В наши дни едва ли не ежедневно излизат новини за планирани адаптации на какви ли не фентъзи и научнофантастични поредици, така че в цялата дандания може и да сте пропуснали да забележите, че излизането на сериала по Колелото на времето наближава със страшна сила. Остава малко повече от месец до заветната дата 19 ноември, надъхването расте с всеки изминал ден – било за самия сериал или пък за точене на брадвата, с която да бъде съсечен, защото всеки „истински” фен знае, че няма да е „баш като в книгите”. Тук можете да прочетете анализ на трейлъра, а наскоро излезе и (що годе покъртителен) двуминутен откъс от първия епизод.

В този ред на мисли, решихме да ви предложим списък от сцени, които нямаме търпение да видим в сериала. Държим да ви предупредим, че критериите ни са субективни, така че не се стряскайте ако видите моменти, които не са чак толкова важни [за Вас] като цяло. А след като, въпреки току-що направената забележка, поспорим едно хубаво по селекцията ни, обещаваме скоро да ви предложим и сцени, които много бихме желали да не попаднат в сериала.

 Статията ще е пълна със спойлери за поредицата, така че ако не сте я чели, продължавайте на собствена отговорност.

1. Разкритията за миналото на айилците
(глави 25 и 26 от „Силата на Сянката“)

Преживяването на историята на прадедите на Ранд през собствените им очи е сред най-тачените моменти в Колелото на времето. Стриктно погледнато, това не е една сцена, а поредица от интроспекции, пълна с драматични събития и трагизъм. В нея Джордан може би за пръв и последен път демонстрира, че всъщност може да пише кратко и по същество, без да се губи емоционалното въздействие.

В сериала почти сигурно няма да присъстват всички тези сцени, но силно се надяваме да не орежат първото използване на копия и отварянето на Зева в затвора на Тъмния. След толкова много споменавания на Приказния век и Разрушението на света, ще имаме възможност да ги видим отблизо. Ще можем да усетим жертвите на катаклизмите не като абстракция, а като хора, които дават всичко от себе си в наглед невъзможни за разрешаване ситуации и нерядко дават свидни жертви.

2. Битката на Ранд срещу Баал-замон в небето над Фалме и първата ни среща с Героите на Рога
(глава 47 от „Великият лов“)

Положението е настина напечено, враговете налитат на талази, време е за последен отпор. Но чакайте, ето го магическият предмет, срещу когото противниците нямат шанс. Същевременно главният герой отново натупва главния злодей като Кличко – Кобрата.

Звучи ужасно клиширано, нали? Но клишетата затова са популярни – в ръцете на умел автор те могат да свършат не по-лоша работа от изненадващите обрати и случаят е точно такъв. Цяла книга нашите хора търсят Рога на Валийр и накрая този труд се отплаща срещу враг, който до този момент изглежда непобедим. Артур Ястребовото крило и Биргит грабват сърцата на читателите още с появяването си. Даже имаме и чудесно оправдание за използване на така любимото холивудско клише – шепа смелчаци, изправящи се срещу цяла армия и побеждаващи без проблем.

Към това грандиозно зрелище можем да добавим и битката в небесата. В първите три книги магическата система не е толкова стройна откъм правила както постепенно става по-нататък, но дори и да вземем предвид това, местонахождението на двубоя не е лесно обяснимо: може би на Джордан просто му се е струвало яко всички да видят какво става и да се дивят (малко повече за битката вижте в четвъртата част от статията ни за Бележките на Робърт Джордан, както впрочем и в предишните части). Битката не е само физическа – до голяма степен причината за победата на Ранд е осъзнаването, че противникът му не е всезнаещ и всемогъщ.

3. Разказът на Моарейн за последните дни на Манедерен
(глава 9 от „Окото на света“)

Сигурни сме, че мнозина от вас помнят откриващата сцена на Задругата на пръстена. На фона на мащабна битка научаваме ключови факти от историята на света. Разказът на Моарейн изпълнява до голям степен същата роля: до този момент цялото действие освен пролога се развива в тесните рамки на Две реки. Но тази изпълнена с трагизъм история рязко увеличава размаха на повествованието и ни позволява наистина да усетим за първи път за какво точно се борят протагонистите. Кара ни и да се запитаме дали наистина Моарейн се развълнува от разказа си или е блестяща манипулаторка.

