The Death of Melody

[Trip]

Да, щях да го пиша горе, но забравих -- качествени барабани са много трудни за подробно записване... аз се ослушвам за тия ghost note-ове като взломаджия всеки път. Иначе не знам, на мен мелодията ми е доста неопосредстван елемент. Готино преобръщане на мелодичните очаквания (подсъзнателни) ми е един от големите кефове в слушането. (Това с по-голям речник от звуци се променя, де, но аз нямам такъв, хаха.) Обаче за да сме на темата с оня от клипа, саунд дизайнът явно е още по-непосредствен, поради което и коментарът му за EDM-а.

Ей ги иначе три неща на тримата пичове:

https://www.youtube.com/watch?v=g68hQ4z ... U&index=10

https://www.youtube.com/watch?v=ZhSVwcR ... zU&index=5

https://www.youtube.com/watch?v=q0ZrF7taMHA

[Brimstone]

Аз заставам зад мненията на хората изказали се дотук, но и зад онзи коментар под клипчето, че цялата работа със "смъртта на мелодията" се дължи и на легални причини. Наистина мелодията, бидейки най-лесно разпознаваемия момент в дадена песен, може да бъде силен аргумент в съда при дело за права върху собственост и от целия тоя феномен произхожда и съответната плахост у иначе надарени артисти. Това е от една страна, естествено, че не изчерпва проблема, но е основен момент, поне при популярната музика. Капиталистическата "етика" е такава.

И Моридин казва, че липсва съзнателна посока на развитие. Не се обслужва някакъв естетически идеал, развива се капитал. Това което е най-отгоре винаги е парата. Тая система винаги е стимулирала застоя, защото се храни от него. Всяко по-радикално движение разтройва скалата и застрашава "нормалното" развитие. Погледнато от друга страна (системата не като ефект, а като мотив), тя задава темпо на прогреса. Тоест, за да има каквото и да е движение, в каквато и да е посока, всичко трябва да премине през нея и в тоя смисъл се явява като спънка, защото системата не се грижи за добруването на външни елементи, а само за своето.

Проблемът е етичен, защото изобщо допускаме системата да работи така и си позволяваме да сме колелца в механизма ѝ. Глобализацията пък създава едно толкова широко поле (може и да е реално, но може и да е само в представите ни), в което флуктуациите от икономически тип изглеждат почти невъзможни, просто защото навсякъде се уеднаквява стандарта. Навсякъде действа сила и контрасила, задълбочаване на социалните различия и борба за изравняване. Обаче докато задълбочаването засяга "по-съществени" житейски фактори, изравняването винаги се бори да го настига сякаш по линията на някакъв "по-незначителен" параметър. (Кавичките са, защото не съм сигурен, това може ли да се брои за действително явление или състоянието на нещата винаги е определено от субективната ценностна система на човека).

Осакатената продължителност на вниманието е дефект на всеки живеещ в информационната ера. Има средства за борба с нея, естествено (медитация, отшелничество), но ето че пак борим симптом, а не причина и вероятно тоя симптом ще се проявява периодично в бъдещето. Мелодията придава характер на дадена песен или поне определя характера ѝ в даден момент спред комплексността на композицията. Характерът пък издава идентичност, а идентичността си има различни степени, локални и глобални. Като колкото по-глобална е, толкова по-толерантна трябва да бъде една идентичност, за да съхрани съществуването си. Може да приеме елементи от целия свят, но в същината си трябва да остане безлична (безлична идентичност звучи ужасно, знам ) и това е идентичността на популярната музика.

[Moridin]

Това което е най-отгоре винаги е парата. Тая система винаги е стимулирала застоя, защото се храни от него. Всяко по-радикално движение разтройва скалата и застрашава "нормалното" развитие.

Абе не съм съвсем съгласен с това - напротив, капитализмът бута постоянно нещо да се иновира и дисръптва, че да може да изкласи над останалите и да привлече въпросната пара.

