Книжен клуб за новели: Every Heart a Doorway - Seanan McGuire

[Dr. Horrible]

Здравейте отново след дълга пауза

Покрай пандемията и извънредното положение решихме, че сега е моментът да подновим нашия книжен клуб за новели. Избрахме Every Heart a Doorway на Seanan McGuire защото беше едно от по-популярните предложения, освен това някои вече я бяха чели и решихме да пробваме с нея.

Как ви се стори тази повест? Хареса ли ви? Какво ви направи впечатление?

По традиция давам тон на дискусията: на мен новелата ми хареса. Дори мисля, че от трите, които сме чели до момента, тази ми допадна най-много. Това на Сандерсън беше прекалено елементарно и смляно, а другото с Time War-а ми беше прекалено сложно и объркано, някакви красиви изречения от полу-несвързани думи и го спрях на 20%. Това поне го прочетох цялото

В коментарът ми ще има спойлери.

Мисля, че изказът на авторката е много добър. Умее да разказва невероятно увлекателно, дори на ниво изречение, показва обстановката много добре, вдъхва живот във всяка сцена. Пише емоционално - кара те да си спомниш някои неща, задълбава в емоциите на героите и ти напомня за твоите собствени емоции и пътувания... В това отношение съм много доволен.
Светостроенето също е много готино. Идеята за деца, които отиват в магически светове през портали, не е нищо ново - в самата новела са споменати Нарния и Алиса, към тях можем да добавим Питър Пан, Магьосникът от Оз и какво ли още не. Но все пак този нов прочит си носи свои уникални неща и наистина звучи готино. Много ми хареса това, че има две училища - едното за хора с лоши спомени от пътуването и едното за хора, които непрекъснато искат да се върнат. Много ми хареса мисията на директорката - да помогне на децата да свикнат с този свят, да се научат да живеят тук. Изобщо първите 30-40% от книгата бяха страхотни и много грабващи.
Това, в което новелата се проваля, според мен е сюжетът. Самата история почна добре - мислех, че наистина ще е за това как те се учат да живеят в нашия свят. Вместо това се оказахме със съвсем посредствена криминална мистерията, която ми беше толкова банална, че стоеше ужасно в така качествено написана книга. Много скучно и предвидимо - от километри си личеше кой е убиецът, нямаше никаква изненада. И съм остро недоволен от края, но за това след малко.
Героите ми бяха приятни, но не особено пълнокръвни. Реално всеки имаше по една личностна характеристика и всичко се въртеше около нея. Нанси искаше да е неподвижна и застинала и целият ѝ характер беше само за това, съквартирантката ѝ беше жива и пъргава, Джак беше човек на науката, гледащ логично и казващ гнусни неща... Мисля, че започнаха много добре, хубаво беше тръгнало с това какви са били световете им и защо там са се чувствали на мястото си, но просто като всичко тръгна да се върти около тъпата мистерия, книгата много заби. И героите не можаха да станат пълнокръвни - да имат личности извън бексторите им. Примерно Кейд беше единствения герой, който ми беше симпатичен, но какво мога да кажа за личността му? Беше... свестен и май любезен. Това е. Ясно, че в новела от 170 страници няма как да се развият пет героя и да станат сложни и пълнокръвни. И може би затова новелите не са моят формат.
На Нанси аз лично така и не ѝ разбрах арката.... Тя изобщо не порастна или не научи нещо в книгата. От началото искаше да се махне от този свят и да отиде да си живее в спокойния свят на мъртвите... Уж мина през определени неща, запозна се с нови хора, получи нова информация... И накрая пак искаше да се махне от този свят и си отиде да живее в спокойния свят на мъртвите. Тъпо беше. Да, имаше в последните страници някакво уж развитие - че се е научила да живее в този свят, поне частично - но в крайна сметка то става безсимслено, защото 1) това привикване не стана по време на книгата, а в епилога и 2) в крайна сметка тя направи точно същия избор, който би направила и на първа страница. Аз мога да приема идеята, че някои хора просто не могат да се научат да живеят в нашия свят и затова заслужават да идат в друг, но това не е идея за повест, а за разказ. Можеше да е разказ между 20-40 страници, за хората и пътуванията им, без тъпата криминална история, и щеше да е по-добре.


