ShadowDance

Съжалявам, че чак сега видях коментара, Моргана. Може и да си права, че идеите не са много оригинални, но пък изпълнението си го бива...или поне в третата част. Започнах да чета й първата, но нещо се разсеях и я поизоставих временно.
Не е ли очарователно действието да се развива в сегашния свят,а да има толкова много фентъзи елементи. На мен ми се струва адски привлекателно. А и демоните са доста противнички. А какво би казала за мадамата на Джон Рос, която в началото, след като прекарала една нощ с него си мечтаела да се върне и да остане с него за винаги. После решила, че ще му е достатъчен и за година....в последстивие би се задоволола и с още една нощ с него...Е това е трогателно.
Whatever, предполагам, че след като (предполагам) си прочела трилогията, нещо все те е карало да продължиш напред.

Hi, Ro#|#

Когато не отговори по-рано на забележката ми, си помислих, че просто не искаш да спориш за поредицата. Приех това, и на мен ми се е случвало да си замълча, когато някой каже нещо "напротив" за моя обичана книга. Както и да е. Сега по същество.
Веднага си признавам, че съм чела само 3-та книга от тази поредица, българското издание на Лира Принт - Ангелски огън на изток. Running with the Deamon & A Knight of the Word не са ми попадали, дори не знам дали са издавани на български. А взех да чета Ангелски огън по простатата причина, че по онова време Тери Брукс беше любимият ми фентъзи автор - прочела съм всичко, що е издавал този автор, къде на български къде на английски, с изкл. на SW, Hook и Sometimes the Magic works. Виж, идеята действието да се развива в наши дни, която на теб ти се струва очарователна, на мен лично никак не ми допада. Ми не знам, но някакси не ме запленява. За романтичната нишка Джон-Джоузи предполагам говориш. Аз съм чела книгата доста отдавна, но днес я изрових от библиотеката си и си поприпомних някои неща заради теб. Амиии... да, има нещо трогателно в това 15-годишно чакане, пък било то и само за една нощ. Обаче, някак мен не ме докосна чак толкова. Може би, защото героите са по-улегнали, все пак към 50-те са, и не мога да разбера този плам, тази страст, този вихър от чувства и у двамата. Но това, което искрено признавам на Тери Брукс е, че много истински е описал тези чувства.
Сега защо казах, че идеята е куца (това, базирано само на Ангелския огън). Първо - света, в който се развива историята - нашият, такъв, какъвто го познаваме. Второ - времето - нашето. Трето - Демонът в Нест - не ми хареса, макар да ми напомни за FF - филмът. Финдо Гаск.
Ами това е в общи линии. Забележката ми беше предизвикана от това, което каза, че ти е причинил превода. Та думата ми е, че ако не си се почувствал докоснат от Ангелския огън, то вината не е в това, че е преведена, а в Тери Брукс. С тази поредица, според мен, не се е справил особено добре. Виж, Ландовър ми е доста по-приятна - с интересните герои, хумора, забавната история. Шанара не искам да я обсъждам.
Ако на теб Word&Void ти харесва, ОК, чети си я. Аз пък ще съм последния човек в този форум, който ще седне да те убеждава в противното.

Уау, благодаря за обширното разяснение. И това, че си се отворила отново книжката заради мен ме ласкае много
Изглежда, Тери доста е рискувал с това странно съчетание на днешния свят и фентъзи / хорър елементите. Обикновено такива хибриди се оказват или голям хит, или ги обявяват за ниско качество. Сигурно и за това сме на противоположни мнения. Май няма нищо по-нормално от това.
Колкото до Джон и Джоузи, май наистина съм позабравил, че са малко възрастни за такъв огън в сърцата...Това определено е странно.
Предполагам, по някакъв начин съм те заблудил за мнението ми за превода...Истината е, че обикновено качеството му не ми прави никакво впечатление.
А като спомена за неотговаряне на постове, спомням си за един наш диалог свързан с Артъс. Дали е възможно да не си отговорила, защото си се засегнала от това, което написах за него?

