- Capture.PNG (293.4 KiB) Viewed 7861 times
Историята има всички шансове да бъде класирана като сладникава, абсурдна и съшита с бели конци: Шон Мърфи е аутист в по-сериозната част от спектъра, да речем с две идеи по-лека форма от Рей Бабит и с около десет идеи по-тежка форма от Шелдън. Диагностициран е и със синдром на саванта, което е вече абсурдно, защото ако беше истина, щеше да е напълно нефункционален. Както и да е де. Става хирург (не е ясно как въобще успява да завърши, предвид абсолютната му неспособност на нормално общуване) и под закрилата и давлението на наставника си доктор Гласман започва стаж в голяма болница в Сан Хосе. И там започва да открива себе си, да се учи да общува, да открива любовта и прочее.
На теория, гррр.
На практика, след като изгледах първата серия, актьорската игра на Фреди Хаймор ме остави така:
По принцип ужасно се дразня на нелогичните и абсурдните неща, а по-нелогично и абсурдно от това човек със сравнително тежък аутизъм да е завършил медицина и да е хирург специализант трудно може да се измисли. Е, да де, знам, че Бойко е премиер и прочее, но пък той не е аутист, а е кретен, но е също толкова нелогично, пък е факт. Ениуей. Реших да гугълна и да получа информация и така разбрах, че оригиналният франчайз е корейски. Дръпнах корейския сериал и с писъци избягах на шеста серия. То не са глупости, не е преиграване, даже и блещенето с очи го имаше, дето е характерно уж основно за Боливуд. И се оказа, че Дейвид Шор може да извлече златото от практически всяка тиня, която му попадне в ситото.По принцип съм забелязала, че народът много се впечатлява всеки път, когато някой изпълнява роля на човек с психично заболяване. Само че играта може да е от Леонардо ди Каприо в "Гилбърт Грейп" до Йоана Буковска в "Есенна соната". В този смисъл превъплъщението на Хаймор е просто зловещо реалистично. Както споменах, проверих корейския оригинал. Там са сложили някакъв аниме герой: висок, красив и завършен олигофрен, който за да покаже, че има проблеми, само дето не ходи с табела "аз съм куку". Ужас. После видях, че понеже американският сериал е станал изключително успешен, турците са дръпнали франчайза и са започнали своя версия уж по корейския вариант, но всъщност доста плътно дебнат американския. Танер Йолмаз обаче много точно следи какво прави Фреди Хаймор и се стреми да прави точно същото. Смях се със сълзи. Ще ви пусна два откъса тука, че дано ме разберете какво имам предвид.
"I made a REBOA":
https://www.youtube.com/watch?v=gryXA286Sws
"REBOA yaptım":
https://www.youtube.com/watch?v=5hof8LTETHU
Та ше ми е кеф ако някой още го е гледал, да сподели.
P. S. Понеже не разбирам доколко е станало ясно, да уточня: сериалът много ми харесва. Фреди Хаймор от дете е невероятен, а в момента кърти и разбива. Толкова впечатляващо играе, че когато го гледах в някакво интервю, чак се стреснах, като видях колко нормално се държи. Житейските ситуации са много реалистични, всичко е толкова истинско, че чак боли. Обичам Шор и искам да пренаправи ГоТ от шести сезон до края.
Забавно е как се проявяват националните специфики в интерпретациите на уж един и същ оригинал. Корейските или японските сериали също си имат особености, които човек трябва да приема като даденост, за да може да им се радва.
Главната героиня ми е крайно неприятна, самото шоу колкото и да опитам да го загледам, просто не успява да ми привлече интереса... Не, никак не е моят. Може би щото го почнах заедно с Хаус, а там летвата си е наистина висока, и... Не знам. Неприятен ми е. А Мередит постоянно ми прилича на влечуго, въобще не мога да разбера какви асоциации правя, честно.
Друг як момент - прибързаният брак на човек, преживял рака и решил да живее истински (тм) изведнъж се оказа не цветя и рози, а каквото си е всъщност - авантюра със съмнителен изход.