И така. Това са началните ми мисли. Доволен съм, но донякъде. Докато в началото си казвах "Ааааа, колко е яко, ще се запаля зверски, ще си накупя всичките книги, ще си ги събирам и ще си ги подреждам и ще ги снимам и ще ги препоръчвам на хората, йес, йес, новата от многото ми фанатични мании!", накрая вече си казвах "Абе яка е, ама добре, че не си купих цялата поредица предварително." И така. Авторката има страхотен стил и може да пише много добре, просто би ми се искало, ако чета нещо друго от нея, да е с по-хубава история.

[Killua]

Съгласна съм за мистерията. Всеки чел поне малко повечко неща ала Агата Кристи изобщо няма да се затрудни да разбере кой е Лошият. Но на мен ми хареса всъщност смразяващият елемент, който носеха убийствата, а не толкова самият whodunnit елемент. Смисъл, много бяха брутални, страшни и буквално ме притесняваше да чета късно вечер. И всичко това заради посочения от теб много жив изказ на авторката. На мен всъщност също най-много ми хареса именно това - самият начин, по който беше разказана историята Просто е кеф да четеш всяко изречение.

А следващата новела е за Джак и Джил и преживяванията им преди да се върнат в нашия свят - техният предишен живот и развитие са ти на практика разказани в 2 изречения в Every heart A Doorway, но това го виждаш после във втората новела разгърнато в ретроспекция и виждаш пътя, по който са стигнали до Джак и Джил от първата новела. Може би ако прочетеш всички новели, усещането ти за липса на развитие на героите ще се промени (аз съм чела засега само първите две, та не съм сто процента сигурна, че после ще я има Нанси и ще я развиват допълнително, но предполагам). Но при всички положения са новели и не е като 7-томна тухла, разбира се Просто моето усещане поне досега е, че тези новели са нещо като (напълно самостоятелни и по-големички) глави от по-голямата история.

Аз се затрудних с това да разбера добре каква точно е ситуацията на Кейд, между другото. Тоест - той е биологично момиче, което бива извикано в неговия свят, където обаче започва да се чувства и действа като момче, включително там бива обявен за наследник на гоблин кинга или къвто там беше, което е мъжка роля някак, и именно този акт разкрива, че той всъщност е момче отвътре и го изпращат обратно? Защото искат момичета, а той се държи като момче? Или е нещо друго... Няколко пъти ги четох тия абзаци, но не бях ужасно сигурна дали съм разбрала правилно.

[aiva]

На мен лично повестта не ми хареса особено, така и не успя да ме грабне или заинтригува. И главната причина за това е, че принципно не обичам дълги и прекалено детайлни описания. Това си е моето лично предпочитание като читател, но предпочитам нещата поне до някъде да са оставени на въображението ми, а не всеки малък детайл да е наличен в текста.
А тук има толкова много описания. Абсолютно всеки герой се появява за първи път придружен от детайлно описание на това какви дрехи носи, какви обувки, какви бижута, как си я направил косата, какъв му е overall vibe.. И не говорим за две-три изречения, а за цели абзаци. А като героя се появи малко по-късно и се е преоблякъл, това описание е повторено за новите дрехи, в някои случаи ни е напомнено какви бяха предните дрехи и дори има сравнение между двете опции. Особено натрапчиво е, когато виждаме близначките за първи път, понеже първо имаме изключително подробно описание на едната и веднага след това същото нещо повторено за другата и просто четеш сумати количесто описания едно след друго. Ок, they're the same but different, това може да се покаже и без да изследваме тоалета им в такива детайли. И всъщност после ни е обяснено как и защо са различни близначките. Не мисля, че всичките тези неща са нужни, единственото за което допринесоха при мен, беше, че ми създадоха усещането за липса на каквото и да е история или действие и ми стана скучно. Интересно ми е защо е подходила така за облеклото, а в същото време описанията на различните светове са много по-стегнати и живи, разчитайки много повече на въображението на читателя.

