ShadowDance

Не съм мярнял тема, така че само споменавам - вече се появи собрникът с най-добрите разкази от втория международен конкурс Златен Кан! Победител стана Георги Малинов с разказа си "Репликация", който дава и заглавието на сборника. Аз самият участвам с бронзовия медалист "Правосъдие" (349-374 стр.), а сред общо 32 публикувани разказа могат да се намерят творби на автори от 18 държави.
Конкурсът продължава с ежегодни издания. Мисля, че срокът за тазгодишния Златен кан вече изтече, но младите автори търсещи поле за изява могат да се ослушват за четвърто издание някъде след лятото:)

Рандъм коментар след прочетен разказ и половина - з.л.е.

Не мога да разбера как на толкова много хора толкова успешно им убягва принципът, че това, дето се случва в разказите, не се случва наистина, но трябва да е истинно. Въобще нямам предвид правдоподобно от сюжетна гледна точка - колкото до мен, Разколников можеше да е и гигантско влечуго, ако Достоевски пак се беше постарал да ме убеди, че такъв човек наистина може да е съществувал.

Ако авторът реши да постави ваза пред мен, той трябва да ми докаже, че тя е там. По-точно казано - искам да я опише така, че сетивата ми да приспят съмненията ми, че такава ваза всъщност никога не е съществувала.

В целия първи разказ от тоя сборник (взел Първа награда в конкурса!) има около пет конкретни сетивни детайла, повечето от които са банални weather-reports. На 25 страници!

Не ме интересува какви цели си поставя едно произведение. Ако поне веднъж-два пъти на страница няма конкретен, интересен сетивен детайл встрани от описание на климата или географията (освен ако самите те на са мнооого интересно описани), разказът е аматьорски. Разказът, получил първа награда в Златния кан, е аматьорски. Много. (Проблемите му не са само в липсата на сетивни детайли, между другото.)


Във втория разказ пък имаме автор, опитал се да следва принципа със сетивните детайли и тъкмо да се зарадвам, че поне ще го изчета без почивки, срещам това в средата на втората страница - "Плитките й с меден цвят просветваха под слънчевите лъчи и се извиваха като пипалата на октопод, получил епилептична криза." Верно? Октопод, получил епилептична криза. Извиват се, ей така, от само себе си. Верно?

Днес продължавам да го мъча.

П.П. О, и още нещо. Книгата няма редактор и коректор и е пълна с граматически недомислици, най-вече при предаването на пряката реч.

Хмм, ще коментирам след като намеря време и аз да прочета някой и друг разказ (което май ще отиде в графата "след Дипломна"). Имам доста положителна нагласа, понеже сюжетно някои идеи звучаха доста интересно! Колкото до липсата на редакция - аз съм щастлив, че подобен сборник въобще е видял бял свят, понеже след Таласъмията и Shadowdance това е едва третият успешен форум за фантастични разкази, за който въобще съм чувал в страната. Стъпка по стъпка се надявам да се развиват и да се подобряват нещата:) Дай боже и този конкурс да продължи като вашия всяка година!

Предвид високия профил на конкурса, очаквах поне да са наясно с каква пунктуация се изписва пряката реч (ако книгата все пак е минала през коректура).

При положение, че са изминали всички етапи до издаването, можеха да не прескачат тия, които карат книгата да изглежда като нещо професионално, а не като сбирщина текстове, напечатани между две корици, и нищо повече.

А преразказани в два реда, сигурно и на мен всички сюжети в сборника биха ми прозвучали интересно. Но това няма никакво отношение към качеството на разказите.