Аргх... Баси ненужния филм. Пействам:
...
Все пак, защо го гледах... По няколко причини: първо, с Due Date Тод Филипс някак успя да ме убеди, че не е само кретен, който бълва абсурдни комедии една след друга, но и може да напипа пулса на много тънки взаимоотношения между героите си. Второ: въпреки, че бичи единствено в непретенциозния комедиен жанр, филмите му все пак имат някакъв сериозен cinematic feel, в който се вижда старание по изгледа и звученето - обмислена употреба на музика, кадърно осветление, скъпи шотове от хеликоптери... все неща, без които тъпата комедия определено може да мине. И трето: дори филмът да се окажеше пълен провал, като първия, в него пак трябваше да се носи брадатият гном Зак Галифианакис, хуморът на който е толкова извън този свят, че е достатъчно просто да седи, да гледа лошо или неадекватно или просто да си чопли носа, за да е смешно. Всъщност, единственото, което направи маргинално гледаем първия Запой беше инфантилът Алан.
След като в оригинала тримата глупаци се събудиха в Лас Вегас с бебе под мишница, тигър банята, кокошка в коридора, зъб на пода и липса на каквито и да било спомени от предната вечер, на някого му е хрумнало, че ще е добра идея, ако тримата глупаци този път решат да се събудят в Банкок вместо във Вегас, с Мистър Чоу вместо бебе, с маймуна вместо тигър, с татуировка вместо избит зъб, но все така със задължителната липса на спомени. Гениално.
Само че, понеже всичко това не звучи кой знае колко по-смешно от първото, Тод Филипс е решил да наблъска филма си с най-безумните ситуации предполагащи генитален хумор, които първо са му минали през акъла. Целият Пореден запой е като stream of consciousness на някакъв малолетен първърт от ТВУ.
- Spoiler: show
- Ще видите как маймуна прави свирка на тайландски монах, как Зак пипа микроскопичния чеп на Мистър Чоу и после си облизва пръстите, ще чуете как задникът на Стю е бил напълнен със семенна течност на банкокски трансвестит
и т.н. и т.н. Ясно е, че Филипс е решил да се прави на много edgy, но всяко нещо, дори шибания кофти вкус си има някакви граници.
Проблемът на първия филм беше не само в пълната липса на химия между главните герои, но и в това, че всяка тяхна реплика беше възклицателен коментар колко fucked-up е ситуацията, в която са изпаднали. Дори при срещата с Майк Тайсън, Брадли Купър трябваше специално да обърне внимание на това, за да не вземе камеото да мине незабелязано за публиката. "Уоу, Майк Тайсън, куул мен!", "Уоу, тигър в банята, уикед!", "Уоу, на Стю са му потрошили ченето. Факин хилбили муахахаха!" Що за...
Функцията на Купър във втория филм е абсолютно същата. Единствената активност, която проявява за всичките 90 минути е да изквичи, когато го застрелват в ръката. През останалото време от устата му се лее "Calm down!", "OMG!", "WTF!" и разни междуметийни коментари на нелепите ситуации.
Но истинският боклук на филма е Ед Хелмс като Стю. Още в оригинала успя да си проличи, че този тип няма дори бегла идея какво е актьорска игра, да не говорим пък за тайминг или собствен комедиен стил. После същите неща станаха ясни в жалкото му хостване на Saturday Night Live. Хелмс има излъчване на средностатистически подреден американец, с който е безопасно да се разминеш на пешеходната пътека, но който е противопоказно да включиш във филм, още повече в комедиен. Дори събирателното за некадърен, неприятен, несмешен псевдо-комик - Стив Карел се оказва някак поносим в сравнение. Но бедата не е в това. Докато в първия филм Хелмс кротко си пречеше по някакъв не толкова интрузивен начин, то в продължението всяка негова реплика е някакво зловещо комбо от истерични крясъци, което може да те накара да злоупотребиш с бесилката в двора на Скротума.
И т.н., ако на някой му се дочита, знаете
къде.
Според мен фактът, че си успял да напишеш толкова много думи за филм като Махмурлукът 2 говори адски много за липсата на неща, с които да се занимаваш в свободното си време 
