ShadowDance

Fallout има един куп достойнства, но историята не е едно от тях.

Точно заради такива постове питах бат Сашо по-рано за какво си говорим.

Fallout 1 има една от най-добрите истории в игра въобще. Концепцията може да е сравнително простичка - намери липсващия water chip, но е развита с прекрасни нелинейни историйки, малко или много свързани с общата тематика, и завършена по омазващо велик начин, за който любимите ти FF-та могат само да си мечтаят. Пък ако намериш всичките скрити хинтове за Мастъра цялостното въздействие става още по-голямо.
Във Fallout 2 пък пак имаме готини мини-историйки, сложени в още по-готин огромен свят, но цялата работа с Енклейва е доста назад от Мастъра.

Колкото до Bayonetta - сюжетът може да изглежда като объркана/малоумна каша за хора, които не са свикнали да гледат изчанчени анимета (като четох разните ревюта останах доста учуден, че рецензентите масово не бяха схванали дори най-елементарни неща, като примерно кое е малкото момиченце), но за мен тя беше адски добре издържана (много над нивото на средното аниме, да не говорим за японските игри като цяло) и интригуваща, като по никакъв начин не успях да загубя нишката на логиката в нея и дори при второ преиграване останах още по-размазан от страхотно наслоените намеци за врътките в сюжета. Освен това е една от малкото игри, които са ме карали да се смея на глас при всеки втори майтап. В края на краищата не е нещо свръх оригинално, но е на високо ниво и стига да разбираш какво се случва, не мисля че има как да те разочарова.

Сори, пич, аз на това му викам уърлд-билдинг, не история. История е ОСНОВНИЯТ стори-арк, не множеството малки линии, които го допълват. И "любимите ми FF-та" отвяват всички Фолаути по тоя параграф, плюс повечето други западни игри ин дженеръл...

Според собствените ти ограничени представи, в които игрите задължително трябва да следват линейна филмова структура, за да имат "добра история" - може би. В края на краищата преживяването, което историята на Fallout 1 ми даде, независимо дали я разглеждаш като фрагменти или като цяло, е много напред от което и да е FF. Целта в играта не е да ти поднасят сюжетът на тепсия, а да го откриеш сам (моето най-готино откритие, което така и не успях да издиря пак при други преигравания - бруталната история за пръкването на Мастъра).

Но затова и темата се казва "любими гейм истории", в опит да избегна остроумията на хорица като теб, явно не особено успешно.

AlDim wrote:Според собствените ти ограничени представи, в които игрите задължително трябва да следват линейна филмова структура, за да имат "добра история" - може би. В края на краищата преживяването, което историята на Fallout 1 ми даде, независимо дали я разглеждаш като фрагменти или като цяло, е много напред от което и да е FF. Целта в играта не е да ти поднасят сюжетът на тепсия, а да го откриеш сам (моето най-готино откритие, което така и не успях да издиря пак при други преигравания - бруталната история за пръкването на Мастъра).

Но затова и темата се казва "любими гейм истории", в опит да избегна остроумията на хорица като теб, явно не особено успешно.

Темата се казва така най-вече за да няма НИКАКЪВ разговор в нея, освен малоумно изброяване на списъци. И извинявай, че "филмовата" (известна още като театрална, литературна и всякаква друга, разбира се) дефиниция за "история" е твърде тясна на този велик и уникално нов във всяко отношение медиум, който са игрите, но на МЕН в момента ми се струва, че всъщност просто искаш да си изредиш всички игри, които са те кефнали с къвто и да е наративен елемент, бил той история, уърлд-билдинг, бекстори, характеризация и т.н., като всичкото това го блъскаш под названието "история". Сори, че се опитвах да следвам ТЕМАТА, вместо твоя фенбоизъм, ще се постарая да се поправя.

Инфантил...

Roland wrote:

AlDim wrote:Според собствените ти ограничени представи, в които игрите задължително трябва да следват линейна филмова структура, за да имат "добра история" - може би. В края на краищата преживяването, което историята на Fallout 1 ми даде, независимо дали я разглеждаш като фрагменти или като цяло, е много напред от което и да е FF. Целта в играта не е да ти поднасят сюжетът на тепсия, а да го откриеш сам (моето най-готино откритие, което така и не успях да издиря пак при други преигравания - бруталната история за пръкването на Мастъра).

Но затова и темата се казва "любими гейм истории", в опит да избегна остроумията на хорица като теб, явно не особено успешно.

Темата се казва така най-вече за да няма НИКАКЪВ разговор в нея, освен малоумно изброяване на списъци. И извинявай, че "филмовата" (известна още като театрална, литературна и всякаква друга, разбира се) дефиниция за "история" е твърде тясна на този велик и уникално нов във всяко отношение медиум, който са игрите, но на МЕН в момента ми се струва, че всъщност просто искаш да си изредиш всички игри, които са те кефнали с къвто и да е наративен елемент, бил той история, уърлд-билдинг, бекстори, характеризация и т.н., като всичкото това го блъскаш под названието "история". Сори, че се опитвах да следвам ТЕМАТА, вместо твоя фенбоизъм, ще се постарая да се поправя.

