ShadowDance

Silver wrote:Някви предимства на The Hangover пред Бастердите да изтъкнеш в съответните теми? Такива дето да не включват "стоунър-хумор уинс пред постмодернизъм"? Обективни някви такива, дето нищо да не мога да изкарам срещу тях...

Понеже това ще е офтопик в която и да е от двете теми, го пускам в отделна.

Необорими аргументи, разбира се, нямам. От опит обаче мога да заявя, че е безкрайно лесно да набедиш нещо за "постмодернизъм" и да замажеш разните му дефекти по тоя начин. Не, че понякога това не е напълно резонно, но друг път е просто лесен начин да се измъкнеш. Не твърдя, че случаят с Бастердите е такъв непременно, но честно казано извън яките диалози, които са си трейдмарк на Тарантино, за МЕН лично сценарият на тоя филм издишаше брутално. Въвеждане на герои само колкото да бъдат убити, огромни интродукции, които не водят до нищо, някакви самоцелни зверста с горе-долу единсвено shock-value по Тарантиновски (където, както бях писал и в предната тема, имах и неприятния фактор предвидимост, пък те тия моменти ако са предвидими, не само не кефят, ами и дразнят извънмерно много). И т.н. Ще кажеш, това е от постмодернизма, то има идея, това е коментар на Тарантино върху филмите/критиката/публиката/бобрите, обаче... аз не го възприемам по тоя начин. И понеже за лично мнение идеше реч...

Що се отнася до The Hangover, той като сценарий за мен е съвършен в жанра си. Ок, жанрът му е коч-комедия, факт, но за мен всяко произведение, достигнало настоящия максимум на жанра си, е напълно в категорията за награждаване. Още повече, че тоя точно филм успя да надскочи таргета на жанра си многократно, предвид масовото количество жени, които му се кефят, да не споменавам хора като мен, дето иначе им се драйфа от тоя тип хумор.

Та, не съм мислил много по въпроса, а и сравнението между тия баш филми е малко... странно. Спорът не би трябвало да бъде "по-добър ли е Inglorious Basterds от The Hangover", щото това е безумно. Ако изобщо ще се спори за нещо, то трябва да бъде "достатъчно добър ли е сценарият на Бастердите, за да бъде награждаван?"

Викаш сценария на Бастердите е смотан, щото е постмодернистичен, но пък hangover е готин, щото е супер за жанра си. Е по-сериозно очаквах да е, особено пък ако наистина ще седнеш да обсъждаш тези въпроси.

Личното мнение го остави - аз искам обективно да разбера защо сценарият на Тарантино е е по-зле от този на The Hangover.

Защото е неравномерен и му липсва вътрешна логика и кохезия. ТИ казваш, че е постмодернистичен, не аз За мен е просто кьопав и с яки диалози.

Но този филм е като дефиниция за постмодернистичност, просто няма как да поставиш това на грам съмнение. Опитай, ако искаш.

Постмодернистичността обаче е просто определена рамка, не качествена оценка. Независимо дали ще приема, че филмът е в нея, или не, качеството на сценария му не се променя. Ако ТИ можеш през призмата на тоя постмодернизъм да ме убедиш, че филмът няма проблемите, които изброих, тогава можем да говорим.

Как мога да те убедя, след като тва твоето е някакъв личен поглед, все едно аз да кажа - ми не харесвам филми, в които има сакати хора в инвалидни колички, следователно Аватар съкс.

Мислех си, че ще говорим за нормални неща, а не "ама аз не възприемам филма така".

Че кво пречи да му повлияеш на личния поглед? И на мен би ми било интересно.

Аз опитах в темата за Бастердите, не се получи.

Странното е, че аз умирам от кеф, когато на мен някой ми показва логичен друг поглед за някой филм, отваряйки ми очите за неща, които не съм видял. Много такива случаи е имало. Не знам защо това се приема като интелектуален фейл непрекъснато.

