Коментари на журито за разказите от Четвъртия конкурс

[Peter Pan]

Абе хора, животът е кратък, стига с тази агресия.
Админи и модератори, вие сте пичове- правите си труда и губите от личното си време, без заплащане и каквато и да е облага, за да направите конкурс за някакви напълно непознати автори и да напишете и обосновете критика към творбата и да им дадете безценни понякога съвети? Ами който не го оценява-прав му път! Аз лично ви свалям шапка.
Натали,душко, ти за самото удоволствие от писането ли пишеш или за това да получиш критиката на журито? Ако е второто, както ми звучиш - изводите си ги направи сама. Един писател трябва да пише, защото копнежът идва от душата му, а ако другите го оценят и харесат - супер, няма по-голям гъдел от това! Ако не - здраве да е, другия път ще е по-добре. Важното е,че ти си се изкефила, докато си го писала!
Изгубих сумати време за това, а исках само да ви поканя да споделите мнение за "Втори шанс" в отделна тема, която ще пусна.

[elle_fr0st]

Имаме разказ от теб! Разказът се казва "Вражда". Причината да не се сетиш за заглавието му веднага е, че той всъщност се казва "Легенда за парите" и е на Георги Райчев.

Той е един от разказите на известни автори, пуснати в нарушение на правилата на конкурса, както е казал Ивайло Иванов, който беше инициаторът на бомбардирането с разкази от фалшиви самоличности.
Това, както и факта че се изявяваш единствено като критик тук и като застъпник в темата на Ивайло Иванов, ме кара да мисля, че ти или си Ивайло Иванов, или негова марионетка. Фактът, че няма нормален човек, който заради един аватар да придобие натрапчивото (и обсесивно, ако искаш сложни думички, да видиш че ги знаем) убеждение, че някой е гей, ме кара да клоня по-скоро към Ивайло Иванов, известен с това че предполагаемата сексуалност на Роланд му е болна тема.

Но дори съвсем да не съм права, ти:
1. Си пуснал(а) от свое име чужд разказ.
2. Възоснова на това имаш изисквания, на които нямаш право, но искаш с обиден и нагъл тон.
3. В прав текст обиждаш хора, нарушавайки както правилата на форума, така и тези на елементарната човешка комуникация. Освен това и в прав текст лъжеш.
4. Единствената цел, с която пишеш във форума е да саботираш и/или дискредитираш конкурса.

П.П. Ако аз си сложа аватар като на Симеон ще стана ли гей?
П.П.П. Предлагам темата да се разцепи, заключи и сложи в прането.

О, уау, целият този шум за разказ , който не е писал/а ? Иначе не спирайте конкурса :\ винаги за всичко има критици и 1-2 мрънкащи индивида не трябва да провалят 4 годишна традиция

[Morwen]

За хората, които казаха "мрън".
За "Сърцето на дявола"

Spoiler: show

Това което ми хареса в разказа е историята и замисълът. Друго нещо, което ми хареса са небрежно подхвърлените детайли - макар да нямат истинско значение за развитието на разказа, те изграждат една малко сюреалистична атмосфера. Малко като "Амели Пулен", но написано, колкото и да е ламерско сравнението. Сюреалистичността е подсилена от самия обект на сърцето, който явно е странна метафора.

Само че някак самата метафора е недоизяснена и дори, когато човек осъзнае за какво става дума, вижда дребни противоречия. Объркващ е дуализмът на сърцето като материален обект, нещо което може да се продава, залага и т.н. и като някаква метафора. Също така не разбирам защо сърцето тръгва да го вика чак след толкова години или защо не е следил постоянно у кой е. Не е необходимо тези въпроси непременно да имат отговор, но би било хубаво да има поне намек, а не нещата да стават някак просто защото така им е писано. Предполагам, че сърцето му се е разтуптяло, защото пак е попаднало в неговия тип момиче. Но дали съм права или само правя свободни съчинения? Хубаво е когато имаш разказ, основна част, от който е загадъчността, накрая да сложиш някакво разкриване, макар и не непременно обяснено като за идиоти и с поука. И, да, няма формула къде е балансът.

Другото, което малко не му достигаше на разказа беше, че е една непрестанна последователност от безстрастни действия, написан малко като отчет. Това кара човек леко да губи интерес и действието да е монотонно.

И в заключение, хареса ми финалът. Почти предполагах, че ще е такъв, но въпреки това беше съвсем на място и някак завършващ чудесно разказа.

За "Любов моя, ангел мой".

