ShadowDance

Аз харесвам Беоулф, просто мисля, че анимацията му е ужасна и под всякаква критика, иначе филмчето е готинко, особено драконфайтът накрая.

CG-то на Беоулф е ненадминато в категорията си до днес, така че окачествяването му като ужасно (ако под анимация имаш предвид CGI) е просто фактологическа грешка. Ако не си съгласен можеш да ми дадеш пример за по-добро.

Фактологическа грешка щеше да е, ако имаше някакъв "факт" в цялата работа.

Прочее, аз, като човек технологически неосведомен, не се вълнувам толкова от техническото, колкото от естетическото ниво. И в него тоя филм овонява света.

Аз също много харесвам Beowulf, но за разлика от Моридин намирам битката накрая за най-куцото нещо в целия филм, ако изключим финала й. Изгледах го два-три пъти с огромен кеф.

Специално за визията - в някои отношения е страхотна (най-вече персонажите), но в други (конете, деба) е крайно зле.

Roland, факт има: CG-то на Беоулф е ненадминато до момента. Естетическото ниво на филма е по-добро и от техническото. Странното е, че ти си чел вагони фентъзи, а упорито продължаваш да игнорираш стойността му откъм сторителинг.

AlDim, финалната битка като екшън и развръзка е много добра, но има една кардинална грешка, която скапва цялото усещане от нея - музиката е адски несериозна точно там и прави всичко да изглежда като анимация на Dreamworks. Иначе, да, това определено е филм за многократно гледане, защото вътре е пълно с тънки детайли, които е абсурд да се хванат на първото.

Алдиме, единственият добре направен персонаж беше Беоулф. Другите поне през половината време имаха най-дървените лица въобще.

Силвъре, защо е ненадминато? В смисъл, не разбирам, какво му е изключителното на чисто техническо ниво?

А за естетическото, извинявай, ама явно на доста хора не им понася.

Morwen, това, че главата на Робин Райт като млада прилича на правоъгълен паралелепипед, а на Алисън Ломан - на картоф-мутант го отнасям към техническата част. Като говоря за естетизъм имам предвид по-скоро сценария и идеите на филма, както и специфичните дизайнерски решения, които показват много сериозно мислене (и на които Аватар, да речем, може само да завижда).

А е ненадминато, защото никой не може да предложи и да аргументира по-добро CG от подобен род и с подобна концентрираност в подобен род филм. Не изключвам съвсем да има такова, затова и поставям въпрос - ако някой смята, че нещо е по-добро технически от Беоулф, моля да каже.

На доста хора не им понася, поради няколко интересни причини, които ще обясня при желание (или при сплитване на дискусията където е мястото).

Ми аз в естетическата част включвам по-скоро това как изглежда нещо, другото ми е идейна, смислова или нещо трето част. Правоъгълната глава на Робин Райт Пен ми е грозна именно естетически, а това как е технически не ме вълнува толкова, когато гледам филма.

Всъщност, главата на робин Райт като млада е най-непоносимото нещо в целия филм (сигурно щото много я харесвам по принцип на живо) и тук моделаджиите определено търпят критика, но вероятно по-кадърните хора в екипа са правили важните персонажи, а не тези дето имат 2 реплики и 3 погледа. Не твърдя, че Беоулф е перфектен, а че е най-доброто, на което този тип CG е способно за момента. Изпитвам буквално погнуса по елементарния начин, по който хората омаловажават къртовския труд, който очевидно е хвърлен - основно служейски си с логически грешки, некоректни сравнения, преиначаване на фактите, неразбиране на технологията и целите на авторите, както и губейки мястото на този филм в цялостната картина.

А смисловата и идейната част са много по-важни дори от техническия скок. Можеше да си позволи да е в пъти по-грозен и пак да е едно от най-оригиналните фентъзита, не само защото е жестоко фентъзи, но и защото е коментар на жанра, използвайки на практика най-стария писмен представител.

Защо е коментар на жанра? По-скоро, КАКЪВ коментар на жанра е?

AlDim wrote:Специално за визията - в някои отношения е страхотна (най-вече персонажите), но в други (конете, деба) е крайно зле.

+1

Аз пък тези коне тотално не ги помня, но съм 100% съгласен със Силвър, Робин Райт Пен на мен ми взе ума и дума...

