ShadowDance

Признавам си, че аз съм човек на систематичната мисъл. ОБОЖАВАМ да категоризирам нещата и нищо на света не ме въодушевява повече от това да проучавам всички форми на разнообразие, които някаква тема може да предложи. Поради тази причина добре обмислените магически системи, особено когато са оригинални, са ми почти толкова голяма слабост във фантастичната литература, колкото и добре обмислените раси с древната им история (винаги най-важната част на ВСЯКО произведение ).

Абсолютно по приумица правя тази класация, за да ви питам коя от магическите системи, на които сте попадали, ви е най на сърце и я смятате за най-оригинална и обмислена. Добавям няколко начални опции, които ми идват наум, в гласуването, но темата е по-скоро за писане, отколкото за гласуване Основно защото аз не съм чел чак толкова много книги, особено в последно време, и ще се радвам някой да допълва.

Медиевалната концепция (Рицарите на Кръглата маса, Гудкайнд, Шанара, повечето ДнД фентъзи) - магьосниците владеят някакви конкретни магии от най-разнообразно естество, научават ги, я от свитъци, я от някой друг магьосник, и ги рецитират.

Единствената сила (Колелото на времето) - магьосниците имат достъп до някаква инхерехтно съдържаща се в света неясна сила, с чиято помощ могат да променят реалността.

Митологични вариации (Властелинът на пръстените) - група почти всемогъщи демиурзи пеят нещо като "песен на сътворението", притежавайки силата изцяло да създават и променят всичко по свое усмотрение. По-ниските в йерархията магьосници имат част от тези способности, манифестирани във всички класически митологични и медиевални примери за магии. В допълнение има Том Бомбадил, който е някакъв бъг в матрицата.

Аломантия (Мистборн) - магията се упражнява в своеобразно горене на метали. Повечето магьосници успяват да правят това само с един метал, неколцина - с всички. Всеки метал, както и сплавите от различни метали, докарват различни ефекти. Лека смес от алхимия и магия.

Магия от различни измерения (Малазан) - съществуват различни измерения - светове с всякакви различни характеристики, в чиято тъкан на съществуване е вплетена някаква елементална магия. Съществата, наследяващи тези измерения, както и достатъчно силни магьосници, които могат да ги достъпват, са в състояние да упражняват и да усъвършенстват тези елементални магии. Извън измеренията съществува и своего рола сила на Хаоса, която също е използваема във вид на магия.

Гласът на Бог (Принцът на нищото) - магьосниците пеят изкривена версия на песента на Бог, променяйки това, което той е сътворил (има и още врътки, но са леко спойлерски). Съществуват различни видове магия според това как точно магьосниците постигат промяната на реалността - чрез аналогии с истинската реалност (Анагогия), чрез абстракции (Гнозис), или по някакъв различен начин (Сишаурим).

Кинден (Империя в черно и златно) - макар и не толкова магия, концепцията е личният ми фаворит по оригиналност - хората в този свят са обвързани с някакъв насекомовиден тотем и притежават част от неговите характеристики - например могат да летят като мухи, или да са яки и твърдокожи като бръмбарите.

Гласувах за аломантията, въпреки че ако беше писал магията от Землемория щях доста да се колебая. Концепцията с имената на нещата е единствената, която ми харесва от по-мистичните. Аломантията ми е фаворит именно защото е не-магия, описана си е направо научно

Сандерсън и Чайковски не съм чел, а от Бакър твърде малко, така че мисля да не гласувам на тоя етап Но малазанската система определено винаги много ме е радвала, понеже хем не е описана в твърде големи подробности и оставя страшно много на въображението, хем създава впечатление за някаква относителна подреденост и аналитичност. Митологичната тип Толкин също много ме радва.

Моите предложения са:
1) магията в света на Патрик Ротфъс. Изключително аналитична, прилича малко на някаква теория на термодинамиката + има и елемент от Землемория с Истинските Имена и прочие. Съответно добрият магьосник (арканист) трябва да владее математика, физика, медицина, лингвистика и какво ли не.
2) Амбърската магия май беше яка, ама не помня много от нея
3) Магията от Бас-Лаг на Миевил. Доколкото си спомням, там имаше някакви частици - thaumaturgons май бяха - които са манипулируеми по някакъв начин от хората/другите раси. Тавматурзите и тук са доста учени хора, а магията е и донякъде индустриализирана, като един от най-яките ефекти е "претворяването" на хора чрез тавматургия. Резултатът е огромно разнообразие от био-модифицирани същества с всякакви способности или недъзи; на практика май можеха да направят всичко с тялото ти.
4) Песента от Пергаментът/Мастилото. Хем прилича до някаква степен на митологичната система, хем на легуинската (идеалния език), хем е описана като процес, който се подчинява на повечето закони на физиката.
Туй то зася

Е в така поставената анкета нищо не може да се мери с Аломантията (или Ферухимията и Хемалургията, които допълват триумвирата). Най-малкото защото цялата поредица на Сандерсън почти буквално се върти около тая система и разнообразните комбинации от ефекти при нея.

