ShadowDance

Смятали ли сте някога, че вашият начин на живот е най-правилен? Оглеждате се наоколо, взирате се във вашите приятели и познати и откривате, че живеят по начин, различен от вашия, че вършат неща, различни от нещата, които вие правите... Това все пак е неизбежно, ясно. Пустите му хора - различни сме. Уж членове на едно и също стадо, обаче всеки си мечтае за различни работи и различни са нещата, които го правят щастлив. Нищо лошо, разбира се. Какво от това? Няма начин да ме убедите, че понякога, като се съберат двама човека, не започват все по някое време да обсъждат поведението на трети, приравнявайки го към своето, като са убедени, че този човек не постъпва правилно, живеейки собственото си ежедневие.
Някой се радвал на шумните компании и бурния живот. Чудесно, много правилно! Друг обаче е по-затворен човек по природа, предпочита усамотението, недолюбва музиката в децибели колкото три излитащи Боинга... Ми чудесно, жив и здрав да е. Само дето няма начин върпосните две личности да не се чудят един на друг как може всеки от тях да я кара по този начин. Дотук ясно, надявам се. Питате се сигурно какво ме прихваща, че говоря очевидни са всеки неща, а?
Ами да ви кажа - аз по принцип много лесно се вбесявам и то за най-дребни нещица. Особено обаче ме дразни и възмущава надничането в чуждия живот, коментирането му (не си говорим за осъждане на деяния на сериен убиец, да уточня все пак), това свързано с опита уж от добри чувства, за промяна. Искам да кажа, какво му пука на Иван, че Стоян вместо да търчи подир мадами предпочита кротките вечери с книжка в ръка? Те мадамите няма да избягат, а и вероятността да се намери момиче, дето да споделя сходни възгледи за добре прекарано време не е никак малка. Дето се вика, проблемът си е на Стоян. Кое дава правото на Иван в такъв случай да обсъжда публично стояновото поведение, да коментира действията му с най-различни хора, често крайно неподходящи за целта, че и дори да сочи с пръстче познатия си, позволил си да има други представи за готино изкарване?!
Обратното също е в сила де, никой не му дава и на Стоян правото да дъдне на Иван за начина му на живот, мисля, че се подразбира. Не става дума за това да спасиш познатия си от системна злоупотреба с алкохол и амфетамини, или пък да се опиташ да го предпазиш от безразборни и случайни полови контакти в тези несигурни спинозни времена, говорим си просто за съвсем различни стилове на живот, които никому не пречат, но които кой знае защо възмущават човек, който живее по друг начин до степен да развява доброто име на някой друг човек като знаме за несъстоятелност, опитвайки се да го "спаси" от самия него, според собствените си изкривени виждания. Хайде бе!

Абсолютно съгласна с теб. Дребните клюки и закачки са едно, но сериозната намеса в чуждия живот никак не е похвална. И май повечето хора се стремят да променят другия човек, бил той половинката или просто близък приятел. Ако се замисля май и аз съм го правила, да си призная. И в такива случаи не си даваме сметка, че променяйки този човек, той вече няма да е това, което сме харесали в него, за да го направим половинка или близък приятел. Така че в крайна сметка ние сме губещите.

Хехе, добре дошла в клуба Marfe
Ми човешко, твърде човешко да се повторя за n-ти път аз. То цяла нация има дет се уповава на: "Те искат да унищожат начина ни на живот", а ти за Стоян и Иван думаш .

Аз пък мисля, че опитите да промениш другия са полезни. И за двама ви. Щото се сблъскват с неговото нежелание или с неговите контраопити в твоя посока. Така се променяте неусетно и двамата, ако не към по-добро, то конкретно към по-плавно спояване един с друг. Кефи ме :) Не че винаги е успешно де ;)

Мда..., Рол, стига да не сте се избили един друг преди промяната или да не сте се скарали непоправимо...
В общи линии съм съгласен с Марф, ама... Толкова е сложно (комплицирано щях да кажа...)... Всеки си гледа от неговата страна. Как да му покажем, че има и друга? И още по- трудното- как ние да видим, че има друга?

