Култура, етнокултура, национална култура и мултикултурализъм
Posted: Fri Aug 12, 2011 8:12 pm
Урокът на историята е, че от нея никой не взема никакъв урок.
Щото ако вземаше – щеше да знае, че никога две или повече култури не могат да съжителстват мирно и равнопоставено в една и съща държава. С едно-единствено изключение – когато са еднакво подтиснати. Последното го знаем от Османската империя. Когато обаче непосрествено преди Младотурската революция хватката й мъничко се отпуска в Македония, в която до този момент съжителстват няколко култури – вижте какво е станало там!
У нас изучаваме някаква изкривена версия на историята. Във всички страни – дори и в онези, нямащи никакво пряко касателство към конфликта – събитията в Македония между Илинденското въстание и Балканските войни са познати като „Борбата за Македония” или направо „Войната за Македония”. Само у нас – „Гръцка (съответно – сръбска) въоръжена пропаганда в Македония”.
Когато чуеш „пропаганда”, си представяш агитации, листовки, възвания, оратори... Не и гръцки или сръбски шайки, нападащи български селища и избиващи всички, които не се считат за гърци (съответно – сърби) – както всъщност е било.
Когато чуеш „гъркомани” – представяш си просто българи, говорещи гръцки и считащи себе си за гърци. Но не и въоръжени бандити, измъчвали и убивали други българи – каквито всъщност са били.
И за сърбоманите – в същия дух. Сърбите явно са нямали по-достойни личности, които да пльокнат в сръбската Уикибедия на страницата на борбата за Македония – затова там се мъдри снимката на... българина Йован Бабунски – клал други българи, нежелаещи да се определят като сърби.
Разгледайте имената на дейците на т. нар. „Гръцка въоръжена пропаганда” – има ги в уикито. Ще ви настъхнат косите от това колко много българи има сред тях. И колко от тях първоначално са били дейци на ВМОРО, но после са минали на сртаната на андартите. Войводи, свещеници, писатели, учители...
Културата ли?
Ами да – културата. България се освобождава последна и нашата култура изостава в сравнение с тази на сърбите и особено на гърците. Именно затова толкова много българи приемат някоя от тях – и после се сражават за нея и даже вършат престъпления срещу собствения си народ със самочувствието, че я защитават.
Има и „българомани”, разбира се – но нито един сърбин и нито един грък сред тях. Основно власи и албанци. Т. е. – от средите на онези, спрямо които пък българската култура е напред.
Ами ето ви един сравнително пресен – едва 100 годишен – пример за съжителството на повече от една култура на една територия. Войната, разбира се, е най-лошият възможен сценарий. Той в никакъв случай не е неизбежен, но както и да го гледаме – в една страна не могат и никога не са съжителствали дълго време мирно и равнопоставено две или повече култури.
Мисля, че всички са съгласни, че т. нар. „мултикултурализъм” би трябвало да е мирно съвместно и равнопоставено съществуване на две или повече култури.
Само че това е утопия. Защото такова съжителство или не е мирно, или престава да бъде съвместно, или пък не е равнопоставено.
С премера от Македония ударихме по „мирното съществуване”.
Но войната изобщо не единственият резултат. Нещо повече – той е сравнително рядък.
Когато различни култури съжителстват равнопоставено – или най-богатата асимилира останалите, или пък тези култури се сливат и образуват една.
Впрочем – именно така се създават етнокултурите, така се обособяват народите. Които творят собствените си национални култури. И в това няма нищо страшно. Така сме се формирали и ние.
В Европа обаче този процес е приключил преди около 600 години, докато в Америките, той още продължава. Да не говорим, че в САЩ и в Канада от историческа гледна точка – той едва сега започва. И неслучайно всички брътвежи за „мултикултурализъм” тръгват именно от там. Събрали се там някакви хора от всички краища на света, всеки си носи собствената култура, живеят си заедно... и за незнаещия история повърхностен жител на новия свят това било „мултикултурализъм”. А ние в Европата не сме го били разбирали – щото сме били ксенофоби!
Е, как да не го разбираме?
Българите са дошли на балканския полуостров и са заварили тук траки, славяни, гърци, ромеи... После – мирно или не, тук са се заселили кумани, печенеги, кипчаки, татари... Ами от този материал е замесено тестото, от което сме излезли ние – съвременните българи. Всеки е допринесъл с по нещо от собствената си култура – и така е започнала да се формира българската. Различна от онази, която сме оставили в Азия, различна от славянската, различна от гръцката и тракийската. Наша. А покръстването е краят на това начало.