Мисля, че това е най-мощното предимство на добре систематизираната магическа система - че можеш да виждаш комбинациите в нея. Един Pewterarm може да е много силен и да издържа много на болка. Coinshot-ът може да "стреля" с монети. Lurcher-ът обезоръжава противниците като им краде металите. НО един Mistborn, способен да гори и трите метала, може да се отхвърли от монета, пусната на земята, да се притегли към някоя висока кула и да се приземи на покрива й с импакт, който би строшил костите на нормален човек. Ей тия взаимоотношения между металите са феноменални и тези трите са само най-очевидните.

Гласувах за Аломантията, но с уговорката, че Чайковски още не съм чел

То там магията се появява съвсем странично и засега е тип "силна вяра, която променя света, ако знаеш правилните думи", т.е. интензивно мистична. Киндените и уменията им не са магия, а физически дадености.

Аз по инерция гласувах за единствената сила, ама после като се позамислих по- издървящо нещо от кантовете на Бакър нема!

Аз съм за Аломантията, доста мислене е отишло за оформяне на цялата система..И е оригинално.
Също ми се мъглят разни спомени и за магията в сапунките на Фийст. Май беше нещо с атоми и молекули, които са си там, но всеки в различна степен може да ги контролира и измества, че да се получи видим ефект. Пак беше някакво обяснение

Аз навремето много се радвах на магията в дуалогията Размяната на Зелазни. Там всеки магьосник имаше второ зрение, с което виждаше енергии във въздуха, и имаше инстинктивното знание как да ги манипулира. Всеки ги виждаше различно, но нашият пич виждаше нишки, които можеше да насочва във възли, да опъва или отпуска, и така постигаше ефекти - едно от най-яките обяснения на жестикулацията в магията ЕВЪР.

Страхотна идея за тема. И аз много си падам по класификациите. Класическата концепция, че магията се учи от свитъци и се произнасят заклинания(които обикновено удобно са разбираеми и имат значение, близко до ефекта на дадената магия) ми е много нагласена и неоригинална.
Магията като такава може да се присъства в света по два начина - може да е част от него или да е внесена/създадена. Ако е част от света, то би трябвало съществата да имат естествен афинитет към магията и следователно всеки би трябвало да може да я използва, дори и дивите животни и растенията. Такава магия не би трябвало да се изучава от свитъци, а по скоро да се усети.
Ако пък е внесена, то това дава на автора пълна свобода да реши под каква форма да се проявява тя и как да се извика. Може да е просто много добре развита технология, може да е речта на бога. За едно ненаписано разказче си бях измислил обяснение за магията. Според него магията е нищо повече от език. Езикът на Създателите. Те са създали света и чрез силата на речта им всеки може да го прекрои - малко или много. Затова и изучаването на магия всъщност е изучаване на семантиката на древния език. Ако успееш да изречеш изречение на него - то ще се случи това, което си казал, стига енергията около теб да е достатъчна, за да захрани промяната.
Сега в анкетата видях, че в Принцът на Нищото има подобна система, даже по добра от моята , затова и гласувах за нея.
Просто идеята, че магическите заклинания се създават като фрази и изречения, а не са фиксирани от неназована сила, ми допада много.
Като стана въпрос, в анкетата липсва магията на Сузана Кларк от Джонатан Стрейндж и Мистър Норел. Ако я имаше определено щеше да отнесе вота ми.

Разните рецитирания винаги са ми били безмислени и алогични и затова най-логична ми се струва системата с някаква универсална сила която избраните да насочват. Единствена сила демек.

Няма ли измислена "информационна" магия? Малко като в "Илион" на Симънс. Цивилизацията е стигнала до там, че планетата е единна самоподдържаща се система, обслужваща прищевките на жителите. Е да, ама с течение на времето те са дегенерирали до степен, че да не знаят за нея (или мутирали, ако предпочитате). Или пък системата се е развалила по някаква приична. И в момента само някои съвсем случайно попадат на интерфейса за взаимодействие със системата. Който ще трябва хем да е универсален, хем да е с някаква специфика за личността, защото иначе е тъпо всеки, който научи - или дори само прочете - заклинанието, да може да го използва.

Единствената сила никога не ми е била особено впечатляваща и добре обяснена впрочем. Дразни ме това, че уж е базирана на елементални принципи, но същевременно с нея можеш да правиш ВСИЧКО.

Всичко НЕ можеш да правиш - можеш само да манипулираш енергии и да изменяш материя по начин сходен с този от Full metal Alchemyst.

Като се замисля- някои автори описват магията точно и детайлно в световете си, други оставят нещата неясни и енигматични, което също носи специфичен ефект. Малко е трудно да сравняваме самите магии, тъй като при това положение просто сме по- точно запознати с някои, докато при други нещата са неизвестни и оставени на въображението ни.