Нещо друго, които ме спъна и ми създаде усещането за липса на история, бяха повторенията на информация, която ние вече имаме. Например, веднъж Елеанор си мисли как изглежда на 60, но всъщност е на 100, защото другият свят е забравил стареенето й. Две глави по-късно Kade обяднява на Нанси, че Елеанор изглежда на 60, но всъщност е на 100, защото другият свят е забравил стареенето й.

Реално историята започва на първият учебен ден на Нанаси, демек вторият ден от началото на повестта, и 38мия процент според моя киндъл. Всичко преди това е set up, състоящ се главно от описания и преповтаряне на информация. Това е много като обем от творбата, аз вече бях загубила интерес по това време. Самата история беше ок, ако и доста предвидима. Но тонът й беше странен. Като цяло новелата ми се стори доста детска като история, тон, герои (дори и възрастните се усещаха като деца, което е може би нарочно).. и изведнъж после говорим за вибратори?

Но ми хареса как на края Нанси откри своята врата, това беше хубаво измислено според мен. Беше много задоволително разкритие, че за да избере между двата свята, тя трябва първо да открие мястото си в нашия свят, да намери и избере сама своето бъдеще тук.. и да сравни другия свят с това конкретно бъдеще и тогава да прецени кое ще я направи по-щастлива и удовлетворена. Защото не можеш да сравниш една конкретна и една абстрактна идея.

Също така какво беше това за "boys will be boys, unlike girls they're loud so we notice when they're gone"? Каква точно характеристика на разликите между половете е това и от кога момичетата са тихи (в голяма част тук говорим и за деца все пак)?

[Dr. Horrible]

@Killua според мен историята на Кейд беше такава: той си е роден момиче, Кейт, но на дванайсет години минава през вратата. И там в онзи свят докато пораства осъзнава своята идентичност, че всъщност усеща себе си като момче. Извършва разни приключения, обявен е за наследник на Гоблина, или каквото там беше, но в този свят хората са трансфоби и го гонят, защото са искали принцеса, а той отказва да бъде принцеса. И се връща вкъщи, но отново на 12 и в рокля. И родителите му не приемат неговата идентичност. Поне аз така го разбрах.

@aiva и на мен, честно казано, изобщо не ми се стори смислено обяснението защо има повече момичета в училището. Явно авторката е искала да направи някакъв коментар за сексизма и как хората са по-благосклонни към момчетата, но просто не се е получило. Това "unlike girls they're loud so we notice when they're gone" ми стои странно. Защото (особено в по-сексистките общества) момчетата имат по-голяма свобода на движение - могат по цял ден да си се скитосват по улиците и полята и да се върнат късно вечерта и родителите го приемат за нормално, а момиченце ако изчезне за половин час или - недай Боже - излезе някъде само - става голяма драма. И то цялото нещо поначало е сбъркано - то през вратата се минава за секунди, какво значение има доли ще го забележат родителите след две минути или след час, като детето вече е минало, защото "we notice when they're gone" да е аргумент? Това, че дадено събитие се забелязва от хората по-бързо отколкото друго събитие не би трябвало да влияе на честотата, с която събитията си се случват по принцип. Изобщо, не ми стана ясно защо са повече момичетата. В смисъл - може би те по-често не се чувстват на място в този свят, затова имат по-голяма склонност да пътуват и да се пренасят в други? Това може да е обяснение, ама в книгата не беше дадено точно това.

