Kino no Tabi
Kino no Tabi
Не съм сигурен аз ли не умея да използвам search, но не мога да намеря нито един пост за това аниме, да не говорим за цяла тема. Филмчето е прекрасно, много прилича на Малкия Принц с по-модерен философски поглед върху света. Почти всяка серийка разглежда различно общество, през което минават главните герои (един от които е говорещ мотор, но това може да бъде простено) и показва едновременно глупостта на хората там и евентуално нещо красиво, свързано с тях.
Да, анименцето е страхотно и сериалът, и спешълите (май не съм гледал един от тях). Разнообразно, сюрреалистично и човешко. Напомня ми за фантастичните разкази на Шекли - но с малко по-малко хумор и с повече носталгия и меланхолия.
Причината да няма тема сигурно е, че заглавието хем не е достатъчно ново, че да се вдига шум около него, хем не е достатъчно старо, че да се води класика.
Мисля дори, че в световен мащаб си е подценено.
Причината да няма тема сигурно е, че заглавието хем не е достатъчно ново, че да се вдига шум около него, хем не е достатъчно старо, че да се води класика.
Мисля дори, че в световен мащаб си е подценено.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Не трябваше да го пиша това...вярно е, че ми на помня, но само част от историите и сигурно по някакви персонални причини (и двете ми докарват подобно настроение) иначе нямат нищо общо.Алшу ме нави с изказването за Шекли.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Много приятно сериалче! Сега като го довърших намирам приликите с Мушиши за най-вече козметични. Двете анимета наистина имат различна идея.
Някои от епизодите ме очароваха много и ми допаднаха доста на мирогледа. Примерно, епизода с края на света и тъжната поезия, онзи с полираните влакови релси, епизода с воюващата мирна нация и прочее. В трети епизод пък имаше брутална сцена с Кино и тримата търговци на роби. Всъщност, анимето взе да ми харесва след нея, защото в предишните два епизода претенциозността ми дойде в повече. То си остана претенциозно до края де, ама поне оправда голяма част от претенциите си. За съжаление така и не можах да кльопна това, че разни избрани реплики ми се изписваха на екрана от време на време. Сега, Кино но Таби все пак не предлага някакви чак пък толкова гениални прозрения и качеството му идва най-вече от това, че има топките да се занимае с най-различни социални и философски проблеми, а не от това колко добре се занимава с тях (макар че се справя доста добре с последното). Та като ми наврат в лицето някаква такава fortune cookie wisdom, да не взема да я пропусна нещо, почвам да се дразня. Хубавото на заглавието е, че се движеше по опасния ръб на preaching-a, ама не успя да се подхлъзне. Проблемите бяха представени по начин, който позволява да си ги тълкуваш ти, а не авторът. Заигравките с разни символи и алегории също позволяват да видиш какво ли не в това аниме. И разбира се, имаше доста цинизъм. Като цяло - рядко интелигентно заглавие. Наистина ми напомня Малкия принц.
Персонажите не бяха сложени там, за да се привържеш към тях и аз послушно не се привързах. Всъщност, бих предпочела да не знам коя е Кино (или какъв пол е). Затова цялата й там предистория, особено частта с нейната шишоу ми се видя излишна. Но съм склонна да го простя, защото епизодът с усмихнатите възрастни беше доста як. Моторът ми беше особено никакъв - той и без това беше там само за да могат да се водят дълбокомудрени диалози с него.
Артът беше нестандартен и приятен. Музиката, доколкото я имаше, създаваше самовглъбеност и атмосфера, т.е. вършеше си работата. Това е от по-тихите заглавия, в които не ни пускат инструментали и песнички през цялото време, за да ни диктуват какво да чувстваме. По този начин пак ни диктуват какво да чувстваме, де, ама го правят по-умело.
