Идентичността - излюзия или напълно излишна измислица?
Posted: Sat Dec 03, 2011 6:05 pm
Така, ще гледам да подходя колкото се може по-целенасочено към толкова абстрактна и противоречива тема с надеждата достатъчно хора да се включат, че да поеме някаква конкретна посока, която ще следваме и ще изясняваме допълнително.
Лично на мен понятието идентичност ми е много объркано, а пък ми е жизненоважно да бъде разяснено колкото се може повече (бтв, имам предвид човешката лична идентичност, но ако някой мисли, че нещо извън това може да релевантно нека се говори и затова).
Та, нека почнем с няколко лимитиращи, но пък насочващи дефиниции:
1) In philosophy, personal identity refers to the unique identity of persons through time (Wiki)
2) The distinct personality of an individual regarded as a persisting entity (The Free Dictionary)
3) The sense of self-providing sameness and continuity in personality (dictionary.reference.com) - тази като че ли най ми харесва
Мога да търся и в по-академични източници, но основната дефиниция няма как да е толкова по-различна, а това, което очаквам като разсъждения ще го правим ние. Ениуей, оперативната дума в повечето ще бъде same/sameness (или дихотомията й - различност, но предпочитам да се концентрирам върху първата, тъй като "различност в последователността" води до други размисли и ми звучи смислено). Етимологично думата идентичност си значи точно това - еднаквост (identitas, лат.) Някой знае ли как е придобила днешното значение? Щото аз не намирам никакви легитимни доводи за това.
Точно събрана група от емоции, характерни черти, светоглед, начин на мислене е постоянно подлежаща на промяна и няма как да остане неизменена. Точно обратното, трудно ми е да си представя нещо по-малко стабилно и променливо от "идентичността". И ето, че все пак я използвам вече за 4-5ти път без да мога да изразя точно какво разбира мозъка ми - според мен е просто определен арсенал от подобни на функция мисловни процеси в дадено време и пространство, за които се ЗАКОТВЯМЕ so we can make sense of the world и да се очертаят определени граници между нас и останалите (малкото дете все пак се научава да се различава от другите, като се гледа в огледалото). Дотук звучи добре, обаче като почна да го разглеждам по-обширно и какво точво се случва практически на макроскопично ниво, се обърквам страшно много (та затова темата). "Еднаквост в продължение" за мен е оксиморон. Как може да има такова нещо? Само t (времето) по себе си води до изменение на пространството (поне в мойта глава, Амелия ще е идеалният човек да ми разясни дали съм прав тук)
Ще почна с примери, които често са ме agitate-вали и изкарвали извън равновесие:
1) Не може да има идентитчност, защото дадено поведение или мисловни процеси са винаги подвластни на околната среда. Това, което най-често се получава, е определено флуктуиране от едно към друго personality във времето като подмяткане на пинг понг топка.
Пример:
А - човек
Б - човек/животно/събитие (бе всичко)
А обича/мрази B (нека сумираме интерактира с B) > А пренастройва постепенно цялата си ценностна система/светоглед под влиянието на B
t .......> B cпира да влияе върху А или просто C, D, E. etc. заемат мястото му като доминиращ елемент
Демек, А е с променлива стойност. Това става ежедневно и дори в кратковременни cитуации. Да кажем, някакъв напълно здравомислещ, спокоен, примерен човек получава един ден overwhelming cluster of emotions/thoughts и наръгва комшията си, защото другият е забравил да полее цветята или му е дал недостатъчно солена туршия (виждаме малко странно да убиеш някого затова, но точно в този момент cluster-ът набъбва и нещо му щраква на първия). След това почва да се разкайва, да откача, да обмисля самоубийството си... Все едно. Важното е, че точно в този момент след убийството идентичността му може, ако не да се приравни, поне да се сравни с тази на убиец-психопат по отношения на някои мисловни процеси.
