The Long Price Quartet by Daniel Abraham
Posted: Thu Mar 22, 2012 5:22 pm
Видях че и други хора са го чели, та като го довършите, пишете впечатления тук.
Вчера свърших A Shadow in Summer и съм по - скоро доволен. Езикът беше много лесен и на места въпреки това, доста красив, после може да потърся някакви цитати. >.>
Наистина както е писал Рандъм в ревюто си на моменти е дразнещо че липсва бързо развитие на сюжета и липсват мащаб и епика, но пък наистина е по - логично не всяка страна да търси повод да се сбие като в другото фентъзи и героите да се стремят да предотвратят катастрофата. И всъщност такъв би бил един роман където героите не нахвърлят хиляда Xanatos Gambit-a.
Откъм герои, май най ми хареса Seedless, но като цяло нямаше неприятен герой, освен на моменти Лиат. Ота и Маати не получиха толкова много развитие, или по - скоро Маати не получи колкото Ота но не е беда - имат още 3 книги на разположение. Леко ме подразни и че нямат толкова отличителни POV-та, като във Първият закон или Песента примерно. Seedless и Хешай-кво не се развиват кой знае колко, но то в това е смисъла.
Моралната дилема към края наистина беше тежка и добре поставена, а не насилена както в някои други книги. Беше наистина тежко да прочета тези редове.
Минусите - Говоренето чрез позицията на ръцете беше излишно лепната концепция. В смисъл, ако е искал да я развие като хората, можеше да сложи накрая едно малко glossary в което да пише "чрез свити по този начин пръсти, сведени ръце и изпънати китки изразяваш съжаление" и т.н. Лично аз, ако не си го представя, и хиляда нюанса да навържеш към думите на даден герой, полза никаква.
И все пак можеше да има малко повече предателства и междуличностни интрижки или поне едно пиянско сбиване за цвят.
Надявам се до края на квартета авторът да доразвие концепцията за андат, да разберем как се призовават и т.н.
Уърлдбилдинга също беше добре - firekeeper-ите, пеещите роби, описанията на Сарайкет спомагаха за повече пълнкръвност.
Със сигурност ще си купя втора книга, но за да разнообразя с нещо по - бързо преди това ще си купя или Infernal Devices или The Anubis Gates.
Вчера свърших A Shadow in Summer и съм по - скоро доволен. Езикът беше много лесен и на места въпреки това, доста красив, после може да потърся някакви цитати. >.>
Наистина както е писал Рандъм в ревюто си на моменти е дразнещо че липсва бързо развитие на сюжета и липсват мащаб и епика, но пък наистина е по - логично не всяка страна да търси повод да се сбие като в другото фентъзи и героите да се стремят да предотвратят катастрофата. И всъщност такъв би бил един роман където героите не нахвърлят хиляда Xanatos Gambit-a.
Откъм герои, май най ми хареса Seedless, но като цяло нямаше неприятен герой, освен на моменти Лиат. Ота и Маати не получиха толкова много развитие, или по - скоро Маати не получи колкото Ота но не е беда - имат още 3 книги на разположение. Леко ме подразни и че нямат толкова отличителни POV-та, като във Първият закон или Песента примерно. Seedless и Хешай-кво не се развиват кой знае колко, но то в това е смисъла.
Моралната дилема към края наистина беше тежка и добре поставена, а не насилена както в някои други книги. Беше наистина тежко да прочета тези редове.
Минусите - Говоренето чрез позицията на ръцете беше излишно лепната концепция. В смисъл, ако е искал да я развие като хората, можеше да сложи накрая едно малко glossary в което да пише "чрез свити по този начин пръсти, сведени ръце и изпънати китки изразяваш съжаление" и т.н. Лично аз, ако не си го представя, и хиляда нюанса да навържеш към думите на даден герой, полза никаква.
И все пак можеше да има малко повече предателства и междуличностни интрижки или поне едно пиянско сбиване за цвят.
Надявам се до края на квартета авторът да доразвие концепцията за андат, да разберем как се призовават и т.н.
Уърлдбилдинга също беше добре - firekeeper-ите, пеещите роби, описанията на Сарайкет спомагаха за повече пълнкръвност.
Със сигурност ще си купя втора книга, но за да разнообразя с нещо по - бързо преди това ще си купя или Infernal Devices или The Anubis Gates.