ShadowDance

Преди няколко дни препрочетох отново една от любимите ми книги "Соларис" и ми хареса още повече. Просто няма нищо друго, което съм чел и да се доближава дори по класа на тази интерпретация ан вечната тема за Контакта с чуждия разум.
Както и да е, темата не е за да хваля "Соларис" за пореден път, разбира се няма да е лошо да я пообсъдим по-подробно с тези които са я чели. Но исках да ви осведомя и за нещо, на което попаднах обикаляйки из Нета, а именно един цензуриран откъс от "Соларис", липсващ в българското издание, който е доста интересен и дори представя завършека на книгата в една доста различна перспектива. Мисля, че ще е интересен и на хора, които не са чели книгата, пък и ми се струва, няма спойлъри в него.
http://bultext.tripod.com/Solaris.txt

Соларис не е ли нещо като Пришълеца под вода??

Drizzt Do`Urden wrote:Соларис не е ли нещо като Пришълеца под вода??

Не. Толкова различно е, че даже не знам откъде ти е хрумнало това.

Обърках се с един филм...
А за какво става дума в Соларис???

Става дума за мислеща планета, която може да изпълнява желания, най-често обаче несъзнателни май... Оригиналът на Сфера, сорт ъф..

Аз съм чела книгата на руски точно с тези страници, така че има поне едно издание, в което не са изрязани. Не помня годината, за съжаление.

В първият момент и на мен не ми хареса, че се губи отвореността на финала, но после съобразих, че това е само една хипотеза, която съвсем не е задължително истинна. А и изглежда интересен вариант на Бог този точно, заинтригува ме доста. Не че съвпада с личните ми идеи за Соларис и същността й(които са си доста неопределени всъщност), но все пак е една интересна идея в повече.

Пък и Снаут мисля, че си изприказва немалко философски приказки и преди това(примерно моята любима реч "Не ни трябват други светове. Трябват ни огледала...."), не ми се струва особено нехарактерна тази добавка.

Много странно, бих казала. Тази линия на разсъждения прониква на места в книгата, но не я изразява никой чак до този момент в края. В мен се създаде впечатлението - може би погрешно - че цялата история е написана именно за да се стигне до тези страници. И не разбирам защо смятате, че финалът не остава отворен - остава си и още как - просто героите достигат до някои изводи, които обаче водят до нови и още по-объркващи въпроси. Да, малко се променя финалът, но в по-добра посока, според мене поне.

Ама никой ли не я е чел С въпросните страници? Странно...
Иначе, мнението ми за книгата не е много високо. Беше ми трудно да я чета, имаше моменти, които ми се струваха безсмислени - геометричните описания например... И може би защото бях гледала филма, който разбира се е доста различен и се занимава с човека и с нищо друго, и бях решила, че това е то, така трябва да бъде...

Мисля, че Гибли има предвид Соларис на Тарковски, който и аз не съм гледал за все още. Не че имам и особено желание де, като знам как го е заклеймил Лем...

Ама никой ли не я е чел С въпросните страници? Странно...

Не е толкова странно, все пак това е отрязано във всички български издания на романа.

Иначе наистина на пръв поглед и на мен ми изглеждаха като кръпка въпросните страници, но като попремислих ми се стори че всъщност се вписват добре в цялостната структура на романа. А на който не му харесва, да ги приема само за поредната грешна хипотезата в соларистиката.

Ама не сте прави бе! Финалът пак си е отворен, само дето се предлага и нова хипотеза, по-скоро разсъждение. Наличието на океана ги води до иззследването и допускането един предполагаем Бог, който е безкрайно по-различен от съществуващите висши сили по релгиите. В края на краищата те не казват, че океанът е бог, практически те нищо не знат за него, просто поведението им ги навежда на такива мисли, щото да оспорят налаганата до момента Божествена същност. И съвсем не са уверени, че става дума за един прото-бог на Соларис, но едно такова допускане води до още по-интересни заключения. В края на краищата така книгата придобива още по-голям смисъл - тя не е точно научнофантастична, колкото е философска по същността си, този откъс само я допълва и обогатява. Поне аз тъй си мисля де.

Marf, точно това имах предвид и аз, само че ти си го казала по-добре.

Турин: точно филма на Тарковски имах предвид, другият не съм го гледала и съвсем бях го изключила от ума си, затова съм пропуснала да уточня кой филм.