Ами и на мен ми харесва най-малко. Но пък някак си има свой си характер.
Значи, Manowar фенството ми мина няколко фази:
1. Сляпо обожание, до обожествяване чак.
2. После прослушах и други неща и установих, че доста голяма част от метъл феновете разглеждат Manowar като една от чалга групите на метъл сцената. Продължих да ги слушам, но ги възприемах като гилти плежър.
3. Послушах още повече метъл и ми стана ясно, че Manowar, колкото и да им е нелеп имиджа са музикално уникални (уж са пауър метал, ама винаги са ми звучали по-различно от останалите пауър метъл групи) и всъщност имат страхотни музикални умения. Спрях да ги приемам като гилти плежър, а като класика в жанра.
4. Загледах аниме и заебах метъла. Manowar продължиха да са една от групите, които си пускам от време на време. Всеки път като си ги пуснех оставах изненадана и очарована от това колко са яки всъщност.
5. Настоящата ми фаза: No regrets, no excuses. This band is one of the best. Period.
Мисля, че те ми форматираха операционната система така, че сега да си падам по шонен сапуни и прочее епични аниме тупалки.
Или пък още от малка съм си такава - пребозала съм с митологии и приказки и намирам концепциите за чест и прочее войнски достойнства и идеали за особено романтични. Кървавицата и секса са бонус. Та Manowar ми дават всичкото това.
