Дарк и военно фентъзи

В тази секция сме обединили два поджанра, които споделят някои общи черти, но като цяло не се покриват съвсем. Дарк фентъзито може да обозначава много различен вид произведения, но това, което ги обединява, е определен мотив за инхерентно страдание, песимизъм, реалистичност в отношенията и социалните взаимодействия в света. Дарк фентъзита могат да са както романи с по-силно изразена фантастичност, но ситуирани в деградирали, изпълнение с насилие светове, или силно смесени с хорър мотиви, така и произведения, които нямат силна фантазийност в сетинга, но наблягат на реализъм и дори натурализъм, особено при описания на война, насилие и секс. Този тип романи често имат морално сиви герои, които вършат престъпления, защитават собствените си интереси, а не някаква Добра Цел, и се характеризират, по думите на Адам Робъртс, с „анти-Толкин“ подход – избягват или осмиват героичното и възвишеното. Тъмната кула на Кинг е добър представител на жанра, както и поредицата на Глен Кук, спомената по-долу. Като пример за дарк фентъзи често се дава и Песен за огън и лед, без това да отрича и епичните характеристики на поредицата. Незадължително, но често по-мрачно и реалистично като теми е и военното фентъзи, при което фокусът е основно върху стратегическия и тактическия елемент на сюжет, ситуиран в рамките на военна кампания, конкретна битка, война между нации и раси, евентуално в псевдоисторически сетинг.

Хроники на Черния отряд (Глен Кук)

Roland
Защото тази поредица ни даде епичното фентъзи през призмата на циничния войник, без което нямаше никога да получим Малазан или творчеството на Джо Абъркромби. В добавка, освен историческа стойност, книгите на Глен Кук са и изключително качествена литература, която се чете бързо и оставя траен кеф.
Yan
Хрониките на Черния отряд са един от първите (и най-качествени) примери за дарк фентъзи, а влиянието им върху Стивън Ериксън и неговата Малазанска книга на мъртвите е повече от очевидно.

Първият закон (Джо Абъркромби)

Claymore
При все че в последно време леко се изчерпа, когато дебютира на английски, че и на български, Абъркромби (или както му казвам аз, Тарантино на фентъзито) беше приятно различен от преобладаващата маса епично фентъзи на пазара, най-вече заради преобръщането на жанровите клишета (особено във финала на втора книга) и заради такива страхотни морално сиви персонажи като инквизитор Сан дан Глокта, Логън Деветопръстия и магьосника Баяз.
Aravala
Книгите от поредицата ме изненадаха приятно, тъй като качеството им осезателно градираше с развитието на историята, а комбинацията от бързо действие, ярки характери и саркастични коментари с лекота ме спечелиха за почитател на бруталния свят на Абъркромби.
Ordo Malleus
Лесно е да опишеш тази поредица – силен дебют на англичанина Абъркромби, с прекрасно сиви персонажи, интригуващ сюжет и мръсен, циничен свят, в който се лее кръв, пот и… други телесни течности.

 The Macht (Пол Кирни)

Ordo Malleus
Нямаше как поне едно военно фентъзи да не попадне в личния ми списък, а The Macht на Пол Кирни е един от най-добрите образци в жанра – вихър от мечове, стена от щитове, дъжд от стрели и алтернативна, съвсем леко фантазийна версия на Ксенофонтовия Анабазис и похода на Десетте хиляди (в първата книга от трилогията).
1 2 3 4 5 6 7 8