[Brimstone]

Това което е най-отгоре винаги е парата. Тая система винаги е стимулирала застоя, защото се храни от него. Всяко по-радикално движение разтройва скалата и застрашава "нормалното" развитие.

Абе не съм съвсем съгласен с това - напротив, капитализмът бута постоянно нещо да се иновира и дисръптва, че да може да изкласи над останалите и да привлече въпросната пара.

Добре, ъмм, как да го кажа. Стимулира едно невдъхновено движение. Хоризонтално, а не вертикално. Количествено, а не качествено.

[tigermaster]

Това за копирайта може и да не е напълно лишено от основание. Напоследък в полезрението ми влязоха доста безумни дела в това отношение. Рик Беато по въпроса:
https://www.youtube.com/watch?v=27NbNks2eg0
Беато е изключителен музикант, принципно това.

[The Dragon]

Аз заставам зад мненията на хората изказали се дотук, но и зад онзи коментар под клипчето, че цялата работа със "смъртта на мелодията" се дължи и на легални причини.

Динамичния обхват на песните е паднал значително

https://www.npr.org/2009/12/31/12211405 ... unds-worse

Нещата са основно технически, не легални .

[Trip]

Супер канал е Биатовският, там впрочем има нещо и по темата на Драгъна с промяната в технологиите на записване (ProTools/Autotune най-вече). Тия неща се отразяват в огромна степен, да. Но като са 3 тона на кръст и синтезиран бийт, разликите не са кой знае какви, де.

[Roland]

Това което е най-отгоре винаги е парата. Тая система винаги е стимулирала застоя, защото се храни от него. Всяко по-радикално движение разтройва скалата и застрашава "нормалното" развитие.

Абе не съм съвсем съгласен с това - напротив, капитализмът бута постоянно нещо да се иновира и дисръптва, че да може да изкласи над останалите и да привлече въпросната пара.

Това не е баш така. В изкуството нуждата от печалба винаги е водела до консервативна стагнация, защото всеки риск има шанса да не донесе пари, а формулата, която преди е носела, се счита за успешна.

[The Dragon]

Това не е баш така. В изкуството нуждата от печалба винаги е водела до консервативна стагнация, защото всеки риск има шанса да не донесе пари, а формулата, която преди е носела, се счита за успешна.

И да и не, стагнацията я измита лесно следващата печалбарска вълна. През 1992 целият свят реши, че му е писнало от хеър метъл и почна да слуша гръндж.

Историята на развитие на изкуството по социализма е доста по-трагична когато печалбата не беше основна цел.

[Roland]

Факт, но живеем в безпрецедентно бизнес ориентиран свят днес и по-иновативните проекти все по-трудно пробиват в мейнстрийма, за да окажат влияние.

[Dr. Horrible]

Изгледах клипчето, наистина е много хубаво обяснено. И аз като слушам новите песни по сити или дъ войс забелязвам как са напълно лишени от мелодии или как често са частични кавъри на някой стар хит, от който взимат просто дребно сегментче и го повтарят до безкрай.
Наистина живеем във време, в което многовековни разбирания се променят за по-малко от десетилетие и това се усеща във всички сфери.

Подкрепям всякакъв хейт по капитализма

[Litz]

Мен принципно любимите м саундтраци напоследък са ултра немолдични. Саундтрака на Мрежата ми е любимото нещо евър, както и оня дето го писал члена на Раиоглавата дето не е Том Йорк?

И обожавам Junkie Xl ,също прави интересни работа. И особено на Мрежата наистина го обожавам при все ненавистта ми към Крафтверк, което беше доста ужасно нещо.

Прочее в Берлин трагедията по клубовете е пълна, щото навсякъде пускат само тва безумно отвратително техно без нищо в него, дето една орда предрусали идиоти седят и стъпват от единия крак на другия и гледат като зомбита. То тва дори не е тупца тупца. Дъбстепа звучи прекрасно спрямо тва, дето ако не си на некви сериозни uppers, не се преживява. Най-безумното е, че някви хора обясняват как го слушат тва извън клуба, което вече не разбирам. Тва Boris Brejcha ми е непонятно. Тва в техноклубовете хората са толкова предрусали с екстази/mdma/кокаин, щото аз да кажа не знам как би се издържало без нищо. На ивенти на Parov Stelar примерно броят предрусали е доста по--незначителен от тоя на нещо с минимално техно като Борис Брежча.

