10 Cloverfield Lane

10 Cloverfield Lane се появи сякаш отникъде. Внезапно в киносалните поникнаха постери за филм със заглавие, подозрително напомнящо на псевдо-документалния фантастичен екшън на Мат Рийвс от 2008 г., и отново продуцирано от Джей Джей Ейбрамс. Ясно беше, че има връзка, но не и каква, и аз реших да си направя услугата да не търся информация в интернет, особено след като първите ревюта за филма бяха силно положителни. Имаше го обаче проблемът, че оригиналният Кловърфийлд ми остави доста противоречиви спомени, а през изминалите години развих и дълбока непоносимост към „mocumentary“ жанра, особено в хорър-трилър версиите му. Нямам и най-бегло желание да ми се създава илюзията, че това, което гледам, е „истинско“. Знам, че не е. Искам атмосфера. Дай ми качествена музика, ефективна кинематография, добре планиран сценарий. Така че се надявах новата лента да е различна.

Което, слава богу, е и случаят. 10 Cloverfield Lane няма нищо общо с предходния филм (както като подход на заснемане, така и като история), освен общото усещане за мистерия, заплаха и ужас. Първите няколко минути ни запознават с Мишел (Мери Елизабет Уинстед), която бяга от годеника си. Някъде по пътя тя става жертва на пътно произшествие и се събужда в подземния бункер на Хауърд (Джон Гудман), който е въоръжен и е твърдо решен да я държи затворена там, защото е убеден, че някой е атакувал повърхността и въздухът е токсичен. В бункера е и добродушният Емет (Джон Галахар Джуниър), който вярва безрезервно на Хауърд, след като му е помогнал да построи бункера си. Но Мишел е сигурна, че нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед, а поведението на „домакина“ е меко казано нестабилно и заплашително.

10 Cloverfield Lane е бавен филм, но това не значи, че е скучен. Напротив, историята постоянно разкрива нови и нови изненади, а през останалото време, с едно-две кратки изключения, нагнетява напрежение и параноя. Съмнението, че Хауърд е просто побъркан фермер, обсебен от теории на конспирацията, ни съпътства през доста голяма част от времето, но дори когато имаме категоричен отговор на този въпрос, се появяват нови, които ни карат да поставяме под съмнение всичко, което сме научили до момента. Огромна роля за страхотната атмосфера играят Джон Гудман и Мери Елизабет Уинстед (която обожавам още от Грайндхаус и Скот Пилгрим насам), чиито изпълнения са на великолепно ниво. Хауърд съумява да бъде едно от най-заплашителните човешки същества, които някога сте виждали, докато същевременно през голяма част от филма не можете да не му симпатизирате поне в малка степен, защото мотивацията му изглежда искрена. Мишел от друга страна започва историята като жертва и я завършва като нещо напълно различно, a Уинстед не се губи в сянката на Гудман, което е сериозно постижение.

За съжаление няма много какво да се каже за този филм без да разваля тотално повечето изненади, които крие. Само ще кажа, че се надявам от тази идея да се получи франчайз. Не конкретната история на това заглавие, а общата концепция за ленти със сходни имена, които се развиват в собствени вселени, но следват идентични теми и сценарни похвати. Защото поне аз искам да видя повече сюжети като 10 Cloverfield Lane. Ако ви се гледа качествена смесица между трилър, ужас и разни други неща, където през половината време зрителят знае по-малко дори от най-неинформираните герои, но накрая всичко му се изяснява, този филм е абсолютно задължителен.