Ами... не искам да ти разбивам сърцето но не се ласкай, че изнамерих книгата от библиотеката. Просто бях я позабравила, а пък исках отговора ми да е точен, а не да ти приказвам тук някакви мъглявини колкото да не е без хич. Но благодаря, че ме накара да я отворя отново тази книжка. Някои неща като че ли ги виждам в нова светлина сега като ги препрочитам с 2-3 години дистанция. А и тази романтична нишка... има много красиви описания - "заспали чувства в мен недей събужда".
Какво не ми харесва на това, че действието е в наши дни? Липсата на чувството за магичност. Познат свят, с познати неща - няма как да ме плени магическото от книгата.
За Артъс - това сигурно ще да е в темата за W3C. Сега ще погледна, но едва ли е било да не отговоря, защото съм се засегнала. От какво да се засягам, Артъс е просто една компютърна анимация в крайна сметка, колкото и да го харесвам.

Спокойно, мацка, не е толкова лесно да разбиеш сърцето ми...не че не ми се е случвало доста често
Интересно, на мен точно това, че действието се развива в по наше време ме кара да се чувствам в много по-познат свят. Явно ти си малко по-hard фентъзи фен от мен, не знам. Или просто идеята ми се струва някакси различна и интересна.
Между другото, доста off topic, ти пишеш ли разказчета или поезия?

Ro#|# wrote: не е толкова лесно да разбиеш сърцето ми...не че не ми се е случвало доста често

Welcome to the Club!

Докъде стигна с Running with the Demon? Аз имам няколко въпросчета и ако си напреднал достатъчно с книгата, отговори ми, моля. По кое време започва действието т.е. колко преди Ангелския огън е началото на историята на Джон Рос? Аз имам впечатлението, че макар в Огъня Джон да е описан като 50-годишен, всъщност е много по-стар, нещо като Шотландския боец, ако си гледал филма. Ако греша, как точно започва историята му?
Може да се каже, че съм по-хард в смисъл, че съм твърде голям реалист по отношение на заобикалящия ме свят и всекидневната агресия, грубиянство, нетолерантност и нахалство не ми позволяват да видя този свят като възможно място за магия, романтика и епични истории. Не, че в Огъня епоса е кой знае колко, но все пак. Някога падала ли ти е на ум мисълта, че Брукс може да е избрал нашия свят за развитите на действието в W&V просто защото така му е било по-лесно. Не е могъл да измисли истински интересен свят, не са му хрумнали никакви свежи и нови идеи след световете на Шанара и Ландовър и затова - давай, нашия свят ще е. Хем е различно (но не много, да ти напомня, че голяма част от действието в поредицата Ландовър също се развива в познатия ни заобикалящ ни свят), хем не е нужно да се напрягаш много да го мъдриш. Щото на мен и такива мисли са ми минавали през ума.
Не, не пиша ... вече. Много отдавна, преди около 5-6 години съм правила някакви опити за поезия, но се убедих, че съм страшно некадърен автор и чувствата, които ме вълнуват въобще не мога да ги изразя - нито на глас, нито на хартия. Затова, вместо да мъча приятелите си с неграмотно написаните стихове, реших да наблегна повече на четенето и съпреживяването.

P.S. А това ... за разбиването на сърцето ... ами надявам се, че разбра и прие шегата. То емотиконите са за тази цел, нали.

P.P.S. Предполагам, че темата ти е отворена за всички останали съфорумници и макар ника ми да присъства в заглавието и, ако някой друг иска да се включи в обсъждането, е добре дошъл.

Morgana wrote: Някога падала ли ти е на ум мисълта, че Брукс може да е избрал нашия свят за развитите на действието в W&V просто защото така му е било по-лесно. Не е могъл да измисли истински интересен свят, не са му хрумнали никакви свежи и нови идеи след световете на Шанара и Ландовър и затова - давай, нашия свят ще е. Хем е различно (но не много, да ти напомня, че голяма част от действието в поредицата Ландовър също се развива в познатия ни заобикалящ ни свят), хем не е нужно да се напрягаш много да го мъдриш. Щото на мен и такива мисли са ми минавали през ума.

Нали сте наясно, че света на Shannara е света на W&V от далечното бъдеще? Само питам де

Ама ние с теб, Yan, вече на Вие ли си говорим?

Аз визирах двама ви с Ронин

Аз лично предлагам, Тери да свърже W&V, Shannara и Landover в едно произведение като напише общо продължение, в което да участват герои и от трите, примерно, призовани от силите на Word-a, за да се справят с feeder-ите....
Това ми напомня за една моя фентъзи поредица (май трябваше да я пратя на конкурса, ама нищо), в която действието започва във фентъзи свят (населяван от 3 раси), после преминава през един паралелен (отново приказен) свят, минава през трети подобен и накрая и през нашия...Ох, даже и аз се обърках. Та значи, ако има интерес, пишете и ще пост-на четирите части.