Нежна полиция

Преди две години по екраните мина един много качествен филм, който аз така и щях да пропусна, ако не ми беше препоръчан от правилните хора. На външен вид изглеждаше като ужасяващ чик-флик, а аз гледам да си пазя душевното здраве, но от първия път, когато го гледах, мисля, че ми се събират едно двадесетина гледания и кефът не намалява. Въпросната лента се зове Bridesmaids и не съм сигурен дали изобщо е пускана в България, макар че би следвало. Ако не ви е попадала, поправете грешката немедленно! Започвам с това леко странно интро, защото Нежна полиция (известен сред държавите без странни преводи като The Heat) споделя някои важни елементи с Bridesmaids, не на последно място режисьор (Пол Фейг) и изключителната Мелиса МакКарти (която беше номинирана за Оскар за ролята си във въпросния). Съответно, просто трябваше да му скоча, и за първи път от средата на миналото десетилетие стъпих в кино-салон, за да гледам комедия.

Нежна полиция е великолепно самоосъзната „buddy cop“ комедия в деветдесетарски стил, само че вместо двете корави ченгета с напълно противоположни характери да са напомпани мъжаги, имаме спечената и силно неприятна ФБР агент Сара Ашбърн (Сандра Бълок) и интензивно изтрещялата и агресивна Бостънска полицайка Шанън Мулинс (МакКарти). Ашбърн е завършила Йейл, а Мулинс носи една и съща блуза цяла седмица и псува като каруцар. Ашбърн прави всичко по учебник и не пропуска да натрие носовете на колегите си с компетентността си. Мулинс замерва бягащите наркодилъри с презрели дини. И когато двете са въвлечени в един и същи случай против волята си, тоталната разлика в характерите им води до всички очаквани и неочаквани обрати и комични моменти, които жанрът предполага.

Филмът почива на около 90% на актьорската игра и химията между двете главни героини. Репликите са трепач и Нежна полиция се дави от брилянтни лафове, диалози и един-два монолога, които би следвало да бъдат изсечени в камък. Началните минути ни запознават с Ашбърн и Мулинс поотделно, за да се насладим на индивидуалния им стил. Сандра Бълок, разбира се, е изтеглила късата сламка, което е неизбежно в този дует, но вината не е в нея, а в ролята. Бидейки задръстена пача, Ашбърн просто не може да бъде и наполовина толкова смешна, колкото е героинята на МакКарти, и сама по себе си, би била доста досаден персонаж. Контрастът между тях обаче е абсолютно съвършен и си личи, че и двете актриси са се забавлявали неимоверно по време на снимките. За МакКарти вече изписах достатъчно хвалби (жената е опитен комедиант и таймингът й е брутален, а поведението на простакеса от средния запад й иде толкова отвътре, че ме е страх да я срещна наживо), но и Бълок за пореден път демонстрира, че всъщност е много кадърна. Нейната роля е донякъде и по-трудна, защото има повече слоеве, които виждаме малко по малко.

Сценарият също е на високо ниво. Пейсингът е чудесен и Нежна полиция изглежда доста по-дълъг (по онзи удовлетворителен начин), отколкото всъщност е. Сюжетът, естествено, е напълно произволна дъвка с наркотрафик в нея, но той има единствено функцията да даде няколко различни локации и ситуации, в които Ашбърн и Мулинс да взаимодействат една с друга. В класически деветдесетарски стил, никой от другите герои не е важен изобщо, но всеки има по някоя и друга забавна отличителна черта. Лошите са, естествено, много лоши, а добрите са враждебни, но като цяло склонни да постъпят правилно, когато трябва. И двете главни героини са посвоему аутсайдерки и както си му е редът, научават много за себе си, живота и всичко останало в процеса на съвместната си работа.

Както вероятно е станало ясно от горния абзац (и прилежащата му картинка), Нежна полиция носи приятна носталгия по деветдесетарското екшън-комедийно кино. Тотално нереалистични и нагласени ситуации, дебилни лафове насред престрелки и гарантирано безсмъртие са само част от клишетата, с които се сблъскваме. Същевременно обаче филмът е доста очевидно отроче на новото десетилетие, в което за да оцениш една лента подобаващо, трябва да познаваш не само хората, отговорни за нея, но и наследството, на което почива. Както казах в началото, при все ретро жанра, Нежна полиция е много самоосъзнат и едновременно следва канона, но и се отклонява от него точно в най-подходящите моменти, за да изненада зрителя и да не оставя усещането за рециклиран материал. Или казано с по-малко претенциозни приказки – палци горе. Препоръчвам горещо.