8. На ръба на утрешния ден

Edge of Tomorrow (2014)

Rex

На ръба на утрешния ден ме грабна още първия път, когато гледах трейлъра му през лятото на 2014 г. Изглеждаше като бомбастично филмиране на футуристична видео игра с много екшън и гаранция за зрелище. Крайният продукт не разочарова ни най-малко – екшънът е налице, а влиянието на игрите е очевидно. Но това далеч не беше всичко.

Сюжетът набързо ни разказва за инвазията на Земята от страна на извънземна раса, която е завладяла вече цяла Европа и като че ли няма какво да я спре. Срещаме се и с Кейдж – военен бюрократ, който против волята си се оказва на бойното поле и мигновено и безславно загива. Именно тук започва да се проявява основната идея на филма – Кейдж се събужда в началото на предишния ден, жив и здрав и имащ спомени от това как ще протече вече предстоящият ден. И това се повтаря всеки път, когато той умре. Точно по подобие на видео игрите, където опитвате да минете ниво, умирате, опитвате отново, пак умирате и продължавате така, докато успеете или се откажете.

Филмът очевидно силно заимства от Омагьосан ден (Groundhog Day) и подобно на героя на Бил Мъри, Кейдж започва да налучква правилната последователност от действия. С всеки следващ опит той се превръща в ненадминат боец. Именно това е най-добрият елемент във филма – да наблюдаваме израстването на Кейдж като персонаж, както като умения, така и като личност. На фона на останалите герои, които остават напълно идентични на себе си през цялото време, това има още по-силен ефект. Неусетно започваме да харесваме главната двойка, Кейдж и Рита, и с интерес очакваме да видим как ще се справят със ситуацията. А въпреки уж непобедимото умение на Кейдж, това изглежда непостижимо. И когато, в края на филма, залозите се вдигат неимоверно, се хващаме, че сме на ръба на стола си от вълнение за съдбата им.

Колоритни извънземни, яки екзоскелети, динамичен екшън, сравнително оригинална основна идея и персонажи, които харесваме. Всичко това прави за мен На ръба на утрешния ден един от двата най-добри фантастични филма за десетилетието (заедно с Генезис) с голяма разлика спрямо следващите. Продължението вече се подготвя, а докато го чакаме, може да прочетем японския роман, върху който филмът е базиран, All You Need Is Kill.

Niksan

На ръба на утрешния ден лесно може да се сбърка с поредния фантастичен екшън без особен смисъл, че и без достатъчно експлозии в стил Майкъл Бей въпреки оригиналната си история. За зрителя, който посмее да погледне отвъд почти неспирния екшън, филмът представлява чудесен съвременен коментар върху ужаса, хаоса и разрухата на войната, като в същото време успява да спечели симпатии с приятен, макар и на моменти леко черен хумор и прекрасно развитие на действието.

Научнофантастичният филм на Дъг Лиман доста повече разчита на фантастиката, отколкото на науката и по странно впечатляващ начин комбинира мотиви от Independence Day и Groundhog Day. Подобно на тях, действието също се развива почти в рамките на един-единствен ден, а подзаглавието „Живей. Умри. Повтори“ чудесно описва повечето от случващото се на екрана. Впечатляващото тук е, че много бързо след основополагащите кадри адреналинът рязко се покачва и почти не стихва, а смъртта е показана по толкова различни и в същото време безметежни начини, че е трудно човек да не се замисли за съдбата на всички други войници, които нямат лукса просто да се събудят след ужасяващата си кончина.

Извънземните нападат, човечеството е пред крах, а Том Круз се оказва отскоро военен рекламен агент, който не понася вида на кръв. Очакванията все пак да видим как героично спасява положението се стопяват – както и лицето му – твърде скоро след началото на На ръба на утрешния ден. За да научи какво точно му се случва и как да работи с бойната броня, в която е хвърлен на същите брегове от атаката на 6 юни 1944 г., на помощ му се притичва Бронебойната кучка (Full Metal Bitch). Емили Блънт се справя чудесно с размятането на CGI паякоподобните имитатори (mimics) и прекрасно разчупва типичната подкрепяща женска роля, която обикновено съпровожда героите на Том Круз, като нито веднъж не раздава ритници с вдигнати над главата си крака и не се показва в извайваща и вероятно силно ограничаваща вечерна рокля, но с огромна цепка от кръста надолу, позволяваща точно гореописаните къчове.

Филмът е вдъхновен от Трябва просто да убиваш на Хироши Сакуразака, и пренася успешно много сцени от него на екран, а музиката добавя силен и някак мажорен елемент. Скрит зад лекия си тон, На ръба на утрешния ден поставя сериозни въпроси пред зрителя и поставя ново ниво над иначе простичката формула за избиване на безкрайни вълни от извънземни до финалната голяма експлозия.

Aravala

 

Играч първи, приготви се

Ready Player One (2018)

Филмът, дело на Стивън Спилбърг, по едноименната книга, получи смесени отзиви, но аз го намирам за чудесна екранизация и за мен определено беше събитие.

В Играч първи, приготви се имаме едно не толкова далечно бъдеще, в което масово хората живеят, работят и се забавляват във виртуалната реалност, наречена Оазисът, създадена от корпорация, която започва полека да придърпва в контрола си все по-голяма част от населението. Нещата се обръщат, когато собственикът на Оазисът умира, но вместо да остави наследство, организира нещо като игра тип лов на съкровища в рамките на виртуалната реалност, обещавайки контрола на активите на този, който спечели играта. Следва яростна надпревара за наградата, в която се включват всички – от безбройни армии корпоративни агенти до бедни тинейджъри от цял свят.

Играч първи, приготви се е създаден с едничката цел да накара средностатистическия нърд да цвили от удоволствие всеки път, когато попадне на някаква референция. Дори да оставим настрана екшъна, супер симпатичните герои и приятното чувство за хумор, Играч първи, приготви се пак е страхотно поглъщаща, цветна и луда история, тъпкана с великденски яйца от де що има геймърски интерес. За всеки, който някога е играл MMORPG, усещането във филма е много познато, ситуациите – естествени, а диалозите и онлайн приятелствата се чувстват съвсем истински.

Филмът отнесе не малко критики, че е променил времевата рамка на историята, че някои от персонажите са подменени заради неуредени права и т.н., но в общи линии разбирам и оправдавам всички промени спрямо източника. В крайна сметка Играч първи, приготви се е адски забавен филм, който е истинско пиршество в чест на гийк културата.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10