, та Рурк направи може би най-добрата си роля въобще в The Wrestler. Уникално изпълнение с огромно въздействие, при това без излишен сапун.

Christoph Waltz (Inglourious Basterds) - Тоз пич няма аналог. Със сигурност е най-големият актьор, за който никой не беше чувал. Надявам се да го захапят за нещо повече от немски ТВ сериали...

Johnny Depp (Pirates of the Caribean) - стотици милиони долари хвърлени в като цяло доста посредствения френчайз и осмислени само и единствено от Деп.

Heath Ledger (The Dark Knight) - И тук е малко като с Деп в Пиратите. Филмът не се отличава с кой знае какво друго, ако се замисли човек, но Леджър сам успява да му даде дух и енергия.

Отделно от западните момчета не мога да не спомена Min-sik Choi (Oldboy).

There's good acting outside of Hollywood too, you know.

Ето няколко примера от това десетилетие:

Ulrich Mühe - The Lives of Others

Tony Leung - Infernal Affairs - Ди Каприо е страхотен в The Departed, обаче сравнението с изпълнението на Leung е определено в полза на азиатеца.

Javier Bardem - Mar Adentro

Ulrich Thomsen - Brodre

Markuu Peltola - The Man Without a Past

Hyun-kyoon Lee - 3-Iron

Ще дам колкото мога, само че без наредба.

Леонардо ди Каприо - "Кървав диамант". Никога не съм крил омразата си към актьора, може би го знаете, а може би не. Винаги ми е бил лигав и неприятен, и изобщо... Този филм, обаче, сложи край на това по доста категоричен начин. Номинацията за "Оскар" е напълно заслужена. Жалко, че не го е взел.

Джони Деп - "Карибски пирати"/"Чарли и шоколадовата фабрика". Думите не ми достигат, за да опиша колко точно ме радват тези два образа. Джак Спароу е може би най-правилният приключенски образ от Индиана Джоунс насам, а Уили Уонка е толкова велико постижение, че просто няма на къде повече.

Хийт Леджър - "Черният рицар". Може да се опише подобаващо само с покланящо се смайли, каквото тук няма. Най-грандиозният злодей в комиксов филм, който може да съществува. Просто...

Робърт Дауни младши - "Железният човек"/"Тропическа буря". Игралният Тони Старк кърти мивки. Един от най-готините готини образи изобщо. Що се отнася до вманиачения в образите си актьор от другия филм - той беше основното, което ми осмисли гледането. Толкова брутална сатира на актьорската професия надали ще видя някога отново.

Хюго Уивинг - "V за вендета". Най-добрият глас зад маска, който се е появявал някога. Категорично.

Джет Ли - "Безстрашен". Джет Ли е най-добрият от актьорите майстори на бойни изкуства в момента. Всъщност за доста хора беше изненада, че е способен на истинска и много добра актьорска игра, но "Дани кучето" ясно показа, че е. А образът на Хуо Юан Цзя си слага Чоу Юн Фат от "Тигър и дракон" в джобчето без никакви усилия. Рядко може да се види нещо толкова дълбоко в боен филм.

Тим Робинс - "Реката на тайните". Ако питате мен, неговото превъплъщение беше единственото качествено нещо в целия филм. За сметка на това пък беше МНОГО качествено.

И толкоз. Малко, ама от сърце.

Super M wrote:There Will Be Blood ми се струва кошмарно надценен филм. Скучен, протяжен, безсъбитиен и на всичкото отгоре общо взето предвидим. Макар че наистина Луис играе много добре.

С това съм до немайкъде съгласен. Аз на два пъти се насилвах да го изгледам, като чак на третия успях до край, без да заспя. Плюс това колкото и гениално да играе пича, не може да компенсира протяжността на самия филм. В Бандите ми хареса много повече.

Моя топ 15:

1. Мики Манойлович /Светът е голям и спасение дебне отвсякъде/ - Това е единствения филм от Американски прелести насам, който ме накара да забравя, че гледам нещо създадено по изкуствен начин, а не реалността. Много добра роля, която ме превърна в фен на Манойлович (дано така се пише ) доживот. Натеглил съм разни негови неща и чакат ред.

2. Леонардо ДиКаприо /The Departed/ - каквото каза Вивиан, без да смятам, че е завишено. Лео почти няма слаб филм за мен.

3. Хиит Леджър /The Dark Knight/ - ме вкара в киното 5 пъти, 2 от които на предпремиера, при положение, че не обичам да хвърлям пари на вятъра и то никак. Смазваща роля.

4. Робърт Дауни Дж. /Tropic thunder/ - Дали в Бурята, Железния човек (който за мен е най-добрия филм по комикс) или някакъв друг филм с него Робърт Дауни ми е много присърце. Сложих бурята просто защото там простотията е много на макс и ме кара да се хиля все още само като се сетя.

5. Аарон Екхарт /Thank you for smoking/ - Еми вторият ми най-любим филм евър и много ефектната роля на Екхарт. Тук може и да има много несъгласни, но просто аз не мога (или не искам) да видя дори пукнатинка в този филм.