Аз друг фенбой, освен теб, не виждам. Понеже ти идваш и започваш да раздаваш определенията, за които на нас всъщност не ни пука. Нито ни пука какво мислиш ти, нито ни пука какво мисли останалия свят негеймъри. Напук на всички вас, този медиум се развива с по-големи темпове, отколкото киното някога се е развивало. А теб те боли точно за киното, защото вече има един друг медиум, който може да се мери с него. И е забавно как намесваш театъра и литературата в опитите си да изтъкваш достойнствата на киното. Линейността на историята в тези двете е толкова задължителна, колкото е и в игрите. Айде стига излагации. Кажи просто, че предпочиташ да те водят за ръчичка през един сюжет, отколкото да вкараш в действие въображението си. Щеше да свърши същата работа, като останалите ти многословни излияния по темата.

А аз не искам да участвам в темата, защото просто подобни теми не ми се нравят. Прекалено много ми бият на елитарските теми с класации от Movies секцията, в които пада якото пишкомерене и снобизъм. Според мен в това няма никакъв смисъл.

Да, друже, точно така, АЗ обичам да ме "водят за ръчичка" С това съм известен в арт-средите. И геймингът е The Bane of My Existence. Будя се сутрин, облян в пот от кошмарите, в които геймингът завладява света, воден от своите Върховни Жреци като теб и АлДим. Вечер го проклинам преди да си легна. Един вид, пука ми силно за гейминга. Той застрашава мен, семейството ми и хората, които обичам, да не говорим за КИНОТО. То е още по-застрашено от гейминга дори и от мен. Със зашеметяващите си нови и НЕВИЖДАНИ ДОСЕГА възможности, той е пренаписал самата концепция на наратива - думите вече не значат това, което са значили последните 4000 години! В смисъл, с авангардните си концепции, които само най-разбиращите сред най-разбиращите са в състояние да разберат, той е буквално една нова сингулярност и МЕН МЕ Е СТРАХ ОТ НЕГО!!!

Още един инфантил. После що не ви взимали насериозно хобито...

Тъй, днес проимах малко време, та мога да обърна внимание на нещо, което доста ме подразни в заядливите постове на Симеон по-горе, а именно - крайната му убеденост, че книгите, театъра и "всичко" са длъжни да се подчиняват на следната графика при изграждането на историята си, а всичко останало е някакъв фон, който по никакъв начин не е определящ за качеството на една история:



Да, това е една много характерна структура, на която са подвластни 95% от (мейнстрийм) филмите. Но да твърдиш, че историите в книгите, театъра и игрите (или пък сериалите, които имат далеч по-малко ограничения от филмите) са длъжни да й се подчиняват е доста смешно, при положение че целта им доста често не се изчерпва с побеждаването на еди кой си тъмен пич/пичка, минавайки през X на брой премеждия и неизбежната героична битка/битки, стигайки до въздействащата развръзка. Може да е просто поднасянето на идея, или набор от идеи на зрителя/читателя/играча. Може да са приятните мигове, преживяни с измислени персонажи.

Специално във Fallout цялата работа с чипа, Master-а, FEV и т.н. е просто малка част от цялата история на този свят. История, в която основната цел не е да пребиеш Master-а, а да бъдеш самотния пътешественик от Vault 13, опитващ се да намери мястото си в един чужд и негостоприемен свят, в който войната никога не се променя.

Как да е. Симеоне, чувствай се поканен да ми намериш тази официална и строго ограничена дефиниция за история, която толкова гордо цитираш. И междувременно забележи, че името на темата не е "любима централна гейм история".

Не разбирам що се ядете за някакви дефиниции.

Симеон очевидно категоризира това, което наричаш "история" в няколко понятия. За теб всичко е "история". При положение, че толкова свободно използваш точно последнаста думичка бтв, една ТВОЯ дефиниция би била много от полза при изясняване на нещата, вместо тоя досаден флейм от последните страници.

Бабината ти трънкина, Сашо Толкова пък нищо да не си схванал от толкоз прост пост... Изобщо не държа историята да е в тая елементарна графа, както не е и в другите изкуства. Просто не съм ок с това един куп напълно отделни един от друг наративни елемента да се вкарват под общата шапка "история". Дилетантско е. Уърлдбилдингът не е история. Керъктър дивелъпментът не е история. Основната сюжетна линия - събитията, които се случват с главния герой/главните герои на едно произведение - това Е история. Страничните са част от уърлдбилдинга и/или керъктър дивелъпмента, освен в случаите, когато основна липсва - тогава историята се изгражда от множеството малки такива. В никоя от тия игри, дето са изброени в темата, случаят не е такъв.

Roland wrote:Основната сюжетна линия - събитията, които се случват с главния герой/главните герои на едно произведение - това Е история.

Еми щом си толкова добър сам да си го вкараш... "Събитията, които се случват с главния герой... - това Е история" = събитията, които се случват с пътешественика от Vault 13, независимо дали са свързани с Master-а или не - това Е история.

Страничните са част от уърлдбилдинга и/или керъктър дивелъпмента, освен в случаите, когато основна липсва - тогава историята се изгражда от множеството малки такива.

Дебилна семантика и толкоз.

Трипе, а ти айде недей с тоя SDF, досадно е.

Аз приключвам с този спор, щото в момента в който ваш'та ентусиазирана флейм бой-банда пристигне, нещата по правило се сбозват много здраво, а както казах не веднъж, пуснах тази тема с надеждата, че няма да избие на обичайната боза в тоя форум.




По темата:

Marvel Ultimate Alliance

Тази игра ми въздейства доста странно с историята си. В първия момент размяната на супергероични реплики ми идваше в повече, но от един момент взех, че им свикнах и почнах да се забавлявам адски добре, изслушвайки разговорите от-до. В края на краищата това се оказа чудесна, доста смислена творба от фенове за фенове.

Аз лично не мога да се съглася че изграждането на сетинг = история.