Spoiler: show

Няма да се разпростирам много, тъй като дори не зная дали разказът е истински, или е още една от "мините". Започва като някаква народна еротична приказка с все тичането боси и по ризи по тревата и обладаването. Дотук добре. После обаче, продължава като някакъв откъс от съвременен вулгарен роман със мутренските описания и нон-стоп повтарянето на думи като "пу**а", "е*а" и "х*й". После имаме садо-мазо сцена и садистична сцена. Единственото положително, което мога да извлека от разказа е контраста между приказния и истинския свят. От там нататък се повтарят скучни гадни думички, докато читателят се отврати. Не знам дали смяташ, че е оригинално и новаторско - не е, ако си минал 16 години, или че е мотивиращо и емоционално - мотивира читателя единствено за неподходящи емоции, при това към автора, а не към героите. Лошите са някакви гротески, за да може накрая добрите да имат пълното право да ги направят на пихтия, като в лош екшън. Има куп неизяснени и нелогични неща.
И в заключение - може би този разказ не е твой, а е на някой писател, който е взел незнам си каква награда за него. Не ме интересува. Аз смятам, че нещата, които изброих са негови слабости, ако ще други да не са смятали така някога. Аз не бих била фен на този писател.
В противовес на всичко това разказът е грамотно написан, дори с известно майсторство, ама защо усилията са хвърлени за този сюжет за мен си остава мистерия.

[elle_fr0st]

Благодаря за отделеното време ^_^ следващият път ще се постарая още повече :]

[wondark]

За хората, които казаха "мрън".
За "Сърцето на дявола"

Spoiler: show

Това което ми хареса в разказа е историята и замисълът. Друго нещо, което ми хареса са небрежно подхвърлените детайли - макар да нямат истинско значение за развитието на разказа, те изграждат една малко сюреалистична атмосфера. Малко като "Амели Пулен", но написано, колкото и да е ламерско сравнението. Сюреалистичността е подсилена от самия обект на сърцето, който явно е странна метафора.

Само че някак самата метафора е недоизяснена и дори, когато човек осъзнае за какво става дума, вижда дребни противоречия. Объркващ е дуализмът на сърцето като материален обект, нещо което може да се продава, залага и т.н. и като някаква метафора. Също така не разбирам защо сърцето тръгва да го вика чак след толкова години или защо не е следил постоянно у кой е. Не е необходимо тези въпроси непременно да имат отговор, но би било хубаво да има поне намек, а не нещата да стават някак просто защото така им е писано. Предполагам, че сърцето му се е разтуптяло, защото пак е попаднало в неговия тип момиче. Но дали съм права или само правя свободни съчинения? Хубаво е когато имаш разказ, основна част, от който е загадъчността, накрая да сложиш някакво разкриване, макар и не непременно обяснено като за идиоти и с поука. И, да, няма формула къде е балансът.

Другото, което малко не му достигаше на разказа беше, че е една непрестанна последователност от безстрастни действия, написан малко като отчет. Това кара човек леко да губи интерес и действието да е монотонно.

И в заключение, хареса ми финалът. Почти предполагах, че ще е такъв, но въпреки това беше съвсем на място и някак завършващ чудесно разказа.

За "Любов моя, ангел мой".

Spoiler: show

Няма да се разпростирам много, тъй като дори не зная дали разказът е истински, или е още една от "мините". Започва като някаква народна еротична приказка с все тичането боси и по ризи по тревата и обладаването. Дотук добре. После обаче, продължава като някакъв откъс от съвременен вулгарен роман със мутренските описания и нон-стоп повтарянето на думи като "пу**а", "е*а" и "х*й". После имаме садо-мазо сцена и садистична сцена. Единственото положително, което мога да извлека от разказа е контраста между приказния и истинския свят. От там нататък се повтарят скучни гадни думички, докато читателят се отврати. Не знам дали смяташ, че е оригинално и новаторско - не е, ако си минал 16 години, или че е мотивиращо и емоционално - мотивира читателя единствено за неподходящи емоции, при това към автора, а не към героите. Лошите са някакви гротески, за да може накрая добрите да имат пълното право да ги направят на пихтия, като в лош екшън. Има куп неизяснени и нелогични неща.
И в заключение - може би този разказ не е твой, а е на някой писател, който е взел незнам си каква награда за него. Не ме интересува. Аз смятам, че нещата, които изброих са негови слабости, ако ще други да не са смятали така някога. Аз не бих била фен на този писател.
В противовес на всичко това разказът е грамотно написан, дори с известно майсторство, ама защо усилията са хвърлени за този сюжет за мен си остава мистерия.