[трубадур]

Никой ме не вика, ама аз да си кажа, щото това явно ми държи вода вече 4 години. Мисля, че това и беше нещото, което ме накара ептем да отеба секви литературни награди и пр. ама явно важно е да имаш неква идея малко по-така, без значение качеството на текста. С бързочетивната модерна драскаческа практика много не се имаме и толкова ми е писнало от директно казване на кой какво знае, прави, мисли и т.н. Не може в прав текст така да си шляеш, подобен начин на писане ме отблъсква повече, отколкото би трябвало. Нещо като проблема ми с наратори във филми/сериали е. Директна патерица е и без него е много по-трудно, но направено качествено вдига летвата като стой та гледай.

И в същото време да го омешаш с типичното за доста голяма част от класиките детайлно обяснения на кой как изглежда и какво носи, с други думи каквото вика @aiva такъв крив ми вкара, че накрая книжлето го ползвах за подпъвхане под врата да не си откина пантите, докато вися на нея. Въобще толкова повторения, влачене с ненужни описания, експозиция на кило и то по най-грозния възможен начин.

Отдалеч личи, че е само нищене на концепция и изглежда новелата печели сърцата щото е по-отвоерна към нестандартните ориентации, повече че ги споменава, ся знам ли я колко е адекватна репрезентацията, а и не е като да ми дреме, след като историята и героите копаят дъното. Ако се разглежда като дива пародия на всичките ян адълт даскалски премеждия с ебаси шарения кастинг, където всичкото человек избива на карикатура повече щеше да се ядва, но не изглежда да не се взима насериозно. С други думи - много тъпа и разочароваща работа.

Оценвам садизма обаче и колко на никой не му дремеше, че народът мре край тех, напомни ми на мойто училище

[Dark Cloud]

Накратко: новелата по-скоро ми хареса, беше ми разтоварваща.
Надълго:

За мен новелата беше приятна основно поради две причини: чете се бързо и леко, и не е претенциозна. Не е някакъв литературен шедьовър и си има проблемите (ще стига до тях), но четенето ми беше достатъчно приятно, за да имам интерес да започна следващата част. Ако трябва да я опиша на някой, ще кажа "Абе нещо като Хари Потър с няколко брутални убийства".

Хубавото - хареса ми научния подход към различните светове, в които децата попадат, и опита за систематизирането им. Както Доктора, харесах идеята за двете различни училища и уточнението, че има други такива по света: без тези неща оставаше една голяма логическа дупка, което обикновено ме дразни.
Не знам дали точната дума е увлекателно, по-скоро бих казал че авторката пише много достъпно - затова и страниците летят една след друга.

За сюжета като цяло съм снизходителен заради обема на новелата. Да, може да се вмъкне повече действие за сметка на по-малко сетъп и обяснения (особено в началото), но и в сегашния си вид работи за мен. Може би ако имаше едни 50-60 страници отгоре, щеше да има място за по-подредена история и пълнокръвни персонажи. Защо това не се е случило, вече не мога да кажа.

Лошото - персонажите наистина бяха недоразвити. Всеки стоеше по-скоро като пример/отражение на света, в който е бил, а не човек, който е преминал през нещо невероятно и се опитва да приеме сегашната си ситуация. Дори героите, които получиха повече внимание, нямаха някакво особено израстване. Кейд си остана... Кейд, един персонаж за който запомняш, че е мил и отговорен, но иначе безличен. Джак беше може би най-интересна, просто защото "mad scientist in training" е интересна роля само по себе си. Нанси си завърши "off-screen" видяхме я буквално за два-три дни, правеше се на статуя при всяка по-напрегната ситуация, после тайм скип и "Аз се научих да бъда себе си и в този свят, сега вече наистина съм готова да се завърна у дома". Не знам, това специално ми беше малко незадоволително. Ако се окаже, че нейната врата е от постоянно отворените и тя има някакво участие в бъдещи новели (връща се да помага в разни ситуации, а у), май ще ми хареса повече.