6. Джони Деп /Sweeney Todd/ - Пиратите ги прави той, но просто този филм ми харесва повече и ролята на Деп ми харесва повече. Тук е лошаво луд, докато като пират беше по на майтап. Не знам може би първото ми гледане ме повлия много, щото исках кръв и той ми я даде. Бих отличил и момченцето, което го закла в края, бтв. Като излезе от канала имаше такава физиономия, че ме втресе.

7. Кристоф Валц /Inglourious Basterds/ - абсолютно каквото каза Ал Дим

8. Даниъл Крейг /Casino Royale/ - най-добрия Бонд до момента (не само филма, но и самия Крейг). Гледал съм ги всичките, че и по няколко пъти повечето, но пред Казиното са като Б-мувита до последния.

9. Джордж Клууни /Michael Clayton/ - В много по-голяма степен от There Will be Blood, един актьор изнася филма почти сам. Самия филм макар и далечен от мен като тематика много ме изкефи, но ролята на Клуни вътре беше доста корава. Баси сцената с франзелите няма да я забравя.

10. Робърт ДеНиро /Stardust/ - Капитан Шекспир ме СМАЗА от кеф. Този човек може да изиграе всичко, бих го гледал и в реклама за дамски превръзки (ноу офенс дами). Като танцуваше и принца влезе просто ми е една от любимите сцени.

11. Колин Феръл /In Bruges/ - Бесния хейт и тоталното безмислие. Много рядко се случва такъв тип филм да ме грабне, но този ме. И то заради Рей и всяка една негова реплика, която ме вкарваше в бесен хилеж.

12. Клинт Истууд /Million Dollar Baby/ - наскоро го изгледах тоя филм, обаче много ми въздейства. Първоначално щото бях надъхан от наскоро изгледаното аниме Hajime no Ippo, а после щото историята отиде към съвсем друг джаз, а през цялото време Дедето се представяше брилянтно.

13. Брад Пит /Burn After Reading/ - Добре тук хич не съм обективен, но Брад Пит, който цял филм се мота по анцунг и джвакащ и умря, като навлече костюма беше много готин. Единствения филм на Коените до момента, който наистина харесвам.

14. Орландо Блум /The Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring/ - Убийте ме с камъни, но по-перфектен но по-перфектен Леголас от този иначе така неприятен пич няма. В следващите два Властелина, има повече от 2 реплики и започва да не е толкова готин, но в първия е самото елфско съвършенство. Не всекиму е отредено да изиграе ръб с лък и със сигурност не всеки ще се справи така гениално с това.

15. Шарлто Копли /District 9/ - Абе рядко се случва някой да ти е неприятен цял филм и накрая да изпиташ съжаление към него. А пича се спрявя отлично с това.

Местата нататък са за Джет Ли /Fearless/, Антъни Хопкинс /Hannibal/, Джейсън Сигъл /I love you, man/ - баси как забравих да си го сложа в любимите филми от тая година, мислех, че е от миналата, Никълъс Кейдж /Lord of war/, Мат Деймън /Bourne trilogy/ - много приятно разнообразие към Бондовете и Мат Деймън се справи добре (според мен) с ролята.

Одри няма място тук с оглед на заглавието ан темата, иначе с трахотна в Амели, спор няма.

Добре, само не разбрах защо набута Одри Тоту сред мъжките изпълнения:)

tigermaster wrote:Хийт Леджър - "Черният рицар". Може да се опише подобаващо само с покланящо се смайли, каквото тук няма. Най-грандиозният злодей в комиксов филм, който може да съществува. Просто...

Аз предложих ето това - в темата от Съпорта (заедно с няколко други) и на молбата ми да се включат в галерията ми се отговори "тия дни".
По някое време миналата година беше.

Жоро, здравей!

Demandred wrote:Одри няма място тук с оглед на заглавието ан темата, иначе с трахотна в Амели, спор няма.

Point taken. Поотплеснах се сякаш.

Морви, оди си

П.С. Без да се обиждаш, разбира се.
П.С.2 Абе като се замисля аз докато си го гледам Амели, си се поставям на нейно място може и оттам да е обърквацията.
П.С.3 А и исках да сложа и някой друг неамерикански филм, но твърде малко съм гледал уви, а и повечето ме увличат с история отколкото с изпълнението на определен човек. (Може би само Живота на другите прави изключение.)

The Dragon wrote:Интересно ми е защо си предпочела There will be blood(още се надявам този който е измислил това най-подвеждащо заглавие на десетилетието да го сподели заслужената съдба от хемороиди + денонощно анално изнасилване от носорози ) вместо gangs of new york където той беше буквално целия филм.

Аз пък намирам заглавието за чудесно

А иначе, относно въпроса -просто никога не ми е допадало изпълнението му там и да, осъзнавам, че вероятно съм част от 0.00000000000000000000001% на планетата Земя по тоя въпрос.

То по линията с Одри, кво прави и Орландо в тая класация...

Иначе умишлено се въздържам от пространни коментари в темите с класациите на Вивиан, че верно може да си изям някой бан.

Е, предполагам, че ако тя ти позволи, би склонил на коментар. Shoot, I`m curious.