Но има и друг вариант – по-силната да асимилира по-слабата. И това е ставало. В Казахстан. Жена ми например е от рода Джелаир, в състава на Улъ жуз. Джелаир са с монголски произход. Това е някогашната аристокрация на Чингиз хан. Но да наречеш някого от Джелаир „монголец” – значи да го обидиш. Нищо, че е аристокрация. Аристокрация – ама... монголска. Риба – ама... цаца.
Някога на територията на днешен западен и централен Казахстан е съществувала голяма, могъща и силно развита държава – Хорезм. Хорезмийските достижения във философията, литературата, музиката, астрономията, медицината, географията, мореплаването и т. н. по онова време са съперничели на персийските и византийските. После Хорезм бива завладян от арабите. Те налагат исляма, изколват аристокрацията, наслагват си своя такава и започват да го управляват. Само че неграмотен пустинен дивак просто не е в състояние да управлява цивилизовани хора – затова за по-малко от 100 години потомците на тези завоеватели – получили хорезмийско образование и възприели хорезмийската култура – напълно забравят арабския си произход. И стават хорезмийци. Както виждате – крилатата фраза, че словото е по-силно от меча изобщо не е метафорична.
И Чингиз хан си минава по реда – Златната му орда завладява страната, монголците раздават на своята своята аристокрация (въпросните Джелаир) земи там – и започват да управляват. И историята се повтаря: неграмотният степен дивак, бил той и аристократ, може да управлява цивилизована страна точно колкото и неграмотният пустинен дивак. И пак за по-малко от 100 години потомците на завоевателите вече са местни.
Така се слага началото на създаването на съвременния казахски народ.
Ама не – мултикултурализъм, та мултикултурализъм...
Всъщност това, което е ставало в България между VІІ и Х в.. – абсолютно същото става днес и в Канада. Много хора от различни етноси, с различни култури живеят заедно на едно място. Да кажеш обаче, че това било „явление” и го наречеш „мултикултурализъм” – означава, че много лошо си изучавал история. За щастие САЩ и Канада почти нямат такова чудо – затова изучаването на историята нито им тежи, нито пък я намират за нещо съществено.
Защото това изобщо не е явление, а начало на един доста добре познат и изучен процес. Но не „мултикултурализъм”, а етническо обособяване. Този процес преминава в национално осъзнаване и собствено културно развитие. Това е ставало многократно по целия свят – сега става и в Америка. И изобщо не нито нещо уникално, нито нещо ново.
Aма защо не било ставало в Европа... Ами много просто – защото вече е станало. Доста отдавна.
Европа не е Америка. Тук етносите са обособени, нациите съществуват, а културите са създадени и се развиват. И когато дойде нов откъдето и да било – ще станеш, байно – немец, французин, англичанин, българин, италианец и т. н.! Нямаме нищо против произхода и цвета на кожата ти, но ще научиш езика и ще приемеш културата на страната, в която живееш. Ако пък не те еня и държиш повече на собствената си култура – ще те пратим обратно при нея. Ти си гостенинът – затова ти ще приемеш езика, нравите и културата на страната, която те е приютила. В противен случай теб няма да те приемат.
По-просто казано: ако искаш да жиевеш в Европа – живей си, но ще станеш европеец. Останеш ли си африканец – върви си обратно в Африка.
След 300-400 години нищо чудно и в Канада да е така.
Само че там имигрантите не са заварили изградена местна култура. Нищо страшно – те са носители на много култури. И техните потомци тепърва ще я създават. Така, че Амелия – въпросните китайци, арабите, индусите, всичките от „Ориент експрес”, заедно с потомците на французите, англичаните, ирландците, белгийците и пр., ти, мъжът ти, моят приятел Борис, жена му и техният син и мой кръщелник – вие сте канадците. Само, моля те, не наричай съжителството „мултикултурализъм”. Не е. Подобно животно не съществува. Такива съжителства е имало много в човешката история – началото е едно и също, както и финалът.
Но който не познава миналото – едва ли би могъл да има представа за бъдещето. Та затова на разни доморасли американски и канадски псевдофилософчета, непознаващи и неинтересуващи се от миналото, сегашното положение им се струва нормално и вечно.
Може би и преди 900 години някъде около днешен Лондон някой си е мислел: „Ето, на – ние сме нормани, а онези, с които живеем – саксонци. И така ще е завинаги!”
Или пък 500 години преди него в околностите на днешен Париж друг пък може и да си е мислел, че съвместното мирно съжителство на франки и гали е просто мултикултурализъм и надали ще доведе до обособяването на нов етнос и нова култура.
