ShadowDance

Видях че и други хора са го чели, та като го довършите, пишете впечатления тук.
Вчера свърших A Shadow in Summer и съм по - скоро доволен. Езикът беше много лесен и на места въпреки това, доста красив, после може да потърся някакви цитати. >.>
Наистина както е писал Рандъм в ревюто си на моменти е дразнещо че липсва бързо развитие на сюжета и липсват мащаб и епика, но пък наистина е по - логично не всяка страна да търси повод да се сбие като в другото фентъзи и героите да се стремят да предотвратят катастрофата. И всъщност такъв би бил един роман където героите не нахвърлят хиляда Xanatos Gambit-a.
Откъм герои, май най ми хареса Seedless, но като цяло нямаше неприятен герой, освен на моменти Лиат. Ота и Маати не получиха толкова много развитие, или по - скоро Маати не получи колкото Ота но не е беда - имат още 3 книги на разположение. Леко ме подразни и че нямат толкова отличителни POV-та, като във Първият закон или Песента примерно. Seedless и Хешай-кво не се развиват кой знае колко, но то в това е смисъла.
Моралната дилема към края наистина беше тежка и добре поставена, а не насилена както в някои други книги. Беше наистина тежко да прочета тези редове.
Минусите - Говоренето чрез позицията на ръцете беше излишно лепната концепция. В смисъл, ако е искал да я развие като хората, можеше да сложи накрая едно малко glossary в което да пише "чрез свити по този начин пръсти, сведени ръце и изпънати китки изразяваш съжаление" и т.н. Лично аз, ако не си го представя, и хиляда нюанса да навържеш към думите на даден герой, полза никаква.
И все пак можеше да има малко повече предателства и междуличностни интрижки или поне едно пиянско сбиване за цвят.
Надявам се до края на квартета авторът да доразвие концепцията за андат, да разберем как се призовават и т.н.
Уърлдбилдинга също беше добре - firekeeper-ите, пеещите роби, описанията на Сарайкет спомагаха за повече пълнкръвност.
Със сигурност ще си купя втора книга, но за да разнообразя с нещо по - бързо преди това ще си купя или Infernal Devices или The Anubis Gates.

Книгата е много добра, но някак не ме грабна. Изграждането на героите и механиката на света бяха чудесни, сапунените елементи не бяха изтъркани и наистина караха човек да размисля и от ТРИТЕ гледни точки, второстепенните герои бяха силни.. просто не ме грабна. Някой ден все пак може и да продължа с втора част, поредицата наистина е на ниво.

Колкото и да е странно, мен сюжета ме подтикваше да продължавам, както и Seedless. То и Рандъм каза че не е за всеки и то е така. И аз в началото след пролога за малко да я захвърля.

Като цяло книгата беше добра, но имаше няколко минусови елемента, които наистина ми изглеждаха много насилени.

Spoiler: show

Цялата интрига в първата книга беше изключително нелогична и ми се струва, че Ейбрахам просто не е успял да измисли по-сложен и логичен план. За мен историята с това как Съветът на Галт иска да премахне поета и андата чрез някакъв план, който се проточва 2 години и същевременно е ненужно усложнен просто нямаше обяснение. В края на краищата, както се видя беше доста лесно просто да се убие поета и то без да се свързва по никакъв начин с Галт. От друга страна, ролята на дом Уилсин и Галт с the sad trade беше просто очевидна...
Като цяло тази интрига беше глупавичка и ненужно усложнена, което е много жалко, защото идеята на книгата е добра, героите ми харесват, но просто scheming-а на автора е на доста ниско ниво.

Някой друг забеляза ли как няма негативни герои? Всички са добри, имат ценности и скрупули, просто ситуациите ги карат да вършат не толкова морални неща, което малко ме изненада. Ясно, че не може всички винаги да са изконно лоши, но толкова съвестни герои в една книга от доста време не бях срещала.

Никой от героите не е противно добричък. Вършат и добри и лоши неща, да, точно защото ситуацията ги принуждава, като в реалния живот. Иначе може да се каже че изявлени антагонисти са Сийдлес и Ови Ниит.
А интригата на мен не ми беше толкова важна, а и да бе, преди това са опитвали по този начин и затова Галт пробват този начин, сигурно си мислят че ако работят със андата ще стане по - лесно.

Май трябваше да направя темата като цяло за Daniel Abraham, но вече е късно. Вижте това: http://www.danielabraham.com/books-by-d ... -of-races/. Толкова е awesome. Май няма нито една раса, която да е рандъм човеко- или елфоподобна. Звучи като сянката на умелите с влечуги. И на тази поредица ще й дойде редът.

Почнах The Dragon's Path, като ти прочетох поста, но началото е много бледо в сравнение с това на А Shadow in Summer.