ShadowDance

Можеш ли да оцелееш сам в пустошта,
когато всички други са твърдо решени да не дочакаш утрото?

1. 

В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте й окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет за ежегодните Игри на глада - реалити шоу, предавано на живо по телевизията.

Катнис Евърдийн знае, че подписва смъртната си присъда, когато доброволно заема мястото на по-малката си сестра в Игрите. Катнис неведнъж е била близо до смъртта - и оцеляването се е превърнало в нейна втора природа. Но ако иска да победи, ще се наложи да избира между оцеляването и човечността, между живота и любовта.

Сюзан Колинс поднася равни части съспенс и философия, приключения и любов в този изпепеляващ роман, чието действие се развива в едно бъдеще, обезпокоително напомнящо нашето настояще.

Чели ли сте тази книга? Какво е мнението ви за нея?

Точно тази не, темата е доста експлоатирана все пак. На прима виста ми идват на ум Бягащия човек и Дългата разходка на Кинг, истински книги и не, няма в тях изпепеляваща любов ...

Devoted не бъди предубеден, доста са добри книгите. Иначе си имат и тема де...

Аз търсих с търсачката на форума и не можах да открия темата. Може ли линк?

Тя е на английски щото. viewtopic.php?t=5244

Devoted of Slaanesh wrote:Точно тази не, темата е доста експлоатирана все пак. На прима виста ми идват на ум Бягащия човек и Дългата разходка на Кинг, истински книги и не, няма в тях изпепеляваща любов ...

Всъщност, има любов и в двете книги.. и то каква

Иначе съм поръчал трилогията и ще сядам да ги чета тоя месец.

Зачетох я и аз. Уф...

Да спойля или да не спойля, това е въпросът

Първата книга ми се видя като поамериканчена и олекотена версия на Battle Royale, със съответния социоисторически пълнеж, който да оправдае мелето. Приятно четивна, но нищо кой знае колко впечатляващо, а

Spoiler: show

финалът ми се видя твърде захаросан,

така че подходих към втората с резерви. За щастие втората се оказа доста по-интересна, и бях много приятно изненадан от това, как главната героиня влияе на мащабните събития

Spoiler: show

тоест основно косвено - бунтът започва да се случва около нея, въпреки волята и, и тя не става от раз Смелата Велика Водачка на Въстанието ТМ... а когато най-накрая се включва, е основно фигурантка в чужд театър

така че подходих към третата с повишени очаквания. Които, колкото и да е невероятно, взеха, че се оправдаха. Развитието на героите в 3-тата книга ми хареса много. Това, в което се првръщат основните герои е добре обосновано и не съвсем очаквано (макар че е загатнатор донякъде във втората книга), а за някои от героите наистина не бих предположил, че ще си вземат толкова лошо.

Трилогията определено си струва, и е доста по-сериозна, отколкото предполага първата книга. Няма да сбъркаш с нея.

Първата бива, макар да не ме остави във възторг и да не ме развълнува особено. Умерено интересно ми е как ще продължи историята, пък и термита щом казва, че нещата стават по-зрели...

С риск отново да дропя поредната си мега глупост в нета, ще кажа, че е до ей тука (челото) от захаросани псевдо антиутопии като В Като Вендета, Игрите на Глада и тн. Все си мисля, че за да направиш успешна антиупотия, която наистина да има сериозен импакт то наратива ти трябва задължително да има ако не негативен финал (1984, Портокала), то поне компромисен такъв - тоест героя не постига нищо в борбата си, но има лъч светлина (12 Маймуни, Камера Потъмняла, Фаренхайт, Бразил). Не, че съм толкоз тъп, че да критикувам Вендетата ама филма поставя един напълно невъзможен финал, в една сериозна антиутопия протагониста ще постигне точно 0 успех и най-много 5 идиота с маски на анонимни да идат пред парламента.
Изкефи ме, че филма създаде анонимните (нищо, че маската на анонимният всъщност е под авторското право на Фокс ) и толкоз. В сми в този филм поне имаше нещо, докато в игрите на глада лично според мен няма да има нищо (което да не сме видяли - следене, игри за забавление на елита, единна авторитарна единица (корпорация, правителство и тн.)):lol: Абе изобщо, дядя ви Филип Дик има мноого хляб да ядът докато го стигнат.

Портокалът няма негативен финал...

Trip wrote:Портокалът няма негативен финал...

Добре, фейлнах, тъй като съм гледал камо филма на Кубрик (където накрая политиците си избърсаха гъза с него)

Razaelski wrote:С риск отново да дропя поредната си мега глупост в нета, ще кажа, че е до ей тука (челото) от захаросани псевдо антиутопии като В Като Вендета, Игрите на Глада и тн. Все си мисля, че за да направиш успешна антиупотия, която наистина да има сериозен импакт то наратива ти трябва задължително да има ако не негативен финал (1984, Портокала), то поне компромисен такъв - тоест героя не постига нищо в борбата си, но има лъч светлина (12 Маймуни, Камера Потъмняла, Фаренхайт, Бразил). Не, че съм толкоз тъп, че да критикувам Вендетата ама филма поставя един напълно невъзможен финал, в една сериозна антиутопия протагониста ще постигне точно 0 успех и най-много 5 идиота с маски на анонимни да идат пред парламента.
Изкефи ме, че филма създаде анонимните (нищо, че маската на анонимният всъщност е под авторското право на Фокс ) и толкоз. В сми в този филм поне имаше нещо, докато в игрите на глада лично според мен няма да има нищо (което да не сме видяли - следене, игри за забавление на елита, единна авторитарна единица (корпорация, правителство и тн.)):lol: Абе изобщо, дядя ви Филип Дик има мноого хляб да ядът докато го стигнат.

Финалът на Игрите не е чак толкова мрачен колкото на 1984, но се приближава изненадващо близо и на мен много ми хареса. Краят на първата книга си е прост и захаросан на пръв поглед, но още в началото на втора част се разкрива каква пълна илюзия е това. Изобщо първата книга има няколко яки момента, но по-голямата част не е особено запомняща се. Втората има повечко яки моменти, научаваме разни неща за света и се развиват повече герои- изобщо историята става по-разчупена и не чак толкова предвидима. Третата книга има най-сериозните проблеми но развива изненадващо добре някои идеи за диктатурите и войната,а финалът на трилогия е много далеч от захаросан.

Най-големият проблем на книгата според мен е стилът, който варира между приличен и доста слаб. Четенето в първо лице ми беше много странно в началото, но се оказва добър избор за екшън сцените. За нещастие в някои (но не всички) много важни и силно емоционални моменти писането е претупано и неубедително.

Антиутопията (модерно е "дистопия" впрочем) се определя от атмосферата и сетинга си, не от финала.

V е много повече история за силата на идеите, отколкото дистопия.

Roland wrote:V е много повече история за силата на идеите, отколкото дистопия.

И в комикса-първоизточник въпросната история е още по-добре развита барабар с главния герой, който не вярва - да го издири по торенти.
И финалът му беше отворен като в Watchmen (пак комикса, не филма).