2) Идентичност няма, а съществува просто образ на идентичността, която човек постоянно се опитва да доближи, за да може да се риашурне най-малкото. Ако се опитаме да си представим че ние сме вие и вие - ние, мисля че cъс сигурност ще полудеем. Жалко, че тази бариера не може да се трансендира, защото колективната идентичност (и тук нямам предвид културна) би била много по-продуктивна
Пример: Пиша пост във форума и се чудя дали да обидя някого или да си го спестя. Решавам да стана подвластен на първата мисъл и го обиждам. След малко Амелия ми казва, че съм груб по скайп и аз все пак едитвам поста. Почвам да се ядосвам, да противореча на Амелия, при все че сам първоначално имах абослютно същата мисъл също в главата и шансът да екзекутирам точно нея е точно толкова висок колкото първата (а това като се натрупва се превръща в идентичност). Ако все пак се бях сдържал, нямаше сега да си губя времето да противореча на точно същата мисъл, която преди малко мина в главата ми без да ми се струва абсурдна. И кво излиза, че няма ама никаква файда от това кой какво е казал и кой е пръв стига да се направи коректното нещо и всякакво друго обмисляне на характера и самовглъбяване е пълна загуба не време и енергия.
3) Не мисля, че би било грешно да се обсъдят монотеизма (или всякакви подобни абсолютизми) и идентичността заедно. И в двете се залага на някаква стабилно същество, което ни дава сигурности Хората умират да си мечтаят за нещо сингуларно могъщо/силно, което е ТО и само ТО ще може да предостави истината за цялото човечество. Логиката ми тук е, че всякаква преработка в мозъка се реализира накрая чрез бинарни опозиции (това е неотричимо, само така може да се сравняват различни обекти/идеи и т.н.). Това може да обясни до известна степен постепенното надделяване на монотеистични религии над политеистични.
4) Идентификацията във фикшъна също е интересен феномен и той и идентичността са пряко свързани. Защо и как (повечето от нас) търсят герой, с когото да търсим прилики. Затвърдяване на неясни граници между нашата личност и всички други ли е? Пасивен начин на комуникация между различните ни personality-та? (то не е точно пасивен, но действа подсъзнателно и това винаги събаря едни бариери, а поставя други)
Изтощих се сега и това беше само, за да провокира разсъждения у отсреща. Надявам се да участвате сериозно в дискусията, нищо че на места малко неясно съм се изразил и самата тема е доста абстрактна и граничи с булшита (събота е все пак). Ще се изкажа по-конкретно след като някой вече вземе участие и насочи темата нанякъде.
Лично на мен понятието идентичност ми е много объркано, а пък ми е жизненоважно да бъде разяснено колкото се може повече (бтв, имам предвид човешката лична идентичност, но ако някой мисли, че нещо извън това може да релевантно нека се говори и затова).
Та, нека почнем с няколко лимитиращи, но пък насочващи дефиниции:
1) In philosophy, personal identity refers to the unique identity of persons through time (Wiki)
2) The distinct personality of an individual regarded as a persisting entity (The Free Dictionary)
3) The sense of self-providing sameness and continuity in personality (dictionary.reference.com) - тази като че ли най ми харесва
Мога да търся и в по-академични източници, но основната дефиниция няма как да е толкова по-различна, а това, което очаквам като разсъждения ще го правим ние. Ениуей, оперативната дума в повечето ще бъде same/sameness (или дихотомията й - различност, но предпочитам да се концентрирам върху първата, тъй като "различност в последователността" води до други размисли и ми звучи смислено). Етимологично думата идентичност си значи точно това - еднаквост (identitas, лат.) Някой знае ли как е придобила днешното значение? Щото аз не намирам никакви легитимни доводи за това.
Точно събрана група от емоции, характерни черти, светоглед, начин на мислене е постоянно подлежаща на промяна и няма как да остане неизменена. Точно обратното, трудно ми е да си представя нещо по-малко стабилно и променливо от "идентичността". И ето, че все пак я използвам вече за 4-5ти път без да мога да изразя точно какво разбира мозъка ми - според мен е просто определен арсенал от подобни на функция мисловни процеси в дадено време и пространство, за които се ЗАКОТВЯМЕ so we can make sense of the world и да се очертаят определени граници между нас и останалите (малкото дете все пак се научава да се различава от другите, като се гледа в огледалото). Дотук звучи добре, обаче като почна да го разглеждам по-обширно и какво точво се случва практически на макроскопично ниво, се обърквам страшно много (та затова темата). "Еднаквост в продължение" за мен е оксиморон. Как може да има такова нещо? Само t (времето) по себе си води до изменение на пространството (поне в мойта глава, Амелия ще е идеалният човек да ми разясни дали съм прав тук)
Ще почна с примери, които често са ме agitate-вали и изкарвали извън равновесие:
1) Не може да има идентитчност, защото дадено поведение или мисловни процеси са винаги подвластни на околната среда. Това, което най-често се получава, е определено флуктуиране от едно към друго personality във времето като подмяткане на пинг понг топка.
