Абе, позабравил съм го, но при обясняването на вампирските способности съм останал с впечатлението: не че ги няма и не че те не са причината, а че просто не работят както на Araragi му изнася.
В анимето има много примери на "приказват едно, но се разбира друго".
За мен "правият текст" не е достатъчно доказателство и мисля, че точно тук намекваха за обратното.
Т.е. някак съм го прочел "между редовете".
щото, разбираш ли, й оправил колелото и се държал мило с нея
Ми това може да е някаква самозаблуда и псевдорационализация, на действието на вампирското око.
А котката се активизира, не щото нашият е облъчил стопанката с вампирските си очи, а щото стопанката й е била на път да развие язвичка покрай това, че Арараги се загаджи с цундерето.
А последното според хипотезата ми се дължи предимно на вампирското око.
И откъде Hanekawa изведнъж придоби свръхестествени способности, а не просто "язвичка"?
Явно има някакво "вредно облъчване" над цялата група.
даже декларира пред котката колко й е верен
(на Senjougahara)
Поредното самозалъгване на Araragi.
Анимето е фрашкано с тях. Обявява нещо с главни букви - после авторите по директен или не толкова директен начин демонстрират, че не е съвсем откровен, а говори по емоционален порив.
Senjougahara най-често го засича и реже в тези ситуации.
Продължавам да не виждам гавра в харемната част.
Ми не знам, как да обясня защо го виждам в такава светлина.
Има определени сценки, реакции, жестове и пр. клишета взаимствани от стандартните хареми (на стандартните каквито съм попадал, не твърдя че съм ги гледал всичките). Тук те се леко различни и водят до странни, понякога смешни, а понякога зловещи реакции.
Това е общо впечатление и не мога да го подкрепя с примери.
Цялото аниме ми звучи, като пародия на нещата които представя - ритуали, вампири, проклятия, шоненски романтични глупости и т.н.
По същия начин и Puella Magika Madoka ми звучи, като пародия на жанра mahou shoujo. Участват типичните персонажи, с тях се случват сходни ключови събития, но развитието е различно и все в мрачно-зловеща перспектива. Някак всичко е изчанчено в "грешна" за жанра посока.
Но понеже и в двете заглавия не се прекалява с драмата и мрачните емоции (или поне на зрителя не му пука толкова за героите, а може да се забавлява садистично), затова и ги водя пародии

.
Или поне се смеех на глас, когато не се случваха стандартните неща.