-Жадна е. -обяви Веско, трескаво наливайки сок от боровинки в чашата. Без да иска бутна една монета, която падна на земята с дрънчене, но той дори не забеляза.Перо
Жажда
Същесво
Монета
Плът
-Я се осъзнай, никое безплътно същество не изпитва жажда. - студено, в контраст с желанието ми да захлупя най-близката тенджера върху главата му, отбелязах аз.
-Ти нищо не разбираш, мисля че просто ревнуваш. - отговори той, вече обърнал ми гръб на вратата.
Аз решително влязох в другата стая, където той тъкмо подаваше чашата на лежащото на дивана момиче. Тя я пое и отпи, вперила блеснал поглед в него. Отврат.
Аз го сръчках в ребрата с известна наслада от грубостта си.
-Виж, - прошепнах аз - има пера от възглавницата в косата си, ако беше призракът на леля ти на млади години, както смяташ, то би трябвало просто да минат през нея.
Веско я сързецава известно време с празен поглед.
-Нали? Слушаш ли ме въобще? - сръчках го повторно аз. Той почти не реагира. Мамка му, колко здрави ребра има това момче.
-Може би тогава е ангел, а? -отнесено промълви той. Мъже. Логика. Антоними.