Re: Препрочитане на Колелото на времето
Posted: Tue Nov 07, 2023 12:43 am
На мен главите също много ми харесаха. Като видях, че почваме с Ранд, по някаква причина се уплаших и си рекох, че ни чака същата мъка като с Егвийн от преди няколко седмици - сигурно защото очаквах "дворцови интриги". Грешах и бях приятно изненадан от това.
Така де, положителните впечатления не се отнасят към 33та глава. Целият разговор с Мин ми се стори доста нескопосан, притесненията на Ранд ме поуплашиха и мен, сценките с Аийлките в банята бяха дразнещи.
Но епизодът с Морския народ беше як и видяхме интересна страна на "тавиренстването". Мин ни даде и лек форшадоуинг за какво ще се случи по-късно (и как ползите и негативите от усукването на Шарката около тавирена се балансират - Ранд, да беше слушал изгората си по-внимателно!).
В главите с бунтовниците, Кацуан (как ѝ беше името на български?) беше капката катран в меда. Интересно, не ми беше дошло на ум, че бунтовниците явно наистина са твърде близо до Кайриен (че да могат седайките да са там заедно с Ранд), но дори сега този детаил не ми прави впечатление.
Бях пропуснал, че мъглата е Маша'дар - приписах, че цялата случка е просто мехур на злото и през ум не ми мина, че присъствието на Фейн предполага и друго (друг е въпросът, че имената на Моридин и Мордет ми се омешаха и ми трябваше четвърт страница време да зацепя грешката си).
В главата в Ебу Дар, Мат, уви, се прояви като същия задник, какъвто бе първите няколко книги. Каквото и да смята за Нинив, тя и Лан са му приятели, ужким. Веднъж не ги поздрави, че са се бракосъчетали, че вършеше и точно обратното. Голямо разочарование. Иначе правилно хлебите самата Нинив, че се опита да скрие премеждията си. И то едно, че искаше да скрие смъртта на двамата, които Мат ѝ беше пратил, но - дори по-малоумно, ако ме питате мен - се опита да скрие причината за тяхната смърт! Некво, някаква отстъпница мята белфир наляво и надясно - Нинив колкото и да е убедена, че тя е била основната цел, все пак е хубаво да знаят всички замесени в какво аджеба са замесени!
И накрая - нещо, което забравих да спомена миналата седмица, но то и сега е актуално, при все, че Матрим го повдигна като въпрос. Те (второстепенните) персонажи не само припадат и повръщат притеснително често, но и разни герои се превиват и търкалят от смях също нехарактерно често. В миналата петица Лан се заливаше от смях (?!?), аийлците често го правят и като цяло всякакви такива моменти (нали, плюс припадъците на второстепенните или зяпванията на първостепенните персонажи) ми идват твърде като карикатура и откровено ме вадят от текста.
Нещо друго, което забравих да спомена миналата сряда: най-сетне дослушах и пета книга и вече съм напълно наваксал! Беше доста странно изживяване в един момент, почти все едно Джордан така е замислил шестата книга - да ни пусне in media res, като постепенно да ни разкрива как се е стигнало до първата глава .
Така де, положителните впечатления не се отнасят към 33та глава. Целият разговор с Мин ми се стори доста нескопосан, притесненията на Ранд ме поуплашиха и мен, сценките с Аийлките в банята бяха дразнещи.
Но епизодът с Морския народ беше як и видяхме интересна страна на "тавиренстването". Мин ни даде и лек форшадоуинг за какво ще се случи по-късно (и как ползите и негативите от усукването на Шарката около тавирена се балансират - Ранд, да беше слушал изгората си по-внимателно!).
В главите с бунтовниците, Кацуан (как ѝ беше името на български?) беше капката катран в меда. Интересно, не ми беше дошло на ум, че бунтовниците явно наистина са твърде близо до Кайриен (че да могат седайките да са там заедно с Ранд), но дори сега този детаил не ми прави впечатление.
Бях пропуснал, че мъглата е Маша'дар - приписах, че цялата случка е просто мехур на злото и през ум не ми мина, че присъствието на Фейн предполага и друго (друг е въпросът, че имената на Моридин и Мордет ми се омешаха и ми трябваше четвърт страница време да зацепя грешката си).
В главата в Ебу Дар, Мат, уви, се прояви като същия задник, какъвто бе първите няколко книги. Каквото и да смята за Нинив, тя и Лан са му приятели, ужким. Веднъж не ги поздрави, че са се бракосъчетали, че вършеше и точно обратното. Голямо разочарование. Иначе правилно хлебите самата Нинив, че се опита да скрие премеждията си. И то едно, че искаше да скрие смъртта на двамата, които Мат ѝ беше пратил, но - дори по-малоумно, ако ме питате мен - се опита да скрие причината за тяхната смърт! Некво, някаква отстъпница мята белфир наляво и надясно - Нинив колкото и да е убедена, че тя е била основната цел, все пак е хубаво да знаят всички замесени в какво аджеба са замесени!
И накрая - нещо, което забравих да спомена миналата седмица, но то и сега е актуално, при все, че Матрим го повдигна като въпрос. Те (второстепенните) персонажи не само припадат и повръщат притеснително често, но и разни герои се превиват и търкалят от смях също нехарактерно често. В миналата петица Лан се заливаше от смях (?!?), аийлците често го правят и като цяло всякакви такива моменти (нали, плюс припадъците на второстепенните или зяпванията на първостепенните персонажи) ми идват твърде като карикатура и откровено ме вадят от текста.
Нещо друго, което забравих да спомена миналата сряда: най-сетне дослушах и пета книга и вече съм напълно наваксал! Беше доста странно изживяване в един момент, почти все едно Джордан така е замислил шестата книга - да ни пусне in media res, като постепенно да ни разкрива как се е стигнало до първата глава .