А не мислите ли, че за да се обсъждат нормално тези два сценария, все пак трябва да сте ги изчели в хартиен вид, независимо от филмите? Мога да ви уверя, че доста помага.

Аз се чудя как може да се сравняват точно тези два сценария? Все едно да сравняваш Family Guy и Carnivale...

Vivian wrote:А не мислите ли, че за да се обсъждат нормално тези два сценария, все пак трябва да сте ги изчели в хартиен вид, независимо от филмите? Мога да ви уверя, че доста помага.

Не, щото няма значение колко правописни грешки прави Тарантино на ред.

Silver wrote:

Vivian wrote:А не мислите ли, че за да се обсъждат нормално тези два сценария, все пак трябва да сте ги изчели в хартиен вид, независимо от филмите? Мога да ви уверя, че доста помага.

Не, щото няма значение колко правописни грешки прави Тарантино на ред.

Не визирах правописните грешки, които, бтв, отсъстват в сценария. Просто, когато се сравняват две литературни произведения е хубаво да си ги възприел като такива, съблечени от страничните фактори.

Никога не съм изпитвал интерес към сценариите чисто като литературни произведения.

Съгласен съм бтв. Но не съм убеден, че мога да си отделя от времето точно за тая пусто-в-празно кауза. Но иначе това, че става дума за личния ми мироглед, не променя твоето право да ме обориш. Кажи нещо смислено и ще го приема, бъди сигурен.

Отдолу са само нещата, на които може принципно да се даде отговор:

Roland wrote:Въвеждане на герои само колкото да бъдат убити

Такива няма в този филм.

огромни интродукции, които не водят до нищо

В тая интродукция имаме изрод с маниери на префинен австрийски педераст, който докарва систематично до сълзи само за 10 минути зъл на вид селянин. A.k.a. трудно ми е да се сетя в момента за по-ефектно и ефективно (щото е цялото поведение на Ланда е много хомогенно през филма) въвеждане на (уж) злодей във филм. Отделно (и не толкова важно специално за мен) е, че е блъскана с референции - къде по-очевидни като за льохмани като нас, къде subtle - дето само такива като Скърдж ще ги зацепят.

някакви самоцелни зверста с горе-долу единсвено shock-value по Тарантиновски (където, както бях писал и в предната тема, имах и неприятния фактор предвидимост, пък те тия моменти ако са предвидими, не само не кефят, ами и дразнят извънмерно много).

Зверствата не са единствено с shock-value, а са вързани органично с това, което Тарантино иска да каже, както поясних в темата за филма (да не повтарям тук пак какъв им е смисъла, при тва доста очевидния). Махнеш ли ги, озаптиш ли ги, филмът отива на кино. Дори заглавието показва какво можеш да очакваш от тоя филм. (но, да, може да ти става кофти като гледаш изработването на свастиката).

Що се отнася до The Hangover, той като сценарий за мен е съвършен в жанра си. Ок, жанрът му е коч-комедия, факт, но за мен всяко произведение, достигнало настоящия максимум на жанра си, е напълно в категорията за награждаване. Още повече, че тоя точно филм успя да надскочи таргета на жанра си многократно, предвид масовото количество жени, които му се кефят, да не споменавам хора като мен, дето иначе им се драйфа от тоя тип хумор.

Сега ако ти давах аргументи от рода на тези дето ти си дал за Бастердите, щях да ти кажа, че точно за този филм е в сила критиката ти за Тарантино и неговата предсказуема непредсказуемост. Тук в един момент ни сервират бебе, счупен зъб, тигър и Майк Тайсън. Защо? Защо не ни сервират говорящ папагал, насинена проститутка, счупена ключица и Еминем? Не знам... не знам... Дори да погледнем от тоя ъгъл - филм в жанра на коч комедията, мога веднага да се сетя за друг екземпляр точно в тоя жанр, който е по-добър - Bored to Death в силните си моменти. Ако ме питаш защо - защото от него лъха на индивидуалност, а от The Hangover - на костюмни решения.