ShadowDance

Благодарение нарастващата англоезична подготовка на журналистите в частност и населението като цяло, езикът ни увеличава своето лексикално богатство непрекъснато и ежеминутно. Например, във връзка със строителството на магистрали, вместо провинциално просташките „дял”, „участък” все по-често срещаме думата ЛОТ. Тя е в мъжки род и съответно й се полага пълен член: „Лот-ът на магистрала Тракия ще се даде на международна билдинг компания след одит и публичен диспут”. В мн. число – лот-ове. А в разговорната реч имаме „френд”: един френд – много френдове. Също като кон – коньове, в „Чичовите коньове”...

А какъв ти е въпросът?

Френдовете са нещо доста изпаднало, трябва да призная.

Обаче за лота е много вероятно да не си прав. Когато имаш обществена поръчка тя се разделя на лотове - така си се казват. Съответно ако говорим за изграждането на магистрала по обществена поръчка, това може да е просто термин от договора.

Постът на Валери е лишен от всякаква поанта но ме замисли за нещо интересно. Как така ние винаги знаем какво множествено число да сложим на чуждиците? Например лот никой няма да каже лоти. И казваме нуубове, въпреки че имаме зъб-зъби. Думата "път" вероятно след като са ни насадени форми като "пътят", някак инстиктивно усещаме, че "т" се палатализира, вероятно още в коренната морфема, но това е изпаднало от съвременния език и затова казваме "пъти" или "пътища" в другото значение на думата, но дори да си изкривим езика с "ове" формата, ще кажем "пътьове", а не "пътове". Същевременно пън-пънове, кон-коне, ръб-ръбове, зъб-зъби.

Един вид ако е само за български думи, можем някак да се оправдаваме с интуиция или не знам и аз какво, но фактът, че почти еднозначно решаваме какво множествено число имат чуждиците, ме навежда на мисълта, че все пак има НЯКАКВО правило, което никой още не е извел, а не всичко е напълно рандъм до какъвто извод, всеки опитвал се да обясни множ. число на чужденец, неминуемо стига

Може би конете, зъбите и пътищата са просто изключение... знам ли.

Но има безкрайно много изключения, а и има чуждици, които не отиват на -ове, например акаунт-акаунти, а не акаунтове

Moridin wrote:Но има безкрайно много изключения, а и има чуждици, които не отиват на -ове, например акаунт-акаунти, а не акаунтове

дис ис щото акаунтове звучи тъпо

E, май, няма дълга дума, която да става в множесттвено число с -ове...

коет и се опитвам да кажа. има някаква правило, което усещаме, но не схващаме

@морви - егати дългата дума от две срички ениуей дори цитираното от теб е някаква форма на правило, но все пак колко дълга е "дълга".

Както тъпо би звучало и френди и нууби. Ай из уан хеслих швайн, апропо.....

А какво е основа у-дълго и какво стана със зъбите?

В крайна сметка си е някаква комбинация от 1. стандартни правила (повечето съществителни от определен род с определени окончания си имат някакви стандартни словоформи), 2. паралел с други подобни, 3. някаква неосъзната и най-вероятно неподлежаща на дефиниция система от емпирични правила и, съвсем не на последно място, 4. наложила се форма - като започнат много хора да говорят за "нуубове", в един момент е трудно да кажеш "нууби", дори и ако на теб ти звучи по-добре - просто другите ще те гледат странно. (пък да не говорим и че -ове си е по-скоро стандартното за мъжки род, та може би по-скоро като кажеш "акаунтове", ще те гледат странно заради т. 4).

А не е като от време на време в ограничени популации да не се самозараждат и особени словоформи - преди десет години в разговори между колеги из Орбител доста често говорехме за "клиентовците"

Каква основа и какво у-дълго?
А зъбите са някакво изключение, случва се.

Морви, за това с основата и дългото Жоро вероятно има предвид тази част - "склонитбения тип на u-дълго основи" - от това, което ти цитира по-рано

Никва идея, аз само го копи-пейстнах