За "момчетата са по-шумни и усещаме като ги няма" - и на мен това ми беше доста meh обяснение. От гледна точка на авторката ми звучи като "Абе, не ми се пише male POV/male characters, ще сложа тука едно бързо обяснение защо почти няма такива". Ако във всички книги от поредицата ситуацията е същата, ще го приема като потвърждение че съм прав. За мен това всъщност е по-добрия вариант, ако алтернативата е лошо написани/неразвити мъжки персонажи (много мъже-автори правят точно това със женските си персонажи).

Та, така. Ще прочета и втората книга, най-малкото за да видя дали има позитивно развитие спрямо първата, или носи същите проблеми.

[Roland]

Първо, само да споделя, че май съм единственият тук, който е чел всичките пет повести излезли до момента, та ми е трудно да оценявам първата сама по себе си. Честно казано на мен тя ми беше по-малко интересна от следващите, но без сетъпа в нея от тях няма много смисъл.

@Killua и @Dr. Horrible. Идеята не е, че Призмата е трансфобски свят, а че е екстремен ред, т.е. всичко трябва да е по правилата. На тях не им е проблем, че Кейд е транс. Проблем им е че не е това, което те са отвлекли първоначално, т.е. че ги е "измамил". Това пак е алегория на трансфобията, естествено, но на чисто сюжетно ниво не е толкова буквално.

За мен мистерията беше без значение, но за протокола - аз си нямах идея кой е убиецът. Според мен важното в тази книга/поредица е резонансът между човек и свят, било то нашият или измислените светове зад вратите. Затова и не само не ми е проблем, но и ми харесва, че персонажите са отражения на тези светове. В основата си, Every Heart a Doorway е приказка, не реализъм. Нямам нужда героите да са многопластови, а да резонират с историята, което те за мен определено правят. Тематичният елемент е достатъчно силен, за да ми компенсира едноплановостта на образите и даже бих казал, че работи БЛАГОДАРЕНИЕ на нея.



Иначе, за заинтересованите от поредицата като цяло, книгите следват шахматен модел: сюжет/предистория/сюжет/предистория/сюжет/(предстояща) предистория. Всяка нечетна част е някаква форма на продължение на предходната. Всяка четна е предисторията на конкретен персонаж, когото сме срещнали в нечетните.

Втората книга е за Джак и Джил и е ВЕЛИКОЛЕПНА! Абсолютно любима ми е и не мога да я препоръчам достатъчно. Стилово, сюжетно, тематично, това е една от най-добрите книги, които четох миналата година.

Третата е ново приключение с Кейд и една нова героиня начело, но свързана със Суми. Там са най-много развити взаимоотношенията между световете и като цяло космологията на тая вселена.

Четвъртата е за пътуванията на Лунди до Пазара на Гоблините.

Петата е продължение на приключенията на Джак и Джил в настоящето, след завръщането им в Тресавищата.

[aiva]

Съгласна съм с Роланд за (не)важността на мистерията. Аз много харесвам криминални истории и съм много критична към неща, които имат претенциите да са такива. Every Heart a Doorway просто не ме остави с впечатление за такава история и съответно не я разглеждах като такава, докато я четях, приех този й аспект повече като фон, отколкото като главното нещо в творбата. Така че това, че ми беше ясно кой е извършителят и каква е мотивацията му, не ми беше много проблемно. Макар че мотивацията беше ненормално очевидна, буквално във същата сцена, в която намираме първото убито момиче, Нанси разсъждава в продължение на няколко абзаца за невероятно сръчните и прекрасни ръцете на Суми. Сега, вярно, че е все още във шок, ама това момиче тя го познава от буквално 24 часа, голяма част от които те не прекарват заедно, колко пък да е забелязала, че това е най-ценното у Суми. Както и да е, тук може би и късият формат е плюс, понеже не трябва да прекарваме прекалено много време с героите, докато те наваксат.