Пример:
А - човек
Б - човек/животно/събитие (бе всичко)
А обича/мрази B (нека сумираме интерактира с B) > А пренастройва постепенно цялата си ценностна система/светоглед под влиянието на B
t .......> B cпира да влияе върху А или просто C, D, E. etc. заемат мястото му като доминиращ елемент
Демек, А е с променлива стойност. Това става ежедневно и дори в кратковременни cитуации. Да кажем, някакъв напълно здравомислещ, спокоен, примерен човек получава един ден overwhelming cluster of emotions/thoughts и наръгва комшията си, защото другият е забравил да полее цветята или му е дал недостатъчно солена туршия (виждаме малко странно да убиеш някого затова, но точно в този момент cluster-ът набъбва и нещо му щраква на първия). След това почва да се разкайва, да откача, да обмисля самоубийството си... Все едно. Важното е, че точно в този момент след убийството идентичността му може, ако не да се приравни, поне да се сравни с тази на убиец-психопат по отношения на някои мисловни процеси.
2) Идентичност няма, а съществува просто образ на идентичността, която човек постоянно се опитва да доближи, за да може да се риашурне най-малкото. Ако се опитаме да си представим че ние сме вие и вие - ние, мисля че cъс сигурност ще полудеем. Жалко, че тази бариера не може да се трансендира, защото колективната идентичност (и тук нямам предвид културна) би била много по-продуктивна
Пример: Пиша пост във форума и се чудя дали да обидя някого или да си го спестя. Решавам да стана подвластен на първата мисъл и го обиждам. След малко Амелия ми казва, че съм груб по скайп и аз все пак едитвам поста. Почвам да се ядосвам, да противореча на Амелия, при все че сам първоначално имах абослютно същата мисъл също в главата и шансът да екзекутирам точно нея е точно толкова висок колкото първата (а това като се натрупва се превръща в идентичност). Ако все пак се бях сдържал, нямаше сега да си губя времето да противореча на точно същата мисъл, която преди малко мина в главата ми без да ми се струва абсурдна. И кво излиза, че няма ама никаква файда от това кой какво е казал и кой е пръв стига да се направи коректното нещо и всякакво друго обмисляне на характера и самовглъбяване е пълна загуба не време и енергия.
3) Не мисля, че би било грешно да се обсъдят монотеизма (или всякакви подобни абсолютизми) и идентичността заедно. И в двете се залага на някаква стабилно същество, което ни дава сигурности Хората умират да си мечтаят за нещо сингуларно могъщо/силно, което е ТО и само ТО ще може да предостави истината за цялото човечество. Логиката ми тук е, че всякаква преработка в мозъка се реализира накрая чрез бинарни опозиции (това е неотричимо, само така може да се сравняват различни обекти/идеи и т.н.). Това може да обясни до известна степен постепенното надделяване на монотеистични религии над политеистични.
4) Идентификацията във фикшъна също е интересен феномен и той и идентичността са пряко свързани. Защо и как (повечето от нас) търсят герой, с когото да търсим прилики. Затвърдяване на неясни граници между нашата личност и всички други ли е? Пасивен начин на комуникация между различните ни personality-та? (то не е точно пасивен, но действа подсъзнателно и това винаги събаря едни бариери, а поставя други)
Изтощих се сега и това беше само, за да провокира разсъждения у отсреща. Надявам се да участвате сериозно в дискусията, нищо че на места малко неясно съм се изразил и самата тема е доста абстрактна и граничи с булшита (събота е все пак). Ще се изкажа по-конкретно след като някой вече вземе участие и насочи темата нанякъде.