Господари и господарки

Господари&Господарки Из Дневника на Моридин&Негова Милост&All the guys in the happy shizophraenic family:
„27.9.01) Мило дневниче,..ъъъ…ами…hiya? И ти си измислено, и аз съм измислен, тъй че сигурно ш’си прекараме добре заедно, а? Ето, на ти и на тебе праскова…
29.9.01) Мило дневниче, днес реших, че е време да взема аз да почвам да пиша това ревю вече. То мина време откак я прочетох книжката, ама Пратчет е това и дългът зове. (минути по-късно) Ама, нещо не става, бе, мило дневничеееее…не, не, няма да плачкам, спокойно, сух си, да. Ама не става. Май че е добрият стар проблем със започването. Става вече хроничен. Утре май да зема да ходя на лекар, ама не ми се чака, бе мило дневниче, пък то с новата реформа друго кво да правиш в тия поликлиники…Аре, ша оставя за утре…
02.10.01) Ми то малко повечко стана, мило дневниче, ама то като не идва и не идва, ти казвам. Ъъ..вдъхновението имам предвид. Мислех си да взема да им покажа на хората една представителна извадка от специално проучване на Jorrup Int. ®, да им кажа значи, че много народ я харесва тая книга и много казват, че им е сред любимите, и после оттам да го захвана. Ама не хвана захватът нещо. Аре, утре ша видим…
08.10.01) Ми, знам, знам, че е късно, ама бях в депресия, ти нали знаеш. Ми знаеш, как да не знаеш, като ти се загуби една страница, не се ли депресира, а? Пък аз как се депресирах тогава…ама както и да е. Та днеска викам да почна пак, че сроковете привършват. Ама кво да им кажа за книжката се чудя. Да, де, ясно е, че за тва се чудя, ама аз да ти кажа. Не, не се чудя дали Великият Портокал е в основата на Вселената. Няма време сега, стига си ме разсейвало. Ми тя книжката е много яка, ей тва мога да им кажа, и после ша им разкажа за Библиотекаря. Шото, мило дневниче, книга с Библиотекаря си е един бисер apriori. И освен това и Ридкъли е пичага, пък Ковчежника и отгоре. Има и елфи, има я и Леля Ог, тъй че cool. Е, и Баба я има, ама все пак е яка книжката. Хм..еми..абе, май утре…
15.10.01) Найш ли кво, мило дневниче, днес ме обвиниха в неподреден ум. Представяш ли си? Обаче сега ще видят те колко точно подреден ум имам. Точно ей сегичка цялата умоподреденост ще им се изсипе на главите във вид на строго схематизирани…ъъ..схеми. Ей на:
Заглавие: Господари&Господарки (Lords&Ladies)
Автор: Тери Пратчет (Terry Pratchett)
Издателство: Вузев (Corgi)
Корица: Епа става. Здравичка, общо взето.
Серия: Вещиците(+Магьосниците)
Сюжет: Ми, сичко започва с некви фенки ала goths (разбирай, в лилаво-черни дрехи, с идиотски имена и много много ритуални бижута), дето си мислят, че стават за вещици. Само дето по-старите такива конкуренция не признават (малък spoiler: всъщност Агнес после ще стане вещица там в следващите книги). Сред поредица от събития се стига дотам, че *spooky voice* Елфите Са Пак Тук. А елфите общо взето са гадни копеленца с ферофобия (страх от желязо, де). След още малко събития се стига до един относителен хепиенд. Междувременно Маграт ще става кралица, а на сватбата са поканени и членовете на Невидимия Университет (ехехехе..хехехех…хе..еехехехе…ъъъ..както и да е). Повечето са заети с ядене и тежък магьоснически мързел, но все пак Ридкъли („Муструм Ридкъли беше съпричастен към редките животински видове. Правеше ги още по-редки.“) успява да убеди (с подозрителен ентусиазъм, причините за който постепенно се изясняват) и Ковчежника („Хубаво парти. Иска ми се да бях тук.“), Библиотекаря („Все едно си е у дома. Навсякъде дървета“) и Стибънс („…натискът между континуумите вероятно е в състояние да преодолее дори висок основен коефициент на реалност“) да дойдат с него. По едно време се появява и Казанунда (Вторият най-голям любовник в света) и тогава вече става наистина весело…(има и еднорог)
Препратки: Шекспир (‘Сън в лятна нощ’), Толкин…абе, к’во ли не, както обикновено 🙂
Лоши страни: Ми, бързичко свършва 🙂
Добри страни: Сравнително завързан сюжет, традиционни философско-хумористични епизоди, магьосниците…
Любим момент: Срещата Ридкъли-Есме и Библиотекаря между тях :). Също когато Ридкъли размишлява защо не се е поканил на собствената си сватба 🙂
Любими герои: ми то трябва да е ясно вече дотука :). Но и Кралят е пичага 🙂
Превод: леки гафове на места и даже цял изпуснат абзац хванах, което е наистина изнерващо. Но като цяло палец нагоре 🙂
Заключение: Не знам точно защо, но все пак ‘Вещици в чужбина’ ми остави по-добри впечатления. Все пак – наистина добра книжка и остава ни просто да чакаме следващата….
16.10.01) Ми то май всичко свърши, мило дневниче, ама искам само да ти кажа, че квото и да пиша тука, ти нали си знаеш, че съм нормален иначе? Нали? НАЛИ?…….“