За "момчетата са по-шумни и усещаме като ги няма" - и на мен това ми беше доста meh обяснение. От гледна точка на авторката ми звучи като "Абе, не ми се пише male POV/male characters, ще сложа тука едно бързо обяснение защо почти няма такива".

Само че тя има мъжки персонаж, момченцето със скелетите, да не говорим, че има транс и асексуален персонаж също. Така че ме съмнява това да е причината. По-скоро наистина се е опитала да вкара някакъв доста несполучлив коментар за сексизма.

[Roland]

Аз бтв изобщо не мисля, че е неуспешен, но може би е малко по-фокусиран върху американската реалност. Сексизмът тук почва от много ранна възраст, "ролите" на момчетата и момичетата са много тясно фиксирани в някои по-консервативни части на страната. Не можете да си представите просто каква драма беше, когато Таргет - една от най-големите ни вериги всичкозини - реши да интегрира играчките "за момчета" и "за момичета".

Втората новела, впрочем, има доста интересни коментари за това. Родителите на Джак и Джил са тотални уроди и "ролите" са безкрайно важни за тях.

[Dr. Horrible]

Аргументът "реалността в САЩ е такава" според мен в случая не работи, защото съм убеден, че при все стриктните идеи за полови роли, момичетата не са над 95% от изчезналите деца в САЩ, тоест оставяме реалността настрана и гледаме логиката на книгата. А тя действително е неубедителна. Авторката можеше да каже "Никой няма идея защо момичетата по-често намират портали" ако не ѝ се е занимавало да обяснява, можеше да каже "Живеем в реалност, в която момичетата по-често се чувстват отхвърлени и неприети, затова по-често откриват портали за други светове", ако искаше да направи коментар за сексизма и половите роли в САЩ. Но това "Момичетата изчезват много по-често, защото момчетата са шумни и забелязваме, когато ги няма", което е дадено в текста, е слабо обяснение.
Сега, текстът е достатъчно силен и стойностен, а стилът и мисълта на авторката - достатъчно добри, че да могат да понесат малко критика, когато не са съвършени.

Като гледам повечето хора тук или вече са започнали втората книга, или минимум имат намерение да я започнат скоро. Аз не знам дали съм достатъчно надъхан. Можете да дадете мнения в тази тема, като понапреднете.

[Demandred]

Оказа се, че съм забравил новелата повече, отколкото очаквах, и сега правя цялостно препрочитане, а не само скиминг, но ще се включа в дискусията довечера или утре.

Но и на мен ми направи впечатление, че обяснението за малкото момчета в училището е напълно нелепо.

[Martix]

Прави бяхте, чете се адски бързо. Ама който е броил тея 170 страници май е свикнал да чете на хладилни бележки, новелката едва ли има и 60 страници.

Приятна беше, но май се хайпнах твърде много и останах някак ъндъруелмнат. Ако я нямаше цялата мистерия с убийствата можеше да стане интересно, но в толкова страници авторката не е могла да събере и плот, и светостроене, и герои, и в резултат нямаме нито едно от трите неща.
Плота е съвсем бланкетен (наложи се да гугълна превода на formulaic, това получавате), цялото нещо се развива за горе долу 3 дни, без никакви интересни събития, почти липсват plausible suspects, и съответно извършителя става ясен по-рано от нужното.
Героите са неразвити и скучни, въпреки уж интересните си концепции. Защо са подходящи за световете си така и не разбираме в по-големи подробности от "обича спокойствието и да стои неподвижно" или "обича да язди облаци". Края с Нанси също беше малко wtf и се чувстваше все едно е сложен само и само за да може главния герой на новелата да получи хепи енд (което само по себе си е проблемно и показва доста елементарно разбиране на израза хепи енд).
Светостроенето е на пръв поглед интересно, но изпъстрено с дребни фалове като споменатото по-горе обяснение за момчетата, или пък странните правила на магията (магическата наука на Джак не работи в нашия свят, но скелетната магия, ритуалът на Джак с ножиците или физическите изменения у хората работят). Самите светове също не бяха особено интересни. Почти липсваха готини охарактеризиращи моменти (описани бяха поне 5-6 различни свята, и единственото по-оригинално описание, което забелязах да страни от стандарта поставен от Пиксарските филмчета беше детайла, че в Halls of Dead Нанси е трябвало да се научи да поема храната пасивно без да преглъща).
Готина беше и идеята, че в модерното общество срамежливите интроверти всъщност са стандарта, а истинските ауткасти са екстровертните красиви и смели деца. I relate to that.