За да ни покажат подобаващо битката, на продуцентите ще са нужни доста пари, но се надяваме от Amazon да не са стискали. В Окото на света има само една друга по-мащабна батална сцена, а и Единствената сила се ползва доста по-рядко отколкото в другите томове, затова може би има шанс да видим, макар и за кратко, битката за Манедерен.

4. Биргит демонстрира уменията си с лъка
(глава 36 от „Небесният огън“)

По-запознатите с Колелото сигурно вече се питат дали не се шегуваме с този избор, защото премеждията на Нинив и Елейн в менажерията са често споменавани като една от най-досадните сюжетни линии. Но, както вече стана дума, този списък е тотално субективен и ако не ви допада – пишете ни кои сцени вие най-много държите да видите в сериала.

Въпросната сцена, в която Биргит се прави на Робин Худ пред Валан Лука и за ужас на Нинив, е много сполучлив и забавен начин да се демонстрира, че след изхвърлянето си от Света на сънищата, Сребролъката не е загубила нито уменията си на стрелец, нито нахакаността си. А реакцията на Нинив е безценна.

5. Мат дава куп пари на просеща майка с деца, след което спасява Алудра
(глава 40 от „Прероденият Дракон“)

Още една сцена, която е основополагаща за развитието на даден герой, макар да не би била сред най-впечатляващите визуално. Персонажи, които все отричат героизма си и се оплакват от съдбата си, се срещат под път и над път в жанра, но при Мат този похват работи безотказно (поне докато Сандерсън не го хвана с непохватните си ръчища). Способността му да залъгва дори и себе си за това на какви жертви е готов за общото благо е твърде впечатляваща, а контрастът между думите, мислите и действията му води до купища комедийни моменти. Трудно е да се забрави репликата му в края на въпросната глава: „Том, ако още веднъж видиш, че се каня да се правя на герой, изритай ме“.

Дори и на спешна мисия към Кемлин, Мат решава да се набута между шамарите и да спаси Алудра от преследвачите ѝ, но все пак не пропуска да задава глупави въпроси от рода на „Точно тази ли конюшня избра да те убият?“ и да претендира, че не е герой. Фактът, че Алудра му се отплаща с лихвите, е малко прекалено удобен, но пък всички знаем, че човекът има огромен късмет.

6. Биргит се напива, което води до забавни ефекти при Елейн и Нинив
(глава 21 от „Корона от мечове“)

Да, още един силно субективен фаворит, но признаваме без капчица срам, че приключенията на Мат, Елейн и Нинив в седма книга са ни сред най-препрочитаните части от поредицата. Тук, освен забавните моменти, виждаме нагледно как Елейн се вслушва в съветите на Авиенда (за разлика, примерно, от приятелството между Ранд и Мат, което до голяма степен съществува само на теория). Виждаме и че има разлика при стражническата връзка, ако Стражникът е жена. Присъства и така любимата на Джордан смяна на тоалети и/или цялостен външен вид с магически средства (в този ред на мисли ще е срамота точно този сериал да е с неособено впечатляващи костюми). Даже и фенсървис ще има, ако сериалът има желание да показва голотии.

Това, че Биргит има по-голямо доверие на Мат от Елейн и Нинив, нищо че едва го познава, е леко депресиращо, но повече от реалистично. За разлика от много други фенове, ние не мислим, че изказването на благодарност за спасяването им от тъмницата в Камъка е чак толкова важно (Мат също рядко благодари на спасителите си, все пак), но приемането на необходимостта от компромиси е знак, че все пак героите може да се държат като големи хора поне от време на време.

7. Ранд използва Каландор срещу сеанчанската армия
(глава 24 от „Пътят на кинжала“)

Цялата кампания на Ранд срещу сеанчанците в този том е чудесно описана. Ограничената информация на участниците в бойните действия и хаосът на бойното поле са показани по забележителен начин от множество гледни точки. В кулминацията на кампанията виждаме както стряскащата мощ на Ранд, когато използва целия си потенциал и могъщ ша’ангреал, така и неговата уязвимост поради психическите му проблеми. Моментът, когато Ранд, преливащ с цялата мощ на Каландор изрича: „Аз съм бурята“ е сред най-запомнящите се реплики в цялата поредица. Също толкова впечатляваща е и реакцията му, когато осъзнава, че призованите от него мълнии поразяват и неговата армия.

