Форумните олигофрени - Стари, но златни :)
Posted: Fri Dec 10, 2004 7:24 pm
Един разговор оня ден с Мор ме подсети, та рекох да пусна един топик по въпроса, който (всъщност) е: Кои са "любимите ви" форумни олигофрени и защо?
My personal Favourites:
1) Вечно първи за мен си е Сър многоуважавани-фен-на-годината Спархоук. Макар че смятам, че причинтие са очевидни, две думи - Никога не съм виждал толкова могъща деградация в някого. В началото го мислех за свестен, после реших, че е кретен, с времето разбрах, че е лицемер, демагог, безгръбначен блюдолизец и човек без абсолютно никаква чест, дори пред самия себе си. После обаче малко по малко осъзнах, че той си вярва на огромна част от собствените си глупости, а в момента е толкова самодебилизирал се, че, както пак Мор каза веднъж, скоро ще почне да вика "Гу-гу". A и е постоянен източник на искрено веселие за толкова народ вече две години
2) Втори ми е Елан от кретенския си период. Някои тук сигурно дори не помнят човека, пък какво остава за времето на тежкия му пубертет, докато още беше сянка на Спарки. Никога не съм водил толкова дълги, кретенски и забавни спорове, колкото с него И му се радвам, защото с времето се превърна в съвсем адекватен човек.
3) Де-Вор. Това е най-простият интелигентен човек, когото познавам, който беше превърнал псуването в истинско изкуство, до което смешкото Муки никога не би могъл да достигне. Изречението "Абе нещастник, селският даскал е бил толкова зает да го бута на оная овца майка ти, че не е могъл на елементарна граматика да те научи!" завинаги остана в златния ми фонд като най-великолепната обида, която съм чувал някога. Освен това той е единственият от тази категория, който прозря моя божествен блясък (с когото никога не съм се карал демек, ма то щот краставите магарета...). И изобщо човек, който оставя след себе си подражатели като смотанячето Мукси.
4) Елендил. Макар че сигурно малко хора наистина го помнят (а между другото и аз го бях забравил), това е може би най-типичният пример за мухлясъл пубер, който не е в състояние една логична мисъл да върже, но (като всички такива) е ужасяващо честолюбив и не търпи дори лекия намек за обида. Пък такива хора, помним, лесно си намират намеци.
Аз за тези се сещам като за истинските класици. Всичко останало са евтини копия и имитации. Ей на, примерно младежът Студьо е толкова евтин и смешен заместител на Елендилчо, а Мукльото е толкова жалък копирач на Де_Вор, че няма нагде повече
Та така де, темата е дебилна, ма действайте, спамете на воля
My personal Favourites:
1) Вечно първи за мен си е Сър многоуважавани-фен-на-годината Спархоук. Макар че смятам, че причинтие са очевидни, две думи - Никога не съм виждал толкова могъща деградация в някого. В началото го мислех за свестен, после реших, че е кретен, с времето разбрах, че е лицемер, демагог, безгръбначен блюдолизец и човек без абсолютно никаква чест, дори пред самия себе си. После обаче малко по малко осъзнах, че той си вярва на огромна част от собствените си глупости, а в момента е толкова самодебилизирал се, че, както пак Мор каза веднъж, скоро ще почне да вика "Гу-гу". A и е постоянен източник на искрено веселие за толкова народ вече две години
2) Втори ми е Елан от кретенския си период. Някои тук сигурно дори не помнят човека, пък какво остава за времето на тежкия му пубертет, докато още беше сянка на Спарки. Никога не съм водил толкова дълги, кретенски и забавни спорове, колкото с него
И му се радвам, защото с времето се превърна в съвсем адекватен човек.3) Де-Вор. Това е най-простият интелигентен човек, когото познавам, който беше превърнал псуването в истинско изкуство, до което смешкото Муки никога не би могъл да достигне. Изречението "Абе нещастник, селският даскал е бил толкова зает да го бута на оная овца майка ти, че не е могъл на елементарна граматика да те научи!" завинаги остана в златния ми фонд като най-великолепната обида, която съм чувал някога. Освен това той е единственият от тази категория, който прозря моя божествен блясък (с когото никога не съм се карал демек, ма то щот краставите магарета...). И изобщо човек, който оставя след себе си подражатели като смотанячето Мукси.
4) Елендил. Макар че сигурно малко хора наистина го помнят (а между другото и аз го бях забравил), това е може би най-типичният пример за мухлясъл пубер, който не е в състояние една логична мисъл да върже, но (като всички такива) е ужасяващо честолюбив и не търпи дори лекия намек за обида. Пък такива хора, помним, лесно си намират намеци.
Аз за тези се сещам като за истинските класици. Всичко останало са евтини копия и имитации. Ей на, примерно младежът Студьо е толкова евтин и смешен заместител на Елендилчо, а Мукльото е толкова жалък копирач на Де_Вор, че няма нагде повече
Та така де, темата е дебилна, ма действайте, спамете на воля