Доста по-добра е от друга подобна творба, която четох наскоро (Epilogue), но не с колкото се надявах.
Като самостоятелна творба е слабичка, но като начало на поредица е добре и със сигурност ще продължа с другите някога.
6/10

[Matrim]

С леко закъснение, нека да се включа и аз. Новелата се чете лесно, увлекателна е, но като цяло ми остави впечатление за въведение в поредица, която нямам желание да продължавам да чета. Световете, до които водят вратите са най-интересният елемент, само че присъстват само като кратки преразкази на преживелици. Съгласен съм с вече изказаните мнения, че мистерията е доста зле - имаше ли някакво пропуснато от мен обяснение за това как Джил съумя да извърши невъзможни за необучен човек неща като изваждане на мозъка от черепа на труп?
И като цяло, твърде yоung adult ми дойде книжката, с разни сдъвкани послания, постна главна героиня, която беше малко повече от кибик в по-голямата част от книгата и добре изчислена репрезентация на малцинствени групи. На места имаше странни внезапни преминавания от една гледна точка към друга без дори един празен ред или друг ориентир за читателите, явления, което обикновено виждам най-вече във фенфикове. Не съм много впечатлен от стила, на авторката съм чел една друга книга, но и тя до такава степен ми се видя посредствена, че трябваше да проверя в Goodreads дали наистина от нея и как точно й беше заглавието (оказа се, че е Rosemary and Rue). Подозирам, че май писането й не пасва много на вкусовете ми.

Моментът, който най-много ме впечатли беше разкритието, че порталът на Лориел всъщност през цялото време си бил в дома й, но бил малък и незабележим. Елегантно поднесена трагедия.

Плота е съвсем бланкетен (наложи се да гугълна превода на formulaic, това получавате),

Аз бих казал шаблонен, не бланкетен.

[Demandred]

Довърших препрочитането и аз. И на второ четене ми хареса доста, но не бих казал, че е шедьовър. Макгуайър винаги пише увлекателно, има и отлично въображение за създаване на интересни сетинги и концепции, но в повечето случаи някъде към средата сюжетът започва да издиша, и развръзките често са ръшнати и неособено интересни. Every Heart a Doorway не e изключение в това отношение. Съгласен съм с почти всичко, което @Dr. Horrible е написал в първия си пост. Началото е страхотно, но като почват убийствата, по-интересните неща остават на заден план за сметка на доста скучноватата мистерия. Плюс това фактът, че дори след две убийства в толкова кратък период почти никой от учениците не пожела да се върне временно при родителите си, беше доста WTF. ОК, родителите им не ги разбират, затова те предпочитат компанията на други тийнове с портални преживявания, обаче при тези обстоятелства човек би очаквал огромната част от тях да се приберат вкъщи поне временно и да си комуникират с дружките от училището от разстояние.

Определено бих предпочел да видя как Нанси би се адаптирала към училището в по-продължителен период при по-нормални обстоятелства, а не всичко да се случва за няколко дни.

Като цяло идва с една идея повече YA за моя вкус, родителите на всичките деца са тотално неспособни да им помогнат и разберат, а възрастните в училището са абсолютно безполезни по време на убийствата.

Но определено ще подхвана скоро новелата за Джак и Джил, те бяха най-интересното нещо тук.

[Roland]

@Demandred тя дори на езиково ниво е порядъци по-добра. Тъпо е, че не е тя тая с всичките награди.