Ако са мислели така – то историята е опровергала и двамата.
Ще опровергае и днешните мултикултуралисти.
Щото ако вземаше – щеше да знае, че никога две или повече култури не могат да съжителстват мирно и равнопоставено в една и съща държава. С едно-единствено изключение – когато са еднакво подтиснати. Последното го знаем от Османската империя. Когато обаче непосрествено преди Младотурската революция хватката й мъничко се отпуска в Македония, в която до този момент съжителстват няколко култури – вижте какво е станало там!
У нас изучаваме някаква изкривена версия на историята. Във всички страни – дори и в онези, нямащи никакво пряко касателство към конфликта – събитията в Македония между Илинденското въстание и Балканските войни са познати като „Борбата за Македония” или направо „Войната за Македония”. Само у нас – „Гръцка (съответно – сръбска) въоръжена пропаганда в Македония”.
Когато чуеш „пропаганда”, си представяш агитации, листовки, възвания, оратори... Не и гръцки или сръбски шайки, нападащи български селища и избиващи всички, които не се считат за гърци (съответно – сърби) – както всъщност е било.
Когато чуеш „гъркомани” – представяш си просто българи, говорещи гръцки и считащи себе си за гърци. Но не и въоръжени бандити, измъчвали и убивали други българи – каквито всъщност са били.
И за сърбоманите – в същия дух. Сърбите явно са нямали по-достойни личности, които да пльокнат в сръбската Уикибедия на страницата на борбата за Македония – затова там се мъдри снимката на... българина Йован Бабунски – клал други българи, нежелаещи да се определят като сърби.
Разгледайте имената на дейците на т. нар. „Гръцка въоръжена пропаганда” – има ги в уикито. Ще ви настъхнат косите от това колко много българи има сред тях. И колко от тях първоначално са били дейци на ВМОРО, но после са минали на сртаната на андартите. Войводи, свещеници, писатели, учители...
Културата ли?
Ами да – културата. България се освобождава последна и нашата култура изостава в сравнение с тази на сърбите и особено на гърците. Именно затова толкова много българи приемат някоя от тях – и после се сражават за нея и даже вършат престъпления срещу собствения си народ със самочувствието, че я защитават.
Има и „българомани”, разбира се – но нито един сърбин и нито един грък сред тях. Основно власи и албанци. Т. е. – от средите на онези, спрямо които пък българската култура е напред.
Ами ето ви един сравнително пресен – едва 100 годишен – пример за съжителството на повече от една култура на една територия. Войната, разбира се, е най-лошият възможен сценарий. Той в никакъв случай не е неизбежен, но както и да го гледаме – в една страна не могат и никога не са съжителствали дълго време мирно и равнопоставено две или повече култури.
Мисля, че всички са съгласни, че т. нар. „мултикултурализъм” би трябвало да е мирно съвместно и равнопоставено съществуване на две или повече култури.
Само че това е утопия. Защото такова съжителство или не е мирно, или престава да бъде съвместно, или пък не е равнопоставено.
С премера от Македония ударихме по „мирното съществуване”.
Но войната изобщо не единственият резултат. Нещо повече – той е сравнително рядък.
Когато различни култури съжителстват равнопоставено – или най-богатата асимилира останалите, или пък тези култури се сливат и образуват една.
Впрочем – именно така се създават етнокултурите, така се обособяват народите. Които творят собствените си национални култури. И в това няма нищо страшно. Така сме се формирали и ние.
В Европа обаче този процес е приключил преди около 600 години, докато в Америките, той още продължава. Да не говорим, че в САЩ и в Канада от историческа гледна точка – той едва сега започва. И неслучайно всички брътвежи за „мултикултурализъм” тръгват именно от там. Събрали се там някакви хора от всички краища на света, всеки си носи собствената култура, живеят си заедно... и за незнаещия история повърхностен жител на новия свят това било „мултикултурализъм”. А ние в Европата не сме го били разбирали – щото сме били ксенофоби!
Е, как да не го разбираме?
Българите са дошли на балканския полуостров и са заварили тук траки, славяни, гърци, ромеи... После – мирно или не, тук са се заселили кумани, печенеги, кипчаки, татари... Ами от този материал е замесено тестото, от което сме излезли ние – съвременните българи. Всеки е допринесъл с по нещо от собствената си култура – и така е започнала да се формира българската. Различна от онази, която сме оставили в Азия, различна от славянската, различна от гръцката и тракийската. Наша. А покръстването е краят на това начало.
