ShadowDance

Напоследък кисна по доста време по разни кинофоруми на IMDB.com, и забелязах, че повечето хора правят разграничение между своя любим филм и този, които смятат за най-добър сред гледаните от тях. Което за мен лично е доста нелепо. Обикновено аргументацията е "Х е най-добрият филм, защото технически е перфектен, освен това 2345617 критика го имат за адски велик", което за мен значи липса на увереност в собственото мнение и влияние на авторитети. Все пак оценката винаги е субективна, каквито и псевдокритерии за обективност да слагат критиците. Всеки трябва да си държи на мнението, колкот и погрешно да се струва то на останалите.

Както и да е, след този увод следва логичния въпрос вие лично на чия страна сте в този спор - на моята или на погрешната?

На твоята. И аз съм спорил навремето по тоя въпрос. Според мен дори да признаем, че един филм е добър по някакви псевдообективни критерии на "разбирачите, дето се занимават с това", то всичките му такива ми ти качества отстъпват пред простичкия факт, че за да е добър, трябва аз да реша, че е добър, а то си е комплексна работа, чиито компоненти не са най-важното сами по себе си.

Аз си мисля.че хората трябва да правят разлика между филми,които харесват и филми които са добри.Аз например не оценявам филми,в които участва Леонардо ДиКаприо.Просто не ме кефят без значение,дали се казват "Титаниk","Хвани ме ако можеш",или някой друг филм.Знам че филмите са добри,но не мога да ги понасям.Dруг пример е,че много харесвам филми с комиксови герои.Харесвам Punisher,Hulk,Daredevil,макар да знам,че са супер тъпи.Ей тва ми е мнението(надявам, че сте ме разбрали).

Аз съм напълно съгласен с Мор.

Да дам и аз едно рамо на Мор , както се казва на мен и "Отмъстителите" ми беше харесал адски много, пък той обективно погледнато не представлява кой знае какво ...

Ми аз пък ще ви подложа на всичките крак, защото изхождате от грешна и едностранна позиция. Не е задължително при това разграничение "най-добър" да значи "Казват, че/обективно погледнато излиза, че/критицита твърдят, че" и т.н. Аз имам филми (игри, книги, ръкавици), които по някакъв начин ме кефят повече от други, но обективно съзнавам, че другите са всъщност по-добри. Това не значи, че въпросните не ме кефят примерно също страшно много, но просто има нещо, което е светнало в правилния момент в другите и са ми се запечатали по друг начин. И за да не се ядем за дефиниции на "любим" и "най-добър", което, нали, ше утрепе сякъв спор наред с пъстървите, просто ще дам...

Пример - Ghost in the Shell VS Vampire Hunter D

Ами първото е философско кино, смислено, стойностно, силно и невероятно въздействащо. Обожавам го. Вторият обаче... Ами може би защото ми беше първото аниме, може би заради божествената анимация/музика/атмосфера и т.н, обаче ако ме питат за любимото ми аниме, няма да кажа GitS, въпреки че се прекланям пред него като дърт толкинист пред Властелина. Ще кажа VHD, въпреки че, убийте ме, няма нито един елемент, в който той да е по-добър от Призрака и всъщност на малкото му пръстче не може да стъпи (ок, преувеличение), спрямо критериите, според които аз определям добро или лошо кино.

И това всичкото са си мои усещания и възприятия, които нямат нищо общо с това кой критик какво мислел и обективните ми "идеи" кои елементи били добри (да, знам, че го казах в предното изречение, плс разбирайте какво искам да кажа) и кои не. И двата филма са страхотни, но винаги бих посочил единия като най-добър, а другия като мой любим. Нещо като неясната разлика между "събитие на броя" и "книга на броя"

Едит: "Отмъстителите" е третият най-тъп филм във вселената след "Пич, къде ми е колата" и "Батман и Робин" :P:P:P:P:P

Втори едит, но май необходим - идеята ми е мъглява, предполагам, затова моля да не се захващаме за дефиниции и семантика. Исках да покажа, че независимо какъв смисъл влага човек в думите "най-добър" и "любим", разделението им Е възможно, при това без едното да е дегрейднато, защото не е лично мнение, а опит за упование на чуждото. Поне в моя пример горе си е точно така.

