Мери Попинз се завръща

Даже с мъничко захар и превръща се във мед –
вземи лекарството, глътни лекарството.
Само с мъничко захар и превръща се във мед
и гълташ го тъй бързо ти.

Вълшебната гувернантка Мери Попинз се появява на бял свят през далечната 1934 г., благодарение на богатото въображението на Памела Травърз (1899-1996). След първоначалния успех австралийско-английската писателка посвещава още цели седем романа на любимата си героиня, последният от които излиза през 1988 г. Проста сметка показва, че Мис Травърз отдава над 50 години от живота си на историите за Мери Попинз, затова не е изненадващо нежелаението ѝ да продаде правата за книгите на Уолт Дисни. Но след дългогодишно упорство бизнесменът получава своето и така през 1964 г. светът е благословен с добре познатия ни мюзикъл шедьовър с участието на феномена Джули Андрюс. Половин век минава преди някой да се осмели да се захване с продължение на историята, което ни води до темата на настоящия материал, Мери Попинз се завръща.

Действието се развива през Голямата депресия, или 20 години след събитията в мюзикъла от 1964. Децата на семейство Банкс са вече пораснали и, подобно на самия филм, следват плътно стъпките на родителите си. Майкъл (Бен Уишоу) е баща на три деца и работи в същата банка като баща си, а Джейн (Емили Мортимър) е достойна наследница на майка си и се бори за правата на работниците. Но нещата хич не са розови, защото над наскоро овдовелия Майкъл е надвиснала нова беда, която може да доведе до загуба на семейната къща. Единствената му надежда е да открие мистериозно изчезнал документ, с който да докаже, че баща му притежава акции в банката, с които да изплати дълга си. Тъкмо в този момент, в който семейство Банкс има отчаяна нужда от малко захар в живота, на помощ долита вълшебницата Мери Попинз (Емили Блънт).

Мери Попинз се завръща стъпва с четири крака върху култовия и пионерски филм на Дисни, като част от идеите си черпи и от книгите на Памела Травърз. Ако сте почитатели на оригиналния мюзикъл или сте разгръщали някои от романите, съвсем нищо от историята няма да ви изненада. Въпреки че се води продължение на Мери Попинз (1964) препратките и повторенията в цялостния сюжет, както и в конкретни сцени и реплики, са толкова многобройни, че филмът повече напомня на римейк. Не помагат и новите герои и истории, заети от книжните първоизточници – запознатите с тях знаят, че следват до болка познатата формула „Мери Попинз въвлича Джейн и Майкъл във вълшебно приключение, след което отрича то да се е случило, но децата намират доказателство, че всичко е било истина“.

Паралелите между двата филма са наистина много, но за да не съм голословна:

• присъства артистичен персонаж, досущ като коминочистача Бърт, само дето се казва Джак и е фенерджия;
• влизаме в нарисуван свят, където Мери и Бърт, пардон, Джак, танцуват с анимационни герои;
• имаме странно посещение при странен роднина на Мери Попинз, включващо необичайни физични проявления;
• Мери Попинз води децата в банката при баща им, където те правят зулуми, след което групата се загубва;
• намират ги коминочистачите, пардон фенерджиите, и ги развличат с феноменално хореографиран танц по здрач, в който и Мери Попинз се включва, след което с танцова стъпка ги съпровождат до вкъщи;
• банкерите са лошите, а бащата е потънал в своите дела и пренебрегва децата си, които му изпяват сърцераздирателна песничка…

Мога да продължавам, но в крайна сметка това е шарен мюзикъл, така че кой ти се интересува от оригинален сюжет и история, докато си тананика под нос зарибяващи мелодийки и се наслаждава на звездните изпълнения?

Саундтракът е дело на Марк Шайман и е страхотен – ако обичате мюзикъли, сигурно ще харесате и този. За „старите кучета“ тук-там се прокрадват и по няколко ноти от добре познати мелодии, но всички песни са чисто нови – някои от тях веднага влизат в главата, други бяха номинирани за Оскар. Музиката е подплатена със страхотни костюми (втора номинация), с чудни и магически гледки (номинация и за декор), както и с вече споменатата убийствена хореография. Анимираните сегменти са ръчно рисувани и със сигурност ще ви потопят в носталгично настроение (създателите дотолкова са държали да са верни на Мери Попинз (1964), че дори са се консултирали с част от аниматорите, работили по първия филм).

Емили Блънт е великолепна актриса, „съвършена във всяко отношение“ – доказва го безапелационно и тук. Може да не е Джули Андрюс, но наистина е Мери Попинз, или поне е по-близка до книжната ѝ версия. Което едва ли е случайно – ролята е натоварена с големи очаквания, затова е далеч по-смислено да внесеш своя интерпретация на база на книгите, отколкото да се опитваш да имитираш икона. При неминуемото сравнение с оригинала изпъкват новите попълнения в редиците на семейство Банкс, които играят и пеят по много по-приемлив за съвременния зрител начин (за справка вижте този кратък откъс от филма от 1964 г.). Лин-Мануел Миранда (Хамилтън) е в свои води в ролята на харизматичния и мистериозен Джак, Мерил Стрийп пее закачливо с руски акцент, обърната с главата надолу, Колин Фърт уверено влиза в кожата на класически злодей, а 93-годишният Дик Ван Дайк (Бърт от Мери Попинз) прави кратко и енергично включване с песен и танц. Какво повече можем да искаме?

Предвид изброените по-горе плюсове не е странно, че на първо гледане Мери Попинз се завръща много ми хареса. С тази уговорка, че макар да знам песните наизуст (благодарение на чудесната аудио адаптация на български език) и да съм чела първите няколко книги на Травърз (които, да си призная, не обичам особено), всъщност не бях запозната с филма от 1964 г. Наваксах този сериозен кино-пропуск с удоволствие, но и с изненада колко сходни са двете произведения. Последвалото повторно гледане на продължението затвърди мнението ми, че да, Роб Маршал и компания са направили наистина качествен филм, който обаче малко дословно повтаря предшественика си, а в музикално отношение все пак не може да предложи перли като Supercalifragilisticexpialidocious. При все това, Мери Попинз се завръща е аудио-визуален спектакъл, достойно продължение на една издържала теста на времето класика, и напълно заслужава да му отделите два часа от времето си.