Но има и друг вариант – по-силната да асимилира по-слабата. И това е ставало. В Казахстан. Жена ми например е от рода Джелаир, в състава на Улъ жуз. Джелаир са с монголски произход. Това е някогашната аристокрация на Чингиз хан. Но да наречеш някого от Джелаир „монголец” – значи да го обидиш. Нищо, че е аристокрация. Аристокрация – ама... монголска. Риба – ама... цаца.
Някога на територията на днешен западен и централен Казахстан е съществувала голяма, могъща и силно развита държава – Хорезм. Хорезмийските достижения във философията, литературата, музиката, астрономията, медицината, географията, мореплаването и т. н. по онова време са съперничели на персийските и византийските. После Хорезм бива завладян от арабите. Те налагат исляма, изколват аристокрацията, наслагват си своя такава и започват да го управляват. Само че неграмотен пустинен дивак просто не е в състояние да управлява цивилизовани хора – затова за по-малко от 100 години потомците на тези завоеватели – получили хорезмийско образование и възприели хорезмийската култура – напълно забравят арабския си произход. И стават хорезмийци. Както виждате – крилатата фраза, че словото е по-силно от меча изобщо не е метафорична.
И Чингиз хан си минава по реда – Златната му орда завладява страната, монголците раздават на своята своята аристокрация (въпросните Джелаир) земи там – и започват да управляват. И историята се повтаря: неграмотният степен дивак, бил той и аристократ, може да управлява цивилизована страна точно колкото и неграмотният пустинен дивак. И пак за по-малко от 100 години потомците на завоевателите вече са местни.
Така се слага началото на създаването на съвременния казахски народ.
Ама не – мултикултурализъм, та мултикултурализъм...
Всъщност това, което е ставало в България между VІІ и Х в.. – абсолютно същото става днес и в Канада. Много хора от различни етноси, с различни култури живеят заедно на едно място. Да кажеш обаче, че това било „явление” и го наречеш „мултикултурализъм” – означава, че много лошо си изучавал история. За щастие САЩ и Канада почти нямат такова чудо – затова изучаването на историята нито им тежи, нито пък я намират за нещо съществено.
Защото това изобщо не е явление, а начало на един доста добре познат и изучен процес. Но не „мултикултурализъм”, а етническо обособяване. Този процес преминава в национално осъзнаване и собствено културно развитие. Това е ставало многократно по целия свят – сега става и в Америка. И изобщо не нито нещо уникално, нито нещо ново.
Aма защо не било ставало в Европа... Ами много просто – защото вече е станало. Доста отдавна.
Европа не е Америка. Тук етносите са обособени, нациите съществуват, а културите са създадени и се развиват. И когато дойде нов откъдето и да било – ще станеш, байно – немец, французин, англичанин, българин, италианец и т. н.! Нямаме нищо против произхода и цвета на кожата ти, но ще научиш езика и ще приемеш културата на страната, в която живееш. Ако пък не те еня и държиш повече на собствената си култура – ще те пратим обратно при нея. Ти си гостенинът – затова ти ще приемеш езика, нравите и културата на страната, която те е приютила. В противен случай теб няма да те приемат.
По-просто казано: ако искаш да жиевеш в Европа – живей си, но ще станеш европеец. Останеш ли си африканец – върви си обратно в Африка.
След 300-400 години нищо чудно и в Канада да е така.
Само че там имигрантите не са заварили изградена местна култура. Нищо страшно – те са носители на много култури. И техните потомци тепърва ще я създават. Така, че Амелия – въпросните китайци, арабите, индусите, всичките от „Ориент експрес”, заедно с потомците на французите, англичаните, ирландците, белгийците и пр., ти, мъжът ти, моят приятел Борис, жена му и техният син и мой кръщелник – вие сте канадците. Само, моля те, не наричай съжителството „мултикултурализъм”. Не е. Подобно животно не съществува. Такива съжителства е имало много в човешката история – началото е едно и също, както и финалът.
Но който не познава миналото – едва ли би могъл да има представа за бъдещето. Та затова на разни доморасли американски и канадски псевдофилософчета, непознаващи и неинтересуващи се от миналото, сегашното положение им се струва нормално и вечно.
Може би и преди 900 години някъде около днешен Лондон някой си е мислел: „Ето, на – ние сме нормани, а онези, с които живеем – саксонци. И така ще е завинаги!”
Или пък 500 години преди него в околностите на днешен Париж друг пък може и да си е мислел, че съвместното мирно съжителство на франки и гали е просто мултикултурализъм и надали ще доведе до обособяването на нов етнос и нова култура.
Ако са мислели така – то историята е опровергала и двамата.
Ще опровергае и днешните мултикултуралисти.
