Забравен в мислите си гния,
опрял съм пистолет в главата.
Не мога миналото да изтрия,
живот потънал в самотата.
И знам покой не ще открия,
кръвта по ризата се стича.
Не искам вече да се крия,
от мен съдбата се отрича.
Притварящите се очи униват,
сърцето ритъмът забавя.
В земята ноктите се впиват,
лицето ти не ще забравя!
***
Грозна е, тиха е подлата истина,
дълбоко копае, заспала таи се.
Къде изгубих усмивката искрена,
разсъдъка стене, кърви и топи се.
Връщам се, спъвам се – сиво е,
пътя назад е коварен.
В спомени ровя се, потъвам и диво е,
опитът плах е похвален.
Тръгвам към нищото – лутам се,
душата ми търси награда.
Поглеждам в стената голяма – бутам се,
мракът във мен расте без пощада.
***
Душата е черна и тлее в тъмата,
оставила радост,печал и измама.
Сърцето навеки забравя тъгата,
омразата властва във нова премяна.
Пътят на мрака - подай му ръка,
лечител на скуката само теб чака.
Спътнико мой не ме ли позна,
настъпи мигът, изплувам от мрака.
***
И пак осяна е със плът земята,
реката пълни се със кръв,
не пеят птичките в гората,
уплашени от падналата смърт.
Пострадала е горската одежда,
гори трева с телата,
изчезнала е всякаква надежда,
покълнал стрък в земята.
Къде потънало е огненото зарево,
защо не грее пак,
омразно време е дошло
и всичко тъне в мрак.
***
От сянката вековна изпълзи,
омраза посади в душите,
и нека скръбните сълзи,
закапят от очите.
Ела, влезни във този свят,
и нека злото да се лей,
напускай вече своя ад,
о, ти могъщи мой злодей.
Рогата криви заостри,
кръвта по тях ще ти е нужна,
тъма в сърцето се таи,
омразата не ти е чужда.
С могъщите слова те призовавам,
познати ми от векове,
и кървъв пир ти обещавам,
с разрухата на всички светове.
Тъмни стихове
Moderators: Trip, Random, Marfa
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest