Операция Форчън: Троянски кон

Ако сте родени преди 1992-а, по всяка вероятност сте гледали поне един филм на Гай Ричи. Ако пък не сте – спрете да четете статията и отидете да се образовате с някой от неговите екшън отпреди двадесет години, например Две димящи дула или Гепи. Защото онова там е истинският Гай Ричи. Това тук не знам кой е, ама определено не изглежда като да го е мислил Гай Ричи.

Операция Форчън: Троянски кон е доста свободен превод на английското заглавие на филма Operation Fortune: Ruse de guerre. Ruse de guerre идва от френски и се използва във военния жаргон най-общо като някакъв вид заблуда на противника. На български терминът се превежда като „военна хитрост“. Троянският кон е пример за военна хитрост от дълбоката древност. Разбирам защо преводачите са решили да подходят така креативно към превода – „Операция Форчън: Военна хитрост“ не звучи толкова добре.

Още от името на филма трябва да ни стане ясно, че ще става въпрос за разни измамници, които ще правят разни хитрости и ще се надлъгват с други измамници. Да, ама не съвсем. Орсън Форчън (Джейсън Стейтъм) е някакъв тарикат, който работи като независим контрактор за английското правителство. Английското правителство е притеснено, защото от Украйна е изчезнало нещо, което не е хич ясно какво е, ама ще да е сериозен проблем защото търговецът на оръжие Грег Симъндс (Хю Грант) ще го продава на неизвестно кого. Затова решават да ангажират Орсън Форчън и екип нехранимайковци (но пък елитни нехранимайковци), които да разберат какво е това откраднатото и да попречат на сделката. Орсън Форчън, естествено, трудно се навива, твърде отворен е за работодателите си и не си харесва новия екип, защото не ги познава и си иска стария екип. Новият екип: хакерката Сара Фидел (Обри Плаза) и командосът Джей Джей (Бъгзи Малоун), както може да се очаква, въобще не са толкова некомпетентни и доказват полезността си доста бързо. Всички стават едно голямо семейство и тръгват да спасяват световния ред.

Планът им е да отвлекат холивудската звезда Дани Франческо (Джош Хартнет) и да го използват, за да си спечелят покана за частно парти на Грег Симъндс, който е луд фен на измисления екшън актьор. И, о чудо, планът им работи. Донякъде. Естествено, оказва се че има екип съперници, които им пречат, има разни гонитби, престрелки и изобщо всичко, което може да се очаква от филм в тоя жанр.

Обаче няма нищо, което дори бегло да напомня на Гай Ричи. Дори някои от по-праволинейните му филми, като например Мъжът от U.n.c.l.e., могат да се похвалят с повече сюжетни обрати, какво остава за гореспоменатите вече шедьоври като Две димящи дула и Гепи. Тука дори няма втора сюжетна линия, която да е паралелна на основната. Екшън сцените са умопомрачително скучни. Има една по-интересна гонитба с автомобили по някакви пусти пътища в Турция, но пък тя е абсолютно обезценена от безсмисления си завършек. Героят на Джейсън Стейтъм се опитва да е някакъв агент от класа, който да пуска майтапи и да се отваря на шефовете през две минути, ама шегите му не са написани добре, а вайбът му е много далеч от разни други такива образи като например Наполеон Соло на Хенри Кавил. Героинята на Обри Плаза има някакви суперсили да хаква всичко, като удря произволни клавиши пред някакъв черен екран, и през деветдесет процента от филма е нелепа. Поне е по-млада от Джейсън Стейтъм и екшън сцените с нея все още не са заснети така, че да не си личи как не си дава никакъв зор.

Общо взето сюжетът е безкрайно предвидим, екшънът е скучен, сюжетни обрати практически липсват, разни герои не е ясно защо изобщо са там. Трудно ми е да намеря нещо положително в тоя филм. Мисля, че има точно две неща, които не са безкрайно тъпи. Първото е свързано с Хю Грант. Неговият злодей е едно от двете интересно написани неща в тоя екшън. Доста бегло интересни, но пък Хю Грант успява да се справи доста приятно с ролята си. Изглежда като е остарял, е решил да изследва повече злодейското амплоа и то му отива. Очаквам с плаха надежда да го видя в някаква подобна роля и във филма Dungeons and Dragons съвсем скоро. Конкретно той има един монолог към края на филма, който е доста приятен.

Впечатление прави и друг монолог – този път на Обри Плаза. Тази жена е невероятно талантлива и покъртително сексапилна в своята луда недодяланост. Филмът не ѝ дава достатъчно възможност да блесне и въпреки това тя има този въпросен монолог зад кадър, който е прекалено добър. На тази жена и реклами на кисело мляко да ѝ дадат да озвучава, пак ще го направи турбо секси и интересно.

За съжаление мисля, че с това се изчерпват позитивите на този филм. Операция Форчън: Троянски кон е тоталният крах на Гай Ричи. Лебедова песен, която няма абсолютно нищо общо с класическия му период. И най-сериозно се надявам формулировката на заглавието да не означава, че някой там някъде ни готви продължение на това недоразумение, която да се казва например Операция Форчън: Прекосяването на Алпите.