Недеждата
Posted: Fri Aug 20, 2010 7:14 pm
Това е прекалено кратко, за да се нарече разказ, а и няма връзка с фантастиката, на все пак хвърлете му едно око. Малко странно се получи 
Очаквам коментари. Още сега ли да се застрелям или след като си прережа вените.
Недеждата
Неочаквано, тя се разбуди. За пореден път се възроди в преследване на една химера. Какво друго можеше да направи? Това ѝ беше работата. Можеше и да се получи. Човек трябва да има надежда. Ами ако..? Възможно ли е да..? Тези възможности захраниха надеждата и ѝ дадоха нови сили, за да се изправи срещу предизвикателствата. Те станаха нейния жизнен сок. И точно на върха на силите ѝ, всичко рухна. Възможностите не се случиха. Невъзможностите ставаха все повече и скоро жизненият сок напусна надеждата, толкова бързо, колкото се беше появил. Загубата му я съсухри и тя скоро се сгромоляса и се превърна в прах, прахта, от която така или иначе си беше съставена. Прахта се разпиля из пейзажите на душата и зачака жизненият сок отново да ѝ вдъхне живот. Това неизменно щеше да се случи отново. Но след всяко сгромолясване на надеждата част от прахта биваше отвявана от вятъра. А по тези краища, както и по всички други краища, вятърът беше винаги насрещен.
Очаквам коментари. Още сега ли да се застрелям или след като си прережа вените. Недеждата
Неочаквано, тя се разбуди. За пореден път се възроди в преследване на една химера. Какво друго можеше да направи? Това ѝ беше работата. Можеше и да се получи. Човек трябва да има надежда. Ами ако..? Възможно ли е да..? Тези възможности захраниха надеждата и ѝ дадоха нови сили, за да се изправи срещу предизвикателствата. Те станаха нейния жизнен сок. И точно на върха на силите ѝ, всичко рухна. Възможностите не се случиха. Невъзможностите ставаха все повече и скоро жизненият сок напусна надеждата, толкова бързо, колкото се беше появил. Загубата му я съсухри и тя скоро се сгромоляса и се превърна в прах, прахта, от която така или иначе си беше съставена. Прахта се разпиля из пейзажите на душата и зачака жизненият сок отново да ѝ вдъхне живот. Това неизменно щеше да се случи отново. Но след всяко сгромолясване на надеждата част от прахта биваше отвявана от вятъра. А по тези краища, както и по всички други краища, вятърът беше винаги насрещен.