Няма да говоря за "политкоректността" (измислен буугимен) или това кое било мъж или жена. Тия разговори има да се водят още с години, ще се правят грешки и от двете страни, но фактът е, че "менструенти" вероятно НЯМА да бъде нещото, което ще събори човешката цивилизация, дори в крайна сметка да се реши, че това е правилната дума. Пък и докато това стане правилната дума, вероятно на всички ще ни е минал припадъкът.
Искам да обърна внимание на нещо, което @Moridin каза, защото е аргумент използван от нашите бели супремасисти:
Само по себе си, това звучи супер. В Китай сегашното младо поколение дори не е чувало за кланетата на Tienannmen Square, защото правителството го е изтрило от историята.Moridin wrote: ↑Thu Jun 11, 2020 11:46 amАз също смятам, че заличаването на историята не е просто излишно и неприятно, а е директно вредно баш за каузата, която се опитва да прокламира. Ученето от грешките е фундаментът на човешкия опит. Едно е да интерпретираш и реинтерпретираш случилото се в миналото спрямо моментната снимка на ценностите и научното познание. Съвсем друго е да го заличаваш и да губиш представа как се е стигнало да настоящите ценности и познание. Това всъщност стимулира именно съживяването на проблемните събития от миналото като нещо ново, което заслужава the benefit of doubt. Всъщност не заслужава, но понеже си позволяваме да забравим какво е миналото (и че то не е чернобяло никога), падаме жертва на него в нови дрехи.
ОБАЧЕ
Историята е процес, не физически обекти. Историята е социален конструкт, базиран на артефакти от миналото, като документи (хартиени, видео, аудио, дигитални), архитектура, изкуство и т.н. Оттам насетне как тази история се разпространява, зависи от хората. Има ли я в учебници? Ако да, в каква светлина е поднесена? Какъв е фокусът? Какъв е изводът? Историята не е обективна реалност, а художествена измислица, базирана на обективната реалност. И от едно доста дълго време насам доста голяма част от света разказва супер цензурирана история, в която белите хора доминират всичко. Не защото нищо друго не се е случило, не защото белите хора не са правили повече грешки от тези, за които знаем. А защото белите хора са били начело на разказването на тази история.
Няма нищо лошо в това човек да обърне поглед навътре и да анализира каква точно история разказва и каква е целта на този разказ.
Паметниците не са "история". Паметниците са тържество. На човек, идея, събитие. Нашите расистки боклуци в САЩ квичаха, че да се събарят паметниците на конфедерационни генерали, било "изтриване на историята". Но тези конфедерационни генерали не са премахнати от учебниците по история, или дисертациите на историците. Те са си неотменима (и неумолима) част от историята. Това не означава, че трябва да празнуваме постиженията им.
Малко и по въпроса за класиките. Кое е класика и кое не е, се променя с времето. Има моменти, в които нравите и разбиранията ни за морал се променят до степен постиженията на дадено произведение да не могат да компенсират недостатъците му. Тъй като всички, пишещи в тази тема, живеят в държави, където все още нямаме правителствена цензура като в Китай, не може наистина да се говори за цензуриране. Но да, в даден момент разни "утвърдени" класики спират да са класики. Не знам доколко Отнесени от вихъра има такъв проблем, не съм я чел, не съм гледал филма, нямам интерес. Знам защо хората се оплакват от историята.
Но айде да не се правим, че някой тук е арбитър на "класичността". Щото съм убеден, че каквито и критерии за нея да можем да измъдрим, те ще покриват и неща като Майн Капмф примерно, която всички надявам се сме съгласни, че не е "класика".
В добавка, като стана дума за изтриване на история. Не-белите хора са писали книги през вековете. Композирали са музика. Рисували са картини. Сгради не са имали много шанс да планират, по очевидни причини, но и това са правили. И ако искаме да знаем за тези постижения, трябва да положим конкретно усилие. Понеже те в голямото си мнозинство не са считани за "класика". Не се учат в училище (или ако се, са ЕДИНИЯТ пример). Не са част от мейнстрийма. Разбира се, най е лесно да се каже "еми ако са били достатъчно добри, са щели да останат". Но мисля, че вече сме видели достатъчно от света, за да знаем, че това просто не е вярно. На всяка крачка се поставят пречки, навсякъде има gatekeepers, които са основно бели.
Резултатът е тази тема, където хората страдат трагично от ЦЕНЗУРАТА на някакъв тъп плантаторски филм отпреди девет милиарда години, но шансът да могат да изброят десет чернокожи автора на фантастика или фентъзи без гугъл, е съмнителен.