Царство от мед Хрониките на Девабад #2

В един свят, който по всичко прилича на нашия, и във време, което може би е някъде около това на Наполеон, се разгръща втората част на магическото приключение на Нахри, ловката измамница от Кайро. Пламъците се извиват дори по-нависоко, интригите се заплитат, водите разкриват дълго пазени тайни, а кръвта е по-опасна от всякога. Малко преди втората част да излезе на български благодарение на издателство „Ибис“, бързам да ви надъхам, за да я очаквате с още по-голямо нетърпение.

 (спойлър за първата част)

В мрачната развръзка, в която Дара е убит пред очите ѝ от ръката на Али, Нахри трябва бързо да измисли нов план за оцеляване. Без любовта на живота си и предадена от най-верния си съюзник, тя трябва сама да проправи път за себе си. Пленена в позлатената клетка, Нахри може да достигне само малка част от своя потенциал, но въпреки това е решена да се посвети на занаята на предците си – лечителството. Оставена само на инстинктите си и без истински съюзници, на които да може да се довери, на нея ще ѝ се наложи да намери своя път през интригите, политиката и интересите на Девабад, магическия град на джиновете.

За мен тази история дължи чара си на възхищението, което авторката изпитва към културата, света и героите, които описва. Родената в Куинс католичка решава още като тийнейджърка да приеме мюсюлманството и любовта ѝ към тази култура личи от всяка нейна написана дума. Удоволствието за читателите идва не само от приятно разнообразения фентъзи жанр, но и от особения поглед към мюсюлманските нрави, история и цивилизация, който Чакраборти ни предлага.

Аз лично обожавам вторите части на фентъзи трилогиите, защото те обикновено са най-показателни за таланта и майсторството на авторите, а и за потенциала на самата история. Много често сюжетът изкуствено се разтяга и се запълва с допълнителни историйки, които ни приспиват, докато дойде време за основните разкрития. Тази трилогия обаче е много, много различна. Авторката умее да води повествованието и да съчетава безброй много подробности и нюанси не само на описанията на пейзажи и места, но и на героите, дори второстепенните такива. Почти с прецизността на опитен диджей Чакраборти успява да нагнети напрежението, така че да „избухне“ в правилния момент с някое разкритие или дълго чакана любовна сцена. Всеки герой си има свое време, свои полета, терзания и въобще присъства не само като обслужващ основната история. Която е многопластова, сложна и в доста отношения не особено политически коректна.

И това ме води до най-любимото ми нещо в тази книга – богатството на нюансите във всяко отношение. Не знам защо точно, а и май май не е особено важно, но ще се съгласите, че е извънредно обичайно всичко във фентъзи световете да е все в черно-бяло. Имаме злодей, имаме шампион/герой/избран, който следва да надвие лошия и да се заживее щастливо. Разбутването на този троп се е получило изключително занимателно в света на Девабад, защото там всеки е злодей и герой едновременно. Как ли? Ами всеки има своя кауза и както става в „живия живот“, каузите се преплитат, взаимоизключват се, противоречат си, пречат си и все някак светът продължава напред. Както можеш да симпатизираш на „злия“ владетел чисто и просто защото си върши работата, така можеш да симпатизираш и на съпругата му, която откровено си готви преврат срещу него. Както можеш да симпатизираш на първородния син, така и можеш да се надяваш и брат му да го убие и да завземе властта. Великолепно е. Казвам ви, всеки ред е наслада и няма отбори, няма пристрастия, няма съюзи или решения, които да не са поставени под въпрос.

Но нека преговорим положението на нашите двама главни герои от първата част – Нахри и Али. Откровено казано и малко разочароващо, Нахри я намираме на почти същото място, в което я и оставихме след първата част. За нея нищо не се е променило и – още по-лошо – няма и изглед това да стане скоро. Което обаче е една от готините щрихи на тази книга с  главен женски герой във все пак мюсюлмански сетинг. Нахри преди всичко е жена и не намира за нужно по американски да разбива всякакви клишета, а в рамките на допустимото се съобразява със света, който я заобикаля. Повярвайте ми, въобще не се изказвам къде ѝ е мястото или нещо подобно, а просто се наслаждавам на факта, че авторката усеща някои по-фини нюанси и ги описва така умело. Нахри е една силна, вдъхновяваща и находчива жена, която иска да запази мира, религията и добрите хора около себе си. Тя е лечителка, крадла, лидерка, приятелка, съпруга и още много много неща, но основното – и което е най-вълнуващо – остава да разберем в третата част какво ще стане от нея.

Али… Ако и вие вече сте чели първата част, определено ще усетите необходимостта от паузата точно там. Това момче израства в мъж пред очите на читателите във втората книга. Лека-полека наивните идеи, наивната любов и още по-наивната лоялност остават в миналото за този герой, който става все по-любим и все по-плътен с всяка страница. Али е може би наистина най-любопитният персонаж в трилогията, защото има най-съществения морален конфликт. Той е заклещен в невралгичната точка между приятелство, любов, семейство, убеждения и съвест и, ако щете вярвайте, в неговата ситуация нищо с нищо не съвпада. И само̀ по себе си е вълнуващо как си проправя път в света.

Втората част също така дава глас и на един от най-секси героите от първата книга, мократа мечта на всяка девойка – пленения джин Дара. Зеленоокото изкушение и любовта на Нахри. Бича на Ки‘зи. Дара е един от героите, които ни се струват по-скоро щрихирани в първата част. Продължението обаче ни дава време да се извиним и да осъзнаем колко сме грешили. Да се влюбим и усъмним наново, опознавайки мотивите и терзанията му.

Смяната на гледната точка от един герой на друг в стил Джордж Мартин прави историята дори по-заплетена, защото всеки се бори за нещо и естествени съюзници не се оформят. Политиката, в която са замесени всички – кой по желание, кой по стечение на обстоятелствата – бързо се затяга около врата им. И истината, че политиката е много по-малко борба за кауза, отколкото постигане на компромис и предателство, става ясна за всеки. Някои от героите тепърва научават този житейски урок, други са оставени да живеят с изборите, които са направили. А читателите сме много повече от странични наблюдатели и учим, и се разочароваме заедно с героите.

Въобще, какво да ви кажа… Първокласно наслаждение е тази книга. Историята на един класически любовен триъгълник се разгръща през вековете на фона на отколешни вражди, съдбовни предопределения, омраза и нетолерантност; един нов свят се опитва да си проправи път и да заличи стария въпреки омразата, съпротивата и глупостта. Книгата е свидетелство за това как старите вражди пречат на всичко хубаво, разумно и ново. Как можем да сме по-добри и по-снизходителни към различното, как можем да продължим напред по нов път, вдъхновен  от стария, но не и ограничен от него.