8. Церемонията, с която Елейн и Авиенда стават първосестри
(прологът на „Сърцето на зимата“)

Още един субективен фаворит, но няма как да пропуснем тази сцена. Колкото и да са изсмукани от пръстите любовните драми около Ранд, приятелството между Елейн и Авиенда е един от силните елементи в поредицата и тази сцена е най-добрата демонстрация за това. В нея има страхотен баланс между разчувстващи моменти и качествен хумор. Освен това всички участници в церемонията са голи жени, което сериозно увеличава шансовете да я видим в телевизионната адаптация. Стискаме палци слуховете за превръщане на приятелската връзка между Елейн и Авиенда в романтична да са грешни, за да можем да видим тази цена и да не загубим едно от малкото добре описани приятелства в поредицата.

9. Машиара
(глава 31 от „Корона от мечове“)

Моментът, в който Нинив най-накрая се освобождава от преградата, която ѝ пречи да прелива, когато не е ядосана, е ключов за нейното личностно развитие. В него имаме както драматично избавление в последния момент (в най-добрите холивудски традиции), така и иронията, че Нинив се спасява и се освобождава от преградата си точно защото за пръв път в живота си се предава, макар и за секунда. Разговорът ѝ с Лан след това е не само от редките качествени романтични моменти в поредицата, но и съдържа една от най-забавните реплики. След като Лан казва на Нивив, че Миреле, която държи връзката му, ще усети, ако той прави секс, Нинив го пита: „Има ли начин да разбере, че съм точно аз?“

10. Алтернативните животи, които Ранд вижда през Порталния камък
(глава 37 от „Великият лов“)

Тази поредица от сцени много ефективно и стегнато показва как би могъл да премине животът на Ранд при различни обстоятелства. Няма как всичко от нея да бъде пренесено на екран, но се надяваме, че поне част от най-добрите моменти ще намерят място там и ще чуем още една от най-запомнящите се реплики в поредицата: „Отново победих, Луз Терин“.

11. Биргит и Авиенда защитават Елейн от сеанчанците, докато тя се опитва да разплете Прага си
(глава 6 от „Пътят на кинжала“)

Тук имаме интересна демонстрация на редки техники за преливане (разплитане на Праг) при необичайни обстоятелства (крайно изтощение на Елейн). Освен това в сцената има и качествен екшън и добре показва забележителните умения с лъка на Биргит и мощта на Авиенда като преливаща. Виждаме и колко близки са станали те трите, както и момента, в който Елейн решава, че непременно трябва да станат сестри с Авиенда. И за финал имаме експлозията от разплитането на Прага, която унищожава мигновено цялата околност и убива десетки сеанчанци.

12. Битката при Думайски кладенци
(глава 55 от „Господарят на хаоса“)

Няма как без нея, това е най-знаменитата сцена в поредицата. Макар да не е в личния ни Топ 3, тя определено би изглеждаща впечатляващо на екран, ако се заснеме както трябва. Това е моментът, в който ашаманите излизат на голямата сцена и демонстрират деструктивния си потенциал по изключително брутален и ефективен начин. Но за нас по-интересните събития в битката са преди това. Ранд, пребит и бесен, най-накрая преодолява скрупулите си и брутално усмирява няколко от пазещите го Айез Седай. Хаосът на тристранната битка между групата на Перин, пратените от Елайда Айез Седай и армията на Шайдо е представен прекрасно. Вълците, които идват с хиляди, за да освободят „Сенкоубиеца“, са още един от многото детайли, които правят битката един от най-великите моменти в цялата поредица.

Разбира се, за да се заснеме всичко това както трябва, ще се изисква чудовищен бюджет за сериал, така че да стискаме палци, че сериалът ще е достатъчно успешен, за да го получи. Но смятаме, че с този баланс между сцени, насочени повече към развитието на героите, големи епични битки, и демонстрация на магичното в света на Джордан, Колелото на времето би се показало като сериал, който наистина има шанса да детронира Игра на тронове от зрителските сърца и да продължи възходящия тренд на фантастичните жанрове на екран. Вместо да се срине в посредственост и да бъде бързо оплют от феновете.