Спектър

Спектър е може би последният филм за Бонд с участието на Даниъл Крейг и със сигурност последният, режисиран от Сам Мендес. За съжаление, лентата е осезаемо по-слаба от 007 координати: Скайфол и определено не би била запомняща се лебедова песен за синеокия англичанин, чието превъплъщение вдъхна нов живот на франчайза.

Едно нещо не може да му се отрече на Спектър – красив е, много при това. Отварящата сцена отвежда зрителя в Мексико Сити по време на пищен фестивал по случай Деня на мъртвите. Гмежта от маскирани като скелети, танцуващи хора; единствената камера, която не се откъсва нито за миг от действието; маскираният Бонд, който първо с красавица под ръка си проправя път през човешкото гъмжило, а след това крачи уверено по покривите на града, над бушуващото веселие; последвалата екшън сцена, която вероятно се класира сред най-добрите в историята на поредицата – първите минути на филма са безупречни и вдигат летвата много високо. Малко други моменти от първите два часа, уви, успяват да се доближат до това ниво, а последният половин час е откровено разочароващ.

Филмите за 007 никога не са се славели с особено правдоподобни сюжети, и все пак именно допълнителнатa доза реализъм, която поредицата доби с дебюта на Крейг в Казино Роял, беше сред основните причини за успеха му. Сюжетът на Спектър е крайно неправдоподобен. Не защото е по-невъзможен от обичайното за франчайза, а защото е като съшит с бели конци.

След соловата си акция в Мексико Сити, 007 е временно отстранен от дейност. Междувременно новият Ем (Рейф Файнс) си има още по-големи проблеми на главата, тъй като Ми-6 и Ми-5 са в процес на сливане, а над него е назначен пробивен млад технократ (Андрю Скот, който след като изигра Мориарти в Шерлок, вече май пожизнено ще бъде тайпкастван в ролите на брилянтни и изправящи косата социопатични злодеи), чиято амбиция е да обедини в единна информационна система всички основни разузнавателни агенции по света. Докато Бонд сее разрушение из Рим, Алпите, Танжер и Сахара, опитвайки се да разкрие могъща тайна организация, зовяща се именно „Спектър“, интригата около световния паноптикум се заплита все повече, като скоро става ясно, че двете сюжетни линии са тясно свързани една с друга.

Мотивът за тайната организация, която дърпа конците на всички важни дела в глобален мащаб, не е хич нова, но колкото и неоригинална да е, можеше да бъде използвана по далеч по-смислен начин. Вместо това, Спектър, начело с Франц Оберхаузер (в ролята Кристоф Уолц), са толкова невдъхновяващи, слабо развити и направо обидно немощни злодеи, че усещането за напрежение така и не се издига над отделните екшън сцени, в които Бонд е постоянно на косъм от смъртта. Кристоф Уолц като че ли олицетворява този напълно безличен елемент от историята – един от актьорите с най-добро злодейско превъплъщение през последните години… тук, ами, просто се появява в няколко крайно невпечатляващи сцени и приключва участието си също толкова забравимо. В допълнение към това, Спектър въвежда чрез едноименната организация и Оберхаузер сюжетна връзка между филмите от тетралогията и едновременно с това се опитва да обогати миналото на Бонд с една-две трагични нотки. Напълно излишно усилие, предвид че не носи никаква функция и само добавя излишно време към и без това въздългата лента.

При все всички изброени недомислици, Спекър не е лош филм – за това, което е. Към екшън сцените трудно могат да се отправят критики, а екшън има доста; задължителната сцена с началните надписи е традиционно стилна; актьорите се справят на ниво (във второстепенните роли са Наоми Харис, Бен Уишоу и Рори Киниър отново като част от отдела Ми-6); има цели две много красиви Бонд-момичета (Моника Белучи и Лея Сейду); налице е също толкова задължителният Астън Мартин; присъства внушителна чисто физическа заплаха в лицето на убиеца по петите на 007 (Дейв Батиста от Пазителите на галактиката). Както споменах, филмът е изпъстрен с няколко много красиви сцени – най-вече въпросната в Мексико и един сюблимен кадър в Алпите.

И все пак. Липсва свежестта на Казино Роял, няма го усещането за вдъхновеност от Скайфол. Чисто сюжетно филмът клони към забравим и по-скоро слаб, а изборът на тематика оставя вкус за нефелен опит за актуалност, при това доста елементарен. Харесвам много Даниъл Крейг като Джеймс Бонд, но в този филм франчайзът вече изглежда някак остарял и изхабен. Може би, както казва героят на Андрю Скот, 007 наистина е останка от миналото. За да продължи да е интересен и занапред, ще трябва да се адаптира много по-смело към бъдещето.