За звездите които изгряват на запад, а залязват на изток
Posted: Mon Dec 20, 2004 11:01 pm
Идеята за този топик ми хрумна, докато видях една новинка, че видите ли, Пол Роджърс (Free, Bad Company) се сдушил с Брайън Мей и Роджър Тейлър (съответно китариста и барабаниста на Queen) и решили да направят едно турне, с песни на всички преставени групи, сиреч Пол Роджърс ще замества Фреди Мъркюри. Та в тази връзка ми стана любопитно какво мислите по въпроса за т. нар. реюниън. С други думи, музиканти от типа "стари но златни" изтупват нафталина от старите песни, и опа, хайде на турне отново. Примери има колкото искаш, някои от които, смея да кажа, доста трагични ...
Както и да е, мислех си дали изобщо има смисъл да се прави нещо подобно, особено когато някой много ценен член на групата е починал/болен/не му дреме за нея. Дано не ме разбирате погрешно, защото в случая аз все още съм страшно голям фен на Queen - това беше първата група, по която луднах, и все още мога да кажа за 80-90% от песните от кой албум/година са, кой ги е написал и как звучат. Но някак ми се струва, че има голяма опасност от едно силно разочарование. Има не малко групи, които все още обикалят насам-натам, повечето от които само с шепа от първоначалните членове - пр. Deep Purple, Yes, Nazareth, Toto, Uriah Heep и още много други.
Мисля си, че т. нар. риюниън е нещо доста тъпо, дори и ако състава е оригиналния (както например сега е случая с Duran Duran, или пък преди години с Kiss). След като една група се е разделила, то винаги е имало доста основателна причина за това - липса на вдъхновение, различни идеи за музиката, смърт на някои от членовете и т.н. Затова някак си ми се струва, че повторното събиране носи повече разочарование, отколкото радост на феновете. Признавам, че има хора, които винаги ще правят шоу, на колкото и години да са, като Ози Озбърн, Питър Гейбриъл или Rolling Stones, ама те са много малко, и пак мненията са доста субективни. Какво мислите вие по въпроса?
Както и да е, мислех си дали изобщо има смисъл да се прави нещо подобно, особено когато някой много ценен член на групата е починал/болен/не му дреме за нея. Дано не ме разбирате погрешно, защото в случая аз все още съм страшно голям фен на Queen - това беше първата група, по която луднах, и все още мога да кажа за 80-90% от песните от кой албум/година са, кой ги е написал и как звучат. Но някак ми се струва, че има голяма опасност от едно силно разочарование. Има не малко групи, които все още обикалят насам-натам, повечето от които само с шепа от първоначалните членове - пр. Deep Purple, Yes, Nazareth, Toto, Uriah Heep и още много други.
Мисля си, че т. нар. риюниън е нещо доста тъпо, дори и ако състава е оригиналния (както например сега е случая с Duran Duran, или пък преди години с Kiss). След като една група се е разделила, то винаги е имало доста основателна причина за това - липса на вдъхновение, различни идеи за музиката, смърт на някои от членовете и т.н. Затова някак си ми се струва, че повторното събиране носи повече разочарование, отколкото радост на феновете. Признавам, че има хора, които винаги ще правят шоу, на колкото и години да са, като Ози Озбърн, Питър Гейбриъл или Rolling Stones, ама те са много малко, и пак мненията са доста субективни. Какво мислите вие по въпроса?
Въпреки че между сега и периодът му с Police има много големи разлики дори в стила на песните (което е нормално, дори хубаво - творчеството му търпи развитие все пак), и старите и новите си остават невероятно преживяване. 