И аз така. Имам любими филми, за които знам, че не могат да се нарекат най-добри - всъщност могат спокойно да минат за бози по моите собствени критерии - и това няма никакво значение, пак са ми любими. Обратният случай - гледам някой филм и осъзнавам колко е добър в някакви отношения - но с нещо не ми допада, да речем не съответства на нагласата ми и затова не ми е любим. И разбира се, в повечето случаи двете категории се припокриват, но все пак ги има изключенията.

Edit: Признавам, Мор не го разбрах съвсем. :/

А в моя пример горе дори не е така. И двата ме изпълват с възхищение. Просто като се каже "най-добър" се сещам за единия, а като чуя "любим" - за другия.

Бтв:
съжалявам, но ще забия в определения - едното е въпрос на интелектуална оценка, а другото на чувство.

Съжалявам, но ще се отдам на спам-чат - не че принципно не си права (и ама изобщо не съм съгласен, че интелектуалната оценка трябва да е по-низша от емоционалната, да се водиш само по емоциите си е дилетантщина), но в моя случай е възможно понякогаи двете да са на емоционална почва.

Аз се пооплетох...
Не искам да стигам до въпроса- "Що е емоция?", ама ..
Накратко- съгласен съм с Рол. Просто някой филми идват в даден момент и носят съответната сантиментална стойност. Човек ги свързва с нещо друго и те се превръщат в спомен и т.н. глупости...
После идва рационалната оценка, която може да постави друг филм на върха...
И при всичкото изписано до тук, трябва да спомена, че лично аз оценявам всичките си любими филми и като най- добри. Просто са еквивалентни. Дали пък за мен водещи не са емоциите ?

да, друг е въпроса, че колкото е по-добър е един филм- толкожа по-вероятно е да ти стане любим, щото, ако не друго, още като го видиш, че е направен кофти и се настройваш анти. Има и изключения, да, Рол даде идеален пример- т'ва Vampire Hunter D и на мене ми е първото аниме и си ми е още любимо, въпреки, че така и не разбрах какво толкова ми харесва в него..

Роланд е напълно прав, че изложих въпроса доста едностранчиво в първия момент, основната причина беше мързела.
Основното очевидно е дали смятате, че има някакви обективни критерии за оценка, независимо дали са поставени от вас или самите или от външни авторитети. Аз поне не смятам, че има такива, които да измерват наистина важните неща в филмите. В смисъл, може актьорите да са перфектни, осветлението и операторската работа феноменални, сюжетът интересен и задълбочен... но щом не докосва душата ти по някакъв начин, не ти въздейства емоционално или не те кара точно теб дълбоко да се замислиш за важни неща - тогава колкото и да е перфектен в отделните компоненти, не мога да го приема за шедьовър. Поне при мен емоциите са по-важни БТВ, може да навежда много на размисъл филма, обаче щом не ми въздейства емоционално и ме оставя безразличен, трудно мога да го заобичам наистина.
Сега като си го прочетох, и аз не знам какво точно исках да кажа, но какво да се прави, да се надяваме, че някой ще разбере поне. ;P

Дам, и аз те контрирам пак с примера, който дадох. За актьорите в анимация ясно, но осветлението и операторската работа са феноменални, сюжетът е интересен и задълбочен И докосва душата ми по някакъв начин, въздейства ми емоционално и ме кара да се замисля за важни неща. Не ме оставя безразличен и МИ въздейства емоционално. Описанието пасва и на двата филма. Само че единият е по-добър от другия, а другият ми е по-любим Иди го разбирай...