Две уточнения. Първо, разказът е авторски, не е "мина" и не е печелил награди (поне до момента). Второ, лошите не са гротески, а 100% реално съществуващи персонажи, на които само са им сменени имената и прякорите. Колкото и да звучи невероятно е самата истина.

[Morwen]

Ок, тогава можем да си говорим човешки.
Сори, ако съм била рязка, но бях в положение да не знам за какво пиша.
Лично мен този разказ още в началото ми направи впечатление точно с контраста между добри и лоши елементи. Грамотно написан очевидно от човек, можещ да пише и едновременно с това самоцелно шокиращ.
Може хората ти да са истински, но това не ги прави по-малко клишета някак. Още повече с кратките биографии (които освен това са и инфодъмпове), които стоят малко закърпени в разказа. А под гротескно лоши, имах предвид сцената с изнасилването, която (силно се надявам) няма как да знаеш дали е реалистична.
Прекаляването с наблягане на детайли, които сами по себе си са шокиращи, 18+ или отблъскващи много лесно може да измести акцента на разказа ти от основната идея. А доколкото при твоя разказ акцентът и линията на събитията са малко неясни, те много лесно отиват към вулгарните думички.
Просто преминаването от поетичния стил в съвременно мутренския стил и накрая в хоръра... ми много са резки, нямат вътрешна логика и имаш чувството, че се случват само защото авторът е решил капризно така, а не защо е имал някаква идея и причина да построи разказа така.
Съжалявам, че познаваш такива хора и че въобще съществуват. Съжалявам, че се срещат толкова често и за тях се говори толкова много, че са се превърнали в клишета. Но това не ги прави непременно добра добавка в разказ.

[wondark]

А под гротескно лоши, имах предвид сцената с изнасилването, която (силно се надявам) няма как да знаеш дали е реалистична.

Измислена е (за щастие). Виж, другите описания в т.нар. "инфодъмпове" - не.

Просто преминаването от поетичния стил в съвременно мутренския стил и накрая в хоръра... ми много са резки, нямат вътрешна логика и имаш чувството, че се случват само защото авторът е решил капризно така, а не защо е имал някаква идея и причина да построи разказа така.

Какво да се прави - границите между авторската идея, цел и причина и авторският каприз по принцип се поразмиват, поне аз така смятам.

Съжалявам, че познаваш такива хора и че въобще съществуват. Съжалявам, че се срещат толкова често и за тях се говори толкова много, че са се превърнали в клишета.

Виж, тук съм съгласен не на 100, а на 1000%.
Както и да е - мерси все пак и доскоро.

[Morwen]

И така, по-добре късно, отколкото никога.

Вампирът

Spoiler: show

Имам една по-съществена критика към този разказ. Имам чувството, че авторката е имала история в главата си, но сякаш не я е доразказала. Има неизяснени моменти и връзки, които имам чувството, че за нея са напълно ясни, но не са обяснени в разказа. Не разбирам защо двамата главни герои са така привлечени един от друг. Не разбирам дали това им е първа среща или последната от няколко, не разбирам към какво точно се стремят единият и другият. Най-вече не разбирам идеята, че и хората се хранят с живот - дали се има предвид буквалното месоядство или символичната борба за надмощие. Да, имам отправни точки, но този разказ търпи още толкова много история в себе си. За мен това е само кулминацията на историята между Бианка и вампира.

Още един дребен момент -на места в диалога има много възклицателни изречения, които обаче не са в унисон със самото действие.
Ще дам пример, който не е от разказа.
"- Не, не отивай! - извика тя и сграбчи ръката на приятеля си."
Тук имаме някаква хармония между думи и действия - освен възклицанието, героинята и действа рязко и поривисто, очевидно под напора на някакви чувства.
"- Не, не отивай! - беше отговорът, който той получи от нея."
Тук експресивният отговор и и студената информативност на предложението някак контрастират и не си отиват.

Така, дотук говорих за това, което разказът няма. От друга страна разказът има доста неща - очевидно има замислена история, написан е грамотно (което може да звучи като малък плюс, но всъщност липсата на грамотно писане е огромен минус), героите са описани пестеливо, но без някакви изхвърляния, има емоции, както казах има и хубава кулминация.

Просто трябва да се допълни, да бъде повече от десетминутния диалог, който е, да бъде по-издържан логически, а не само емоционално.