Конете са зле само в 3 сцени, т.е. общо около 10 секунди, където са анимирани на ръка и не са capture-вани (в биткаджийските сцени - са). В Аватар шесткраките коне не се движат по-адекватно, впрочем.

Колкото до коментара на жанра, той е в няколко направления:

1) Чисто работата на Геймън и Ейвъри е много подобна на практиката по онова време, когато легендите са се предавали от уста на уста и всеки автор е запълвал дупките във въображението на предните, адаптирайки ги за своята аудитория. До нас е достигнал оригинален литературен текст, в който някакво чудовище тормози Хротгар, Беоулф идва, убива чудовището, после майка му и накрая някакъв дракон, без да е ясно защо, и после умира геройски от раните си. Това е - просто, ясно и еднопластово. Мотивация, времева кохерентност - кого го интересува това... Геймън и Ейвъри взимат този напълно безинтересен сюжет и абсолютно непротиворечащо на първоизточника разказват своята собствена версия на историята, запълвайки дупките така, че тя да резонира на тяхната публика в тяхното време. Начинът, по който са направили това е безпрецедентен и ако бях фенбой щях да кажа дори гениален, защото досега не съм срещал такъв подход при никоя адаптация. На практика, те двамата са последното поколение, което разказва тази история, при това с най-модерна технология.

Но не е само това: 2) Геймън и Ейвъри на практика иронично обръщат първия фентъзи герой в антигерой (намесвайки християнските елементи - "The time of heroes is dead, Wiglaf, the Christ god kill it"). Филмът морално застава на страната на новоизлюпената християнка Wealthow, която към финала носи кръст около врата си и прави гоблен на някакъв светец - тя е тази, която е била пренебрегната и изоставена. Обаче много тънко (както във всички филми на Земекис) зрителят е оставен сам да си вземе каквото му трябва, защото идва и самоосъзнаването на Беоулф, който на практика се жертва заради собствените си грехове (отсичайки сам ръката си, както навремето е отсякъл ръката на брата на сина си). Тук е малко парадоксално, защото едно от наставленията, които Земекис е дал към дизайнерите си по отношение на външния вид е било - направете го двуметров Джийзъс (квото и да значи това, но това са думите му ). Филмът е изключително завоалирана прохристиянска пропаганда, което би трябвало да ме дразни яко, но не мога да отрека страхотния начин, по който е представено всичко.

С удоволствие бих му дал 9/10, ако беше по-кохерентен визуално (т.е. ако по него беше работена още една година, за да се изпипат и второстепенните персонажи). Сега е за 8/10.

Почти ме нави да си го изгледам пак. едно време в този форум се изписа около 100-странична тема за този филм

Доста от нещата, които описваш, ги ИМА в оригиналния Беоулф бтв. Предвид какъв вероятно е бил авторът - изтънчен придворен поет - точно Беоулф не е добър пример за история, предавана от уста на уста. Освен това християнската образност в Беоулф (оригинала) е омешана с възпяването на типичните англо-саксонски идеали.

А кохерентността не е толкова драматическа, колкото абстрактна - трите чудовища в Беоулф, както са описани в оригинала, много добре съвпадат с трите части на душата, описани от Платон в Държавата - само че нефункциониращи. Символичното противопоставяне преобладава над сюжета, както в повечето подобни епики от тия времена.

И второ - ако Беоулф е фентъзи и главният герой е фентъзи-герой, то такова е и Илиадата. Но те не са, не и основно. Освен ако не решиш да приемеш за фентъзи всичко със свръхестествени създания в него.

Така или иначе, не отричам, че Геймън и Ейвъри са адаптирали историята страхотно, ако и да са направили нещата по-очевидни, отколкото са в оригинала. Извадили са на показ борбата между езическото и християнското - Беоулф съгрешава и ЧАК когато се преборва с греха си, се стига до синтез между християнското и езическото. (Златният му син-идол, който въпреки това е негов образ и подобие). Така че не смятам, че толкова обръщат, колкото изваждат на показ.

Основният кефещ нов елемент за мен беше помощникът на Беоулф, който match-ваше всяко супергеройство на предводителя си със свое собствено човешко геройство, един вид човешко олицетворение на идеала, който Беоулф представлява. Затова и последната сцена беше абсолютно най-яката от всички - и всъщност сваля тежестта от християнската "пропаганда" и я обръща в полза на другото: на "геройската" менталност, на изкушението да си герой в англо-саксонския смисъл на думата.