Някои от епизодите ме очароваха много и ми допаднаха доста на мирогледа. Примерно, епизода с края на света и тъжната поезия, онзи с полираните влакови релси, епизода с воюващата мирна нация и прочее. В трети епизод пък имаше брутална сцена с Кино и тримата търговци на роби. Всъщност, анимето взе да ми харесва след нея, защото в предишните два епизода претенциозността ми дойде в повече. То си остана претенциозно до края де, ама поне оправда голяма част от претенциите си. За съжаление така и не можах да кльопна това, че разни избрани реплики ми се изписваха на екрана от време на време. Сега, Кино но Таби все пак не предлага някакви чак пък толкова гениални прозрения и качеството му идва най-вече от това, че има топките да се занимае с най-различни социални и философски проблеми, а не от това колко добре се занимава с тях (макар че се справя доста добре с последното). Та като ми наврат в лицето някаква такава fortune cookie wisdom, да не взема да я пропусна нещо, почвам да се дразня. Хубавото на заглавието е, че се движеше по опасния ръб на preaching-a, ама не успя да се подхлъзне. Проблемите бяха представени по начин, който позволява да си ги тълкуваш ти, а не авторът. Заигравките с разни символи и алегории също позволяват да видиш какво ли не в това аниме. И разбира се, имаше доста цинизъм. Като цяло - рядко интелигентно заглавие. Наистина ми напомня Малкия принц.
Персонажите не бяха сложени там, за да се привържеш към тях и аз послушно не се привързах. Всъщност, бих предпочела да не знам коя е Кино (или какъв пол е). Затова цялата й там предистория, особено частта с нейната шишоу ми се видя излишна. Но съм склонна да го простя, защото епизодът с усмихнатите възрастни беше доста як. Моторът ми беше особено никакъв - той и без това беше там само за да могат да се водят дълбокомудрени диалози с него.
Артът беше нестандартен и приятен. Музиката, доколкото я имаше, създаваше самовглъбеност и атмосфера, т.е. вършеше си работата. Това е от по-тихите заглавия, в които не ни пускат инструментали и песнички през цялото време, за да ни диктуват какво да чувстваме. По този начин пак ни диктуват какво да чувстваме, де, ама го правят по-умело.
Изгледах го и аз (поне 13-те епизода на основния сериал).
Възхитително заглавие. Прекрасно олицетворение на любимата ми българска дума "човещина" в пълния й смисъл, и положителния, и отрицателния.
Малко се учудих на казаното от алшу за Шекли като го загледах, но всъщност освен социалната тематика, срещана в някои от разказите му, и тук като в тях има по правило качествени обрати в повествованието - понякога дори двойни, един в средата, един в края.
Иначе сравнението с Малкия принц като че ли е най-удачно - поведението на възрастните хора в различни ситуации, поднесено изящно и ненатрапчиво, спокойно и съзерцателно, без нравоучения, подходящо за всички възрастови групи. И детето, и възрастният има какво да извлече или да си припомни при досега си с тези пътешествия.
Щях да говоря за социалните разсъждения, но тук всъщност са социални наблюдения, а самите разсъждения са оставени на зрителя - както иска, колкото иска и ако иска.
Дето казва Тери Пратчет в един от послесловите си:
Мислене
В тази книга има от него.
Дали ще го пробвате в домашни условия си зависи от вас.
Поклон доземи пред сценариста Садаюки Мураи (сред чиито други творби са епизоди от Cowboy Bebop плюс Perfect Blue и Millenium Actress).
http://myanimelist.net/people/8714/Murai_Sadayuki
Възхитително заглавие. Прекрасно олицетворение на любимата ми българска дума "човещина" в пълния й смисъл, и положителния, и отрицателния.
Малко се учудих на казаното от алшу за Шекли като го загледах, но всъщност освен социалната тематика, срещана в някои от разказите му, и тук като в тях има по правило качествени обрати в повествованието - понякога дори двойни, един в средата, един в края.
Иначе сравнението с Малкия принц като че ли е най-удачно - поведението на възрастните хора в различни ситуации, поднесено изящно и ненатрапчиво, спокойно и съзерцателно, без нравоучения, подходящо за всички възрастови групи. И детето, и възрастният има какво да извлече или да си припомни при досега си с тези пътешествия.
Щях да говоря за социалните разсъждения, но тук всъщност са социални наблюдения, а самите разсъждения са оставени на зрителя - както иска, колкото иска и ако иска.
Дето казва Тери Пратчет в един от послесловите си:
Мислене
В тази книга има от него.
Дали ще го пробвате в домашни условия си зависи от вас.
Поклон доземи пред сценариста Садаюки Мураи (сред чиито други творби са епизоди от Cowboy Bebop плюс Perfect Blue и Millenium Actress).
http://myanimelist.net/people/8714/Murai_Sadayuki
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 4 guests