[трубадур]

Я па кат див селяк шси го кажа, толкова ми е писнало от малоумната тъпа идея, че модерната музика е леш, всичко е ташак, компресията еба мамата на всичко и едно време се правеше истинска музика, че повече няма накъде. Тоя разговор се води от много отдавна. И въпреки това всяка година излиза едно такова клипче.

Изкуството си е ок, ако слушаш само дадена радиостанция или канал ще получаваш само там квото пускат. И тъй като в днешно време всичко е толкова фрагментирано е простотия дори да се говори за мейнстрийм, щото сега е лесно да си намериш ниши и напълно да игнорираш по-популярните течения. И трябва лично да си наложиш да им обърнеш внимание... че да им обърнеш внимание.

[Moridin]

Е, има разлика. Тук не се прави оценка, или ако се прави, не е тя фокусът. По-скоро се наблюдава обективен феномен и се търсят причини.

[трубадур]

Аз не мисля, че е обективно, защото още в началото почва с типичните глупости как музиката е xyz (щото даден авторитет му е казал тъй) и после се забърква в семантика. Музиката, бидейки толкова абстрактна сама по себе си, далеч не се ограничава до мелодия, ритъм, тон и хармония, щуротии като динамика, тембър и кво ли още не се взимат предвид. С други думи дори да затрием някой ден мелодията, което нема как да стане, ама дори да си причиним това, музиката ще си просъществува. Тия 4 елемента по принцип е добре да ги разбира човек особено ако иска да е композитор, но не са началото и края на възможно най-субективното изкуство.

И както други хора казаха - ебем ти и примерите. Още повече, че Били Айлиш сигурно има един от най-добрите поп албуми, с по-комерсиална насоченост, появявали се от доста време насам (което да сме честни, видеото не й отрича).

Мелодията като цяло, за да бъде добра, не е нужно да е безобразно сложна, и елементарна прогресия върши работа, како се вижда, все пак тия песни са хитове, и на много хора това им е достатъчно. И като нашият се изцепи с това, че мелодията не е използвана като "експресив туул" дори да я има, но бидейки проста за него се едно я няма, без да обясни точно какво разбира под това... ми, лемаво е. Все едно е в главата на създателите на тия песни.

И освен това нашенецът напълно игнорира приливите и отливите, които са често срещани във всяко изкуство. Всяко следващо поколение се вдъхновява, но и отговаря на това, което е преди него. Бтв, пичът дава пример с Джон Уилямс за добро нещо (което и е), а едва ли има човек, който да не е наясно с бруталното влияние, което Вагнер и Чайковски имат върхо него, дотолкова, че много от най-известните му произведения са на ръба да са директен копи-пейст от тях. Приказва за хип-хопа пълни глупости, сега има авангарден, алтернативен, мелодичен рап, и се пука от експеримент, дотолкова, че тоя стил сега е залят от рапъри, които могат и да пеят. И освен това, където не се семплират мелодични пасажи, се пишат понякога.

А какво имам предвид с приливите, нормално е ако за опрделен период от време имаш по-засукани и мелодични композиции, тия по теб да решат, че това не е за тях и да отидат в другата посока по-малко мелодия, по-проста структура, подор тях ще дойдат мелодичните и засуканите и така. Около тях ще се вихрят нон-стоп експерименти и през цялото време хората нямат да спрат да търсят собствения си звук и глас, а слушателите нещо ново и интересно.

Такова заклеймяване, особено в днешно време, където сме пренаситени от музика, която постоянно си мени тенденциите, мяза повече на "деда ти намери интернета и ся щи каже как стоят нещата".