ShadowDance

Знам, че няма да предизвикам особен интерес с тази тема, ама стана ми странно.. Никога не съм бил особен фен на Радичков (с изключение на Верблюд май, гениална работа), но като слушам и чета за него тия дни... така да ме стяга гърлото... И се замислих защо тъй. Може би защото беше един от последните ни истински творци, ала... аз си знам, национализмът ми е чужд горе долу колкото семейните обичаи в западно Конго и.. не ше да е това май.. После си казах, ами това е просто един човек, постигнал съкровената ми мечта.. да предаде себе си на листа за останалите и.. човек, изпълнил това, за което е бил тук. И разбирам, тъжно ми е не толкова за името и събитието Йордан Радичков, колкото просто ми е мъчно и мило за липсата на един истински човек...
Както хубаво каза Камен Воденичаров, ние всички сме врабчета...

"Мнозина черказци твърдят, че ако ви ударят в гръб, това било верблюд; че ако чукате на някоя врата и не ви отварят, знайте, че зад вратата дреме око на верблюд. Че ние няма къде всъщност другаде да го търсим, а трябва да се вглеждаме в човешкото око. Тези черказци се опират пак на старите хроники, където на няколко места е записано - вгледайте се в окото, надникнете в неговия кладенец и вижте дали на дъното не дреме верблюд. Старите черказци, преди да тръгнат на път, са се гледали дълго в очите, както и преди да започнат някаква работа. За тях това е било лесно, те са познавали верблюда.
Времето, макар и снизходително, е извършило тази несправедливост към нас, като ни принуждава да търсим нещо, без да го познаваме. Ние не можем да се откажем от търсенето на верблюда, след като заплашва да превърне земята ни в пясъци само заради ужасния си навик да живее в пясъци. Пък и не само земята, той всичко превръща в пясък. Старите хроники казват, че ако видим прашна въздишка в пустинята, то това в въздишката на верблюд...
... Верблюдът - казват хрониките - може да превърне в пясък и най-зелената градина на приятелството. Окото да бъде будно, защото никой не знае кога и откъде ще се появи той - той живее навсякъде!
А има и черказци, които мислят, че това са стари истории, времената на верблюда са отминали, хората все пак са излезли по-хитри от него, като измислили времето, разделили го и всяка година ни отдалечава от верблюда. Затуй си честитим Нова Година. Старите черказци, когато изпращали старата година, казвали: "Отиде си и тоя верблюд"...
...Това ми казват старите черказки хроники за верблюда и аз не мога да не им вярвам, защото те са записани върху самата му кожа..."

Чест ти прави, че си се сетил за един велик българин. Признавам и аз не съм се интересувал от негови произведения. Но след новината за кончината му, реших да видя защо всички говорят, че е велик. Ето един пасаж от него:

Съобщихте наскоро за един човек, който си бил вързал патицата с фитил за газена лампа. Правя това странично запитване, ако знаете нещо повече относно фитила за газена лампа, в смисъл като къде може да се намери и купи, а не в някакъв друг смисъл, да съобщите в почитаемия вестник, както съобщавате - къде например може да се купи банкнотоброячна машина и други подобни. Фитилът у нас стана рядкост. Ни в селото го има, ни в съседния град. По едно време и ластикът така се изгуби, ни плосък ластик имаше, ни объл, та всяко нещо трябваше да се връзва с връв, в това число и долните си гащи, с извинение, връзвахме с връв. Истина е, че стока много и различна се кара, особено близалки. Едно време викахме на близалката захарно петле, продаваше се по панаирите. Сега викат близалка, продават я навсякъде и по всяко време, а фитил никъде не се продава.

Аз си признавам, че не съм чела нищо негово ;(
Но след тези откъси по-горе съм готова да наваксам

Да, много лоша новина. Радичков бе един от най-гениалните български, а и световни творци ever. От него съм чел " Жабешки истории" и " Ние врабчетата". Не съм много сигурен, но мисля че и го номинираха за нобеловата награда за литература, някой ако знае да ме информира повече по въпроса.
Мир на прахта му.

Радичков беше може би последният (дано не е тъй) творец у нас, който с право можеше да се нарече "интелектуалец", без да смята, че това му отрежда задължението едва ли не да дава акъли по всяка област на държавното управление, като се започне от културата, та се стигне до фискалната политика. Казвам това заради тъжния навик на негови съвременни "коУеги", отличили се с написването на някоя халтура независимо от какъв жанр, да се репчат и акълдисват наляво-надясно, без да смятат, че творчеството им е това, което би било израз на тяхното отношение към света изобщо. Е, отиде си човекът, Бог да го прости както се казва, ама намен наистина ми стана мъчно:(

Leka mu prust na 4oveka. Oturva se, be6e mnogo zle poslednite godini. Lipsata mu 6te se use6ta oba4e...

Да почива в мир.

Ne moje,da mi stane mu4no za 4oveka-Radi4kov,ne sum imal udovolstvieto da go poznavam.Po skoro mi stana mu4no za tvorecut-Radi4kov,malko sa xorata,s koito mojem da se gordeem.

Лека му пръст.

Lews, Радичков е предлаган за нобелова награда 5 пъти, но както предполагам ти е известно не я е получавал.
В учебната програма по БГ език и литература за 7-ми клас е включен и един негов разказ - макар че точно сега ми се губи заглавието. Става дума за една рота която форсира мост и за едно момче, което случайно си заклещва крака между камъните в една река, а накрая се изпълнява мечтата му да лети в хеликоптер.
Сетих се, заглавието е "Горещо пладне". Още тогава ми хареса.