Мхм, Рол, мисля, че двамата с Марфа говорехте за различни Иван и Стоян:Р
Тя говори за Иван и Стоян, които са съседи и средно далечни познати, а ти за същите двама, които са най-добри приятели. Пък и става дума не за милото обсъждане на проблемите между двама приятели, а за обсъждане на проблемите на някого с половината ви общи познати. Дори не толкова за обсъждане на проблемите, а просто за осъждане на начина му на живот. В този случай съм напълно съгласна с Марфа. Марф, адски добре казано.
Принципно аз считам, че живея най-правилния начин на живот, разбира се. За себе си. За дадения момент от живота ми. В тази ситуация. Това не ми пречи да приемам и дори на моменти да се възхищавам на начин на живот коренно различен от моя.
А това с взаимното променяне го има, да, и е полезно. Само че обикновено се опитваш да промениш някаква сравнително малка част от човека. Защото ако чак толкова голяма част от него се нуждае от актуализация, то няма и какво да ви е сближило.

Хм, бе май доволно подобен разговор се проведе наскоро тука. .

Всеки има правото да греши и никой не може да му го отнеме, нито трябва, било то от обич или не. Няма правилен начин да се живее. Истинската промяна не става нарочно, нито съзнателно. А публичните подигравки, истинските, са нещо, което никога не съм разбирал как им дава сърце на хората да правят. Толкова е.. боли..

Ами да говориш лошо за някой зад гърба му е наистина гадно.Трябва да си призная ,че ми се е случвало да го правя .Но пък не е било нещо особено сериозно.Все пак смятам ,че ако това нещо не си готов да го кажеш на човека(и направо по-добре вече да си го направил) няма смисъл да го казваш на някой друг.Обаче ако смяташ ,че твой познат върши нещо грешно ,не виждам защо да не му кажеш.Ако се те разбере добре,ако не -остави го .Все пак неговата идеа за правилно най-вероятно е различно от нашата.

Съгласен съм, че да се месиш в работите на другите е гадно. Не можеш да одумваш един човек, когото дори не познаваш добре и не рабираш. Почти всеки го е правил, сигурен съм, няма как. Лично аз избягвам да давам мнението си в пълната му тежест, когато не става дума за хора близки на сърцето и ума ми. А да се опиташ да промениш близък човек към по-добро и така да вземеш нещо и за себе си в течение на процеса е нещо много полезно и понякога неизразимо удовлетвояващо и сплотяващо. Но понякога и много боли, казвам го защото си имам съвсем пресен опит и още ме боли, много...

Moridin wrote:Всеки има правото да греши и никой не може да му го отнеме, нито трябва, било то от обич или не.

Да, но всеки има право да се опитва да те предпазва от грешки и ти също не можеш да му го отнемеш, било от егоизъм или не.

Moridin wrote:Няма правилен начин да се живее.

Има. Различен за всеки човек, но има. И за себе си го намираш не сам, а именно в сблъсък с различните светогледи на околните.

Moridin wrote:Истинската промяна не става нарочно, нито съзнателно.

Напротив, става. Не казвам, че е задължително да е такава "истинската" (какво дефинираш като истинска промяна доу?), но И нарочно и съзнателно човек може да се промени генерално. Или за нещо дребно, което всъщност е по-важно. Не можеш да се промениш съзнателно само ако си сложиш бариерата сам. Иначе е въпрос на воля, желание и стимул.

Moridin wrote:А публичните подигравки, истинските, са нещо, което никога не съм разбирал как им дава сърце на хората да правят. Толкова е.. боли..

Hardly sometihng I'd start arguing about. От друга страна това може да го направи САМО човек, който наистина пет пари не дава за теб. И макар пак да е гадно, донякъде притъпява усещането. Думите имат сила, само ако ги изрече важен за теб човек.

Да, но всеки има право да се опитва да те предпазва от грешки и ти също не можеш да му го отнемеш, било от егоизъм или не.

И си е до него да се усети докога да я кара с опитите и дали това е неговият живот, все пак.

Различен за всеки човек, но има.

Същото. Да го издялкаш след сблъскването си с останалите е едно, да ти кажат, че така било и толкоз, е съвсем друго.

но И нарочно и съзнателно човек може да се промени генерално

Не вярвам. Поне за себе си силно се съмнявам. То е като да се лъжеш сам. Променяш се, когато промениш светогледа си. Промяната на светогледа може да бъде съзнателна, да, но останалото просто я следва, не можеш да промениш държанието си без да имаш причина за пред себе си, на която да повярваш.

Думите имат сила, само ако ги изрече важен за теб човек.

Съдиш по себе си пак. Някои хора са доста по-чувствителни. А дори и на човек да му пука само за важните хора (тук не е до "трябва да му пука само за важните"), може да преценяваш някого като важен, а той теб - не. Или пък да е някой който умишлено иска да те нарани, след като сте се скарали, етц, етц, етц.

И си е до него да се усети докога да я кара с опитите и дали това е неговият живот, все пак.

Ще ми покажеш ли къде точно написах "На всяка цена и до последна капка кръв"? Че съм го проспал...

Същото. Да го издялкаш след сблъскването си с останалите е едно, да ти кажат, че така било и толкоз, е съвсем друго.

Да ти кажат, че така било и толкоз е ТОЧНО сблъсък с "останалите", всъщност. Дали кротко ше ти покажат нещо или ще се опитат да ти го натрапят грубо - това е винаги сблъсък на твоите представи с техните и неизбежно води до промяна.

Не вярвам. Поне за себе си силно се съмнявам. То е като да се лъжеш сам. Променяш се, когато промениш светогледа си. Промяната на светогледа може да бъде съзнателна, да, но останалото просто я следва, не можеш да промениш държанието си без да имаш причина за пред себе си, на която да повярваш.

Не, не е да се лъжеш сам. То е да си кажеш "в това не струвам, това не си харесвам, трябва да се/го променя" и да се опиташ да го направиш. Може от определен ъгъл или за известно време да има примес на самоизмама, но какво от това? Целта не е да се правиш сам на глупак, така че какво лошо има в нея? Едва ли човек може сам да си мисли злото и да крои интриги срещу себе си все пак ;)
И освен това да имаш причина за пред себе си, на която да повярваш, пак е волева промяна, което изобщо не съвпада с, цитирам, "Истинската промяна не става нарочно, нито съзнателно. "

За последното - естествено, че има хиляда и едно усложнения, естествено, че винаги е гадно, просто дадох пример за нещо, което може да успокоява донейде в такъв момент. И естествено, че не съдя по себе си, както не съдя *само* по себе си в нито едно от горните неща, независимо дали ще избереш да ми повярваш, или не. Ти от всички пък най-добре би трябвало да знаеш на мен колко ми пука от това какво говорят хората наоколо. Просто не е краят на света.

Не, не е да се лъжеш сам. То е да си кажеш "в това не струвам, това не си харесвам, трябва да се/го променя" и да се опиташ да го направиш. Може от определен ъгъл или за известно време да има примес на самоизмама, но какво от това? Целта не е да се правиш сам на глупак, така че какво лошо има в нея? Едва ли човек може сам да си мисли злото и да крои интриги срещу себе си все пак ;)

Хм, Мор каза, че да промениш себе си означава да промениш светогледа си. А то някак не става като си кажеш "От днес ще съм мил и оптимистичен, нищо че ме тресе депресията". Трябва да има нещо, което поне малко да те подтикне към споменатото състояние, само по желани не става. Иначе няма спор, че човек може да контролира донякъде личността си, но само в определена степен.

От друга страна това може да го направи САМО човек, който наистина пет пари не дава за теб. И макар пак да е гадно, донякъде притъпява усещането. Думите имат сила, само ако ги изрече важен за теб човек.

Вярно е, че когато го каже важен за теб човек боли, а когато не е такъв просто ти е някак тъпо. Обаче това не променя факта, че е обидно и необосновано, нали. Че дори да не наранява достатъчно, е удар под кръста, който не чустваш да си заслужил. Разбира се, след известно време си даваш сметка, че като въпросният човек е такъв ирелевантен злобар, може да ходи да се застреля бавно, нали, обаче в първият момент си е точно удар, който не разбираш откъде ти е дошъл.

Morwen wrote:Трябва да има нещо, което поне малко да те подтикне към споменатото състояние, само по желани не става. Иначе няма спор, че човек може да контролира донякъде личността си, но само в определена степен.

Не е съвсем така. Подтикът често е вътрешен, ти самият го искаш. Не като желание, а като избор, който виждаш за собствената си личност.
Контролът е в различна степен при всеки човек. Може би е по-точно да се нарече воля, а не контрол. Защото именно от волята идва и подтъка и в крайна сметка май се получава омагьосан кръг.