ShadowDance

Няма тема за този чудесен филм, а трябва.




Ревюто в ShadowDance

Разкошен филм. Може би понатежава в средата, и тук таме визуалността е на ръба на кича, но никога не я минава. Очаквайте ревю в списанието.

И аз съм на мнението на Роланд. Визуално те шокира, макар че е задължително да се гледа в зала с по-голям екран! (нямах тоя късмет) 3Д-то е много реално, и е засега едно от най-добрите които съм виждал, макар Хюго да си остава с едни гърди по-напред.

Сега като дочитам книгата и стигам до заключението че това е може би най-ефективната адаптация на роман която съм гледал някога. Филма малко граничи с по-инфантилното, но може би това е по-скоро магическата тематика която се проявява. Но магическото някак си винаги има нещо детски наивно в себе си, а както видяхме и от историята,

Spoiler: show

бягството от тежката реалност в света на магията е повече от нужно. (тук няма как да не напомня и за Лабиринтът на Пан, който е и с малко подобно име)

Едитнах ти поста, че имаше спойлер.

Айде бе хора, сериозно ли никой не го е гледал друг?

Много е хубав Особено сцените на острова бяха веднъж

И на мен островът ми е любимата част. Филмът е по-добър отколкото очаквах и наистина е вероятно една от най-ефективните адаптации на нелека книга.

Spoiler: show

Трейлърът ме притесни, че стилистиката ще е твърде over the top и ще развали основната идея на инверсията в края. Но са го направили много добре, много премерено. Само ми се щеше другият разказ да е малко по-силен и непретупан, за да се получи по-контрастно.
Аз и книгата я възприех много повече като история за силата и спасението в разказването и за повярването в по-общ смисъл, за нуждата на света от suspension of disbelief, за да може функционира. А във филма е вече съвсем подчертан тоя пулс.

И аз го гледах, прекрасен е. Видях, че сума ти известни имена са били спрягани за режисьори, но да не повярваш, Анг се е справил перфектно с един филм, толкова разчитащ на визуалните си прелести.
Наистина задължително на кино. И три дето беше супер реалистично на бавните кадри, само на бурите всичко ставаше заболи глава, но дори това може да се каже, че е нарочно(фокусът се губеше все в моменти, когато и Пи на виждаше добре какво става.) Хареса ми и не, по холивудски клиширания, изглед на Индия.
Бравос, почти толкова добър е, колкото трейлъра си. По-добър, отколкото да идеш на зоопарк.
7/10

За негледалите филма, има леки спойлъри в първия параграф.

След като изгледахме Life of Pi, жената реши, че филмът се опитва да прийчва религиозно в края и изведнъж мина от "филмът е велик" в режим "филмът е ОК". За мен е точно обратното - цялата идея на репликата, че "тази история ще те накара да повярваш в Бог" е, че на фона на реалността всеки би предпочел магическата приказка с тигъра като форма на бягство, също както мнозина вярват в един или много богове. Това "благодаря", което възрастния Пи каза на канадеца, пък не е защото последния е повярвал в Кришна, Исус или някой друг "супер-герой", а защото е повярвал в способността на човешкия дух да преодолее и най-големия ужас благорадение на въображението си, че "това е по-добрата история".

За всеки случай едно е сигурно, Pi е изключително красив и е може би единствената наистина смислена употреба на 3D досега. Вместо обичайното самоцелно хвърляне на летящи обекти в очите на зрителя, тук 3D ефектите допринасят много за потапянето в приказката за момчето и тигъра и превръщат екрана в същински прозорец към нея. Показателно е и че след прожекцията очите ми не бяха изморени въобще.
Нямам търпение това нещо да излезе на Blu-Ray, за да поплакна очи отново (макар и без 3D...)

Изгледахме го и ние. Безумно красив филм, в който 3Дто дори имаше смисъл!!!!!!!!!!!!!! И изглеждаше добре!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Влюбих се безкрайно в началото му с индийско-френския пасторал и онова преминаване от религия в религия на малкия Пи. После много се вживявах в борбата на лодката. Ма много! И за това май е виновен чудовищно реалистичния тигър, въргалящ се из лодката по време на буря или опитващ се да издрапа по платното. Имаше моменти, в които си мислех, че са пребили животното по време на снимките - май с това официално прескочихме uncanny valey-a и сега като се замисля, леко ме побиват тръпки. Както и да е - така се бях потопила в тоя филм, че не го усетих кога мина и дойде краят. А с края дойде и това, което някак ме поразочарова. Визирам онова "Благодаря" на порасналия Пи, когато младият канадски автор избра историята с тигъра. И, разбира се, доклада на японските застрахователи. До този момент имахме красива демонстрация на това защо човечеството все още има нужда да вярва в приказки, която успяваше да се движи на ръба на прийчването без да се подхлъзне и да падне. Един вид "ето ви илюстративен пример за ситуация, в която е ясно що на човек му се прищява да си измисли разни неща, вместо да се взре в тъжната реалност". Да, ама "Благодаря"-то (и още повече избора на маститите застрахователи) вече даде авторова оценка на целия тоя процес (усетих го като "бе по-добре е да се вярва всъщност") и с това ме подразни. Не щото не съм съгласна с нея, ами щото филмът се справяше толкова добре до тоя момент без някви такива работи...

Като цяло не излязох от киносалона с нуждата да го гледам пак и в момента се опитвам да си обясня защо. Получих посланието и то не беше особено впечатляващо. Остава изумително красивата приказка, но не мисля, че в къщи ще можем да й се насладим както трябва дори на големия ни 55'' телевизор. Може би затова.

ПП. Александре, ходи се застреляй ако обичаш, не съм казвала че филмът прийчва "религиозно".

You, madam, are a nitpicker.

Не мисля, че края е еднозначен - точно той най-много ми хареса.

И аз не мисля, че е еднозначен, макар че намекът беше доста силен - все пак оставиха искрица възможност

Тигърът все пак не беше ли поне частично истински?