Тор, Богът на гръмотевиците

Там, някъде под смръщеното небе, под грохота на преиждащата буря, Гръмовержецът стоически девети месец сам отблъскваше неспирния леден напор на гигантите от Йотунхайм.

За слава! За кръв! За АСГАРД!

Да, но черни облаци над Marvel в момента има точно толкова, колкото да напои плодотворната почва. Определено от (относително) новото начало, което поставиха с Marvel NOW!, покълнаха няколко заглавия, които опирайки се на здрави стари корени, вещаят високи и стройни стволове завбъдеще. Според мен, един от най-видните примери за това е Thor, God of Thunder. Поредицата просто работи. И сега ще разнищим защо.

Но като за начало – Тор. Както е ясно, още от заглавието, той е богът на гръмотевиците от скандинавската митология. Син и пряк наследник на върховния бог Один, всемирния баща и на богинята на земята Йорд; той е принц на Асгард, един от деветте светове. Отраснал и отгледан като безспорно най-силния от събратята си, от млад са му присъщи смелост, ръка за ръка с арогантност, доблест и високомерие, сила и безразсъдство, величие и глупост. Въоръжен е с мистичния чук Мьолнир, който може да бъде вдигнат единствено от достойния да го носи. Божествената му персона е неизменно свързана с контрол над времето, бурите, дъждовете, мълниите и снеговете.

Макар образът, който виждаме на цветните страници, да има много разминавания с оригиналния вариант от скандинавските митове, има нещо общо в основата – както в нордическата митология, така и в комиксовата адаптация, Тор играе ролята на защитник на човечеството.

И все пак, преди да стане Отмъстител, бдящ пазител на добротата и бла бла бла, синът на Один си е едно доста нагло и противно характерче – би спасил селото ви от бесен леден гигант, за да може следващите две седмици да ви изяде повечето провизии за зимата и да преспи с жените ви. Вбесен от безочието на сина си, Один го наказва, отнемайки силите и спомените му и го запраща в Мидгард (Земята) в изгнание, за да се научи на смирение и мъдрост, заточен в тялото на сакат смъртен. Оттам, все напред и нагоре, северният бог на бурите се приучава на състрадание, безкористност и саможертва. Всички тези истории са в миналото на героя, но миналото рядко бива оставено на мира от бъдещето (все пак говорим за същата вселена в която са и мутантите от X-men).

Jason Aaron, авторът на новата поредица за скандинавския колос, предприема доста интересен подход към сюжетната линия, разделяйки я на три, всяка от които се развива в различно време. Първата ни представя младия Тор в гореспоменатите му години на пиене, разврат, търсене на кървави предизвикателства, с които да се докаже сам на себе си, последвани от още пиене и разврат. Това, което размътва картинката още в ранните сцени, е натъкването му на останките на един безцеремонно разчленен труп, оказал се на друг бог – нещо, действащо еднакво втрещяващо както на присъстващите смъртни, така и на него. В едно друго време виждаме по-възрастния, улегнал Тор, отговарящ на пламенните молитви за дъжд от умираща планета в далечна система. Любопитен защо се молят на него, чуждия и непознатия, а не на собствените си богове от техния свят, той разбира, че тукашните божества са изчезнали преди години. Озадачен, посещава тяхната крепост във високата орбита над планетата. Зад разбитите врати го посрещат изкормените трупове на бившите обитатели, окачени на куки за тавана или насечени на пода.

Хиляди години напред, остарял и обрулен, крал Тор, последния жив бог в изпепеления и пуст Асгард, стои и размишлява над краха на всички богове, по-страшен от всеки Рагнарок. С побелели коси и дълга брада, липсващо око и ръка (подобно на Один и Тор от митологията) гръмовержецът се приготвя за поредна (макар да се моли да му бъде последна) битка с черните берсеркери пред вратите.

В центъра на тази нещастна плетеница на норните е Горр, богът касапин, непозната и жестока фигура от незнаен пантеон, с фиксидеята насилствено да заличи в безпаметност всяко едно божество. Естествено, това въобще не е без причина, а тя ще ви запрати от умиращи племена върху скалите на пресъхнало плато на безименен свят, през звездите и епохите, към експлозивната крайна цел.

Историята е лична, центрирана и закотвена около протагониста си – гръмотевичния бог. Представянето на три инкарнации добавя известна дълбочина на иначе прямо простоватия персонаж, дава ни възможност да оценим израстването му като характер без да сме проследили пътя, който е извървял дотам. Младият вариант е реалистичен и груб, на моменти антипатичен, сегашният е точно този, който може би ако не от други комикси, познавате от филмите, а старият крал е болезнено мъдър, огорчен и пълнокръвен. Действието е забързано, с изключението на няколко кратки мудни момента, които са необходимо зло, тъй като точно те подплатяват историята. В началото Thor, God of Thunder създава впечатление на кратка и сравнително самостоятелна фабула, която за няколко броя ще достигне своята резолюция, но явно плановете се простират по-надалеч. Можем само да се надяваме, че е за добро.

Не мисля, че комиксът би направил такова силно впечатление, ако не беше великолепният арт на Esad Ribic. Образите са реалистични и много красиви, направени с размах. Излъчването засилва настроението и допринася за това всичко да бъде прието сериозно. Създава се силно внушение за съдбовност.

Поредицата може и тепърва да започва, но вече набира инерция, а вярвам и почитатели. Струва си да се пробва, дори и да не я зачетете сериозно, поне визуално ще ви достави голямо удоволствие. Увлекателно е и ще се усетите чак когато всичко налично вече е прочетено и започнете да се озъртате за още. А ако си падате по нордическата легенда с чука, всичко, което написах е излишно